Book of Common Prayer
1-2 Молитва на човека Божий Моисея.
Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
3 (A)Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог.
4 Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!
5 (B)Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта.
6 (C)Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, – като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва;
7 (D)защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение.
8 Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито – пред светлината на лицето Си.
9 Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук.
10 (E)Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим.
11 (F)Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе – Твоята ярост?
12 (G)Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
13 Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби.
14 (H)Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.
16 Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава – върху синовете им;
17 (I)и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.
30 И видя Рахил, че тя не ражда на Иакова деца, и завидя Рахил на сестра си и рече на Иакова: дай ми деца; ако ли не, умирам.
2 Иаков се разгневи на Рахил и (ѝ) рече: нима аз съм Бог, Който не ти е дал плод на утробата?
3 Тя рече: ето слугинята ми Вала; влез при нея; нека тя роди на скута ми, та и аз да имам деца от нея.
4 И даде му слугинята си Вала за жена; и Иаков влезе при нея.
5 Вала (Рахилината слугиня) зачена и роди на Иакова син.
6 И рече Рахил: отсъди ми Бог, и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече с име: Дан.
7 И пак зачена Рахилината слугиня Вала и роди на Иакова друг син.
8 И каза Рахил: силна борба се борих със сестра си и надвих. Затова го нарече с име: Нефталим.
9 Лия видя, че престана да ражда, и взе слугинята си Зелфа и я даде на Иакова за жена (и той влезе при нея).
10 И Зелфа, Лиината слугиня, (зачена и) роди на Иакова син.
11 Тогава Лия каза: щастие ми дойде. И го нарече с име: Гад.
12 (И пак зачена) Зелфа, Лиината слугиня, и роди на Иакова друг син.
13 И рече Лия: блазе ми, защото жените ще ме наричат блажена. И го нарече с име: Асир.
14 Когато се жънеше пшеницата, Рувим излезе и намери в нивата мандрагорови ябълки, и ги донесе на майка си Лия. И Рахил рече на (сестра си) Лия: дай ми от мандрагорите на сина си.
15 Но (Лия) ѝ рече: нима ти е малко, дето си завладяла мъжа ми, та искаш да вземеш и от мандрагорите на сина ми? Рахил отговори: тогава нека той легне с тебе тая нощ, за мандрагорите на сина ти.
16 Иаков се върна вечерта от полето, и Лия излезе, та го посрещна и рече: влез при мене (днес), понеже те откупих с мандрагорите на сина ми. И легна той с нея оная нощ.
17 Бог послуша Лия, тя зачена и роди на Иакова пети син.
18 И рече Лия: Бог ми даде награда, за дето дадох своята слугиня на мъжа си. И го нарече с име: Исахар (което значи: награда).
19 И пак зачена Лия и роди на Иакова шести син.
20 И рече Лия: Бог ми даде много хубав дар; сега мъж ми ще живее с мене, понеже му родих шест сина. И му даде име: Завулон.
21 После роди дъщеря и я нарече с име: Дина.
22 (A)И спомни си Бог за Рахил, и послуша я Бог, и отвори утробата ѝ.
23 Тя зачена и роди (на Иакова) син, и рече (Рахил): Бог отне от мене позора.
24 И го нарече с име Иосиф, като каза: Господ ще ми даде и друг син.
1 (A)Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота
2 (B)(и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам),
3 (C)което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа.
4 И това ви пишем, за да бъде радостта ви пълна.
5 (D)И благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.
6 (E)Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, ние лъжем и не постъпваме по истината;
7 (F)ако ли ходим в светлината, както и Той е в светлината, имаме общение един с други, и кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях.
8 (G)Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас.
9 (H)Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда.
10 Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и словото Му не е в нас.
9 И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
2 Учениците Му Го попитаха и казваха: Равѝ, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
3 Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.
4 (A)Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.
5 (B)Докле съм в света, светлина съм на света.
6 (C)Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,
7 (D)и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.
8 А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?
9 Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.
10 Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?
11 Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.
12 Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная.
13 Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп.
14 А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите.
15 Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам.
16 (E)Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.
17 (F)Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.