Book of Common Prayer
Величието на Господа
93 (A)Господ царува; облечен е с величие;
облечен е Господ и опасан с мощ;
също и вселената е утвърдена така,
че да не може да се поклати.
2 (B)От векове е утвърден Твоят престол;
Ти си от вечността.
3 Господи, пороите издигнаха,
пороите издигнаха гласа си;
пороите издигнаха бученето си.
4 (C)Господ, Който е нависоко,
е по-силен от гласовете на големи води,
от силните морски вълни.
5 Твоите свидетелства са твърде верни;
на Твоя дом, Господи, подобава святост завинаги.
Поклонение пред Господа
96 (A)Пейте на Господа нова песен,
пейте на Господа, всички земи.
2 Пейте на Господа, благославяйте името Му,
благовествайте от ден в ден извършеното от Него избавление.
3 Възвестявайте между народите славата Му,
между всички племена – чудесните Му дела.
4 (B)Защото Господ е велик и твърде достохвален,
достопочитаем е повече от всички богове.
5 (C)Защото всички богове на племената са нищожества;
а Йехова е направил небесата.
6 Пред Него са блясък и величие,
сила и красота в светилището Му.
7 (D)Отдайте на Господа, всички родове на племената,
отдайте на Господа слава и сила;
8 отдайте на Господа славата, дължима на името Му;
принесете приноси и влезте в дворовете Му.
9 (E)Поклонете се на Господа в свята премяна;
треперете пред Него, всички земи.
10 (F)Кажете между народите: Господ царува;
а и при това вселената е утвърдена, за да не може да се поклати.
Той ще съди племената с правота.
11 (G)Нека се веселят небесата и нека се радва земята.
Нека бучи морето и всичко, което има в него.
12 Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях;
тогава ще пеят с радост всички дървета и гората
13 (H)пред Господа, защото Той иде,
защото иде да съди земята;
ще съди света с правда
и племената – във верността Си.
Прослава на Божията добрина
34 (A)Псалом на Давид, когато се престори на луд пред Авимелех[a], който го пусна да си отиде. На еврейски език, азбучен псалом.
Алеф Ще благославям Господа по всяко време,
похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.
2 Бет(B)С Господа ще се хвали душата ми;
смирените ще чуят това и ще се зарадват.
3 Гимел(C)Величайте Господа с мен
и заедно нека възвеличим името Му.
4 Далет(D)Потърсих Господа; и Той ме послуша
и от всичките ми страхове ме избави.
5 Хе, Вав Погледнаха към Него; и светнаха очите им
и лицата им никога няма да се посрамят.
6 Зайн(E)Този сиромах извика; и Господ го послуша
и от всичките му неволи го избави.
7 Хет(F)Ангелът на Господа застава около онези, които се боят от Него, и ги избавя.
8 Тет(G)Вкусете и вижте, че Господ е благ;
блажен онзи човек, който уповава на Него.
9 Йод(H)Бойте се от Господа вие, Негови светии;
защото за боящите се от Него няма оскъдност.
10 Каф(I)Лъвчетата търпят нужда и глад;
но онези, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.
11 Ламед(J)Елате, синове, послушайте мене;
ще ви науча на страх от Господа.
12 Мем(K)Желае ли човек живот,
обича ли дългоденствие, за да види добрини? –
13 Самех(L)Пази езика си от зло
и устните си от лъжливо говорене.
14 Айн(M)Отклонявай се от злото и върши доброто,
търси мира и се стреми към него.
15 Пе(N)Очите на Господа са върху праведните
и ушите Му – към техния вик.
16 Цади(O)Лицето на Господа е против онези, които вършат зло,
за да изтреби помена им от земята.
17 Коф(P)Праведните извикаха и Господ послуша,
и от всичките им беди ги избави.
18 Реш(Q)Господ е близо до онези, които са със съкрушено сърце,
и спасява онези, които са с разкаян дух.
19 Шин(R)Много са неволите на праведния;
но Господ го избавя от всички тях;
20 Тав(S)Той пази всичките му кости;
нито една от тях не се строшава.
21 (T)Злощастието ще затрие грешния;
и онези, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.
22 (U)Господ изкупва душата на слугите Си;
и от онези, които уповават на Него, нито един няма да бъде осъден.
Елкана и Анна – родителите на Самуил
1 (A)Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.
2 Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.
7 (Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)
8 (A)Но мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина?
Обещанието на Анна и раждането на Самуил
9 (B)А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при Господния храм.)
10 (C)И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много.
11 (D)И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.
12 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза движението на устата ѝ.
13 Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.
14 И така, Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.
15 (E)А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа.
16 (F)Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.
17 (G)Тогава Илий ѝ отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.
18 (H)А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.
19 (I)И като станаха рано сутринта и се поклониха пред Господа, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и Господ си спомни за нея.
20 И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил[a]; защото си каза: От Господа го изпросих.
Самуил – посветен на Господа
21 (J)След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на Господа годишната жертва и оброка си.
22 (K)Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.
23 (L)Мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби.
24 (M)И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в Господния дом в Сило. А детето беше малко.
25 (N)След като заклаха телето, донесоха детето при Илий.
26 (O)А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на Господа.
27 (P)За това дете се молех. И Господ изпълни прошението ми, което отправих към Него.
28 (Q)Затова и аз го дадох на Господа. През всичките дни на живота си ще бъде посветено[b] на Господа. И тя се поклони там на Господа.
Молитвата на апостола за колосяните
9 (A)Затова и ние от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и разбиране,
10 (B)за да постъпвате достойно за Господа, да Му бъдете угодни във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога;
11 (C)подкрепяни с пълна сила, съобразно с Неговата славна мощ, за да издържите и дълготърпите всичко с радост;
12 (D)като благодарите на Отца, Който ни удостои да участваме в наследството на светиите в светлината;
13 (E)Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.
14 (F)В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;
Възхвала на величието на Исус Христос
15 (G)в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;
16 (H)понеже чрез Него и за Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;
17 (I)и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява.
18 (J)Той е и глава на тялото, т. е. на църквата, Той е Началото, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.
19 (K)Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота
20 (L)и чрез Него да примири всичко със Себе Си – и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.
Представянето на Исус Христос в храма
22 (A)Като се навършиха и дните за очистването им според Моисеевия закон, занесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа
23 (B)(както е писано в Господния закон, че „всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа“)
24 (C)и да принесат жертва „две гургулици и две гълъбчета“, според казаното в Господния закон.
25 (D)И, ето, имаше в Йерусалим един човек на име Симеон; и този човек беше праведен и благочестив и чакаше утехата на Израил; и Святият Дух беше на него.
26 (E)На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник[a].
27 (F)И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да направят за Него по разпоредбата на закона,
28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога:
29 (G)Сега отпускаш, Владико, слугата Си в мир, според Своята дума.
30 (H)Защото очите ми видяха спасението,
31 което си приготвил пред лицето на всички народи,
32 (I)светлина, която да просвещава народите,
и слава на Твоя народ Израил.
33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
34 (J)И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори.
35 (K)Да! И на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
36 Имаше и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от Асировото племе (тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години след девството си
37 (L)и сега вдовица на около осемдесет и четири години), не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем.
38 (M)И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха освобождението[b] на Йерусалим.
39 И като свършиха всичко, което беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
40 (N)А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше на Него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.