Book of Common Prayer
Молитва за избавление
26 (A)Давидов псалом.
Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си,
уповал съм на Господа, без да се поколебая.
2 (B)Изследвай ме, Господи, и ме изпитвай,
опитвай вътрешността ми и сърцето ми.
3 (C)Защото Твоето милосърдие е пред очите ми
и аз съм ходил в истината Ти.
4 (D)Не съм сядал с измамни хора
и с лицемери няма да отида.
5 (E)Мразя събранието на злосторниците
и с нечестивите няма да седна.
6 (F)Ще измия в невинност ръцете си;
така ще обиколя жертвеника Ти, Господи,
7 за да възглася с глас на хваление
и да разкажа всичките Твои чудесни дела.
8 (G)Господи, обичам местонахождението на Твоя дом
и мястото на скинията на славата Ти.
9 (H)Да не отнемеш душата ми заедно с грешните,
нито живота ми – заедно с мъже, жадни за кръв,
10 (I)в чиито ръце има злодеяние
и десницата им е пълна с подкупи.
11 (J)А пък аз ще ходя в незлобието си;
изкупи ме и се смили над мене.
12 (K)Кракът ми е стъпил на равно място;
в събранията ще благославям Господа.
Молитва за помощ
28 (A)Давидов псалом.
Към Тебе ще извикам, Господи, канара моя;
не замълчавай към мене,
да не би, ако останеш мълчалив към мене,
да заприличам на онези, които слизат в рова.
2 (B)Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе,
когато вдигам ръце към най-вътрешната част на Твоето светилище.
3 (C)Не ме завличай с нечестивите
и с онези, които вършат беззаконие,
които говорят мир с ближните си,
а в чието сърце има злоба.
4 (D)Въздай им според делата им
и според нечестието на постъпките им;
въздай им според делата на ръцете им;
отдай им каквото заслужават.
5 (E)Понеже те не внимават за делата на Господа,
нито за делата на ръцете Му,
Той ще ги събори и няма да ги съгради.
6 Благословен да е Господ,
защото послуша гласа на молбите ми.
7 (F)Господ е сила моя и щит мой;
на Него уповава сърцето ми и Той ми помогна;
затова се развесели сърцето ми
и с песните си ще Го възхваля.
8 (G)Господ е сила на народа Си;
Той е крепост за избавление на помазаника Си.
9 (H)Избави народа Си и благослови наследството Си;
храни ги и ги носи до века.
Божията добрина и справедливост
36 (A)За първия певец. Псалом на Господния
слуга Давид.
Беззаконието на нечестивия свидетелства[a] на вътрешното ми сърце,
че пред очите му няма страх от Бога.
2 (B)Защото той се лъже в своите си очи,
че беззаконието му няма да се открие и да се намрази.
3 (C)Думите на устата му са беззаконие и измама;
той не иска да бъде разумен, за да прави добро.
4 (D)Беззаконие измисля на леглото си;
застава на недобър път; злото не мрази.
5 (E)Господи, Твоето милосърдие стига до небето,
верността Ти – до облаците;
6 (F)правдата Ти е като великолепните планини;
отсъжданията Ти са голяма бездна;
Ти, Господи, запазваш хора и животни.
7 (G)Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже!
Затова човешките синове прибягват под покрова на крилете Ти.
8 (H)Ще се напоят от най-доброто[b] на дома Ти
и от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият.
9 (I)Защото в Теб е изворът на живота,
в Твоята светлина ще видим светлина.
10 (J)Простирай милосърдието Си към онези, които Те познават,
и правдата Си – към онези, които са с право сърце.
11 Нека не дойде против мене кракът на горделивите,
нито ръката на нечестивите да ме поклати.
12 (K)Там паднаха онези, които вършат беззаконие;
повалиха се и няма да могат да станат.
Молитва във време на скръб и изпитание
39 (A)За първия певец Едутун[a]. Давидов псалом.
Казах: Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си.
Ще имам юзда на устата си,
докато е пред мене нечестивият.
2 (B)Станах ням и мълчалив,
въздържах се да говоря и нямах спокойствие;
и скръбта ми се раздвижваше.
3 (C)Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене;
докато размишлявах, пламна огън.
Тогава проговорих с езика си, като казах:
4 (D)Научи ме, Господи, за кончината ми
и за броя на дните ми – какъв е.
Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 (E)Ето, направил си дните като педя.
И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 (F)наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.)
Наистина всеки човек ходи като сянка;
наистина всяка нищожност го смущава;
трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.
7 (G)И сега, Господи, какво чакам?
Надеждата ми е в Теб.
8 (H)Избави ме от всичките ми беззакония;
недей ме прави за укор на безумния.
9 (I)Онемях, не си отворих устата,
понеже Ти стори това.
10 (J)Отдалечи от мен удара Си;
от поражението на ръката Ти изчезвам.
11 (K)Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му,
Ти разваляш като молец красотата му.
Наистина всеки човек е само лъх. (Села.)
12 (L)Послушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми;
не премълчавай при сълзите ми,
защото съм странник пред Теб
и пришълец, както всичките мои бащи.
13 (M)Остави ме да отдъхна, за да се съвзема,
преди да си отида и да ме няма вече.
15 (A)Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата ѝ беше на градската стена и тя живееше на стената,
16 и им каза: Идете в гората, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато те се върнат; и после продължете пътя си.
17 (B)Тогава мъжете ѝ казаха: Ето как ще бъдем свободни от тази клетва, с която ти ни накара да се закълнем.
18 (C)Когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си, братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи.
19 (D)Всеки, който би излязъл извън вратата на къщата ти, неговата кръв ще бъде на главата му, а ние ще бъдем свободни от клетвата си; но на всеки, който остане с тебе в къщата, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако някой вдигне ръка против него.
20 Обаче, ако издадеш нашия план, тогава ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни накара да се закълнем.
21 А тя каза: Да бъде според както казвате. И ги изпрати и те си отидоха; и тя върза червеното въже на прозореца.
22 След като тръгнаха, те отидоха в гората и останаха там три дни, докато се върнаха преследвачите; а преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.
23 Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха Йордан и дойдоха при Исус, Навиновия син; и му разказаха всичко, което им се беше случило.
24 (E)Те казаха на Исус: Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; а при това всичките местни жители примираха от страх пред нас.
13 (A)Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моето служение,
14 (B)дано по някакъв начин да възбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях.
15 (C)Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?
16 (D)А ако първата част от тестото е свята, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи.
17 (E)Но ако някои клони са били отрязани и ти, като беше дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,
18 (F)не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе.
19 Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да се присадя аз.
20 (G)Добре, поради неверие те бяха отрязани, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но се бой.
21 Защото ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и тебе.
22 (H)Виж тогава благостта и строгостта на Бога: строгост към падналите, а божествена благост към теб, ако останеш в тази благост; иначе и ти ще бъдеш отсечен.
23 (I)Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.
24 Понеже ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!
Притча за талантите
14 (A)Защото ще стане, както когато един човек при тръгването си за чужбина свика своите слуги и им предаде имота си.
15 (B)На един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един, на всеки според способността му; и тръгна.
16 Веднага този, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.
17 Също и този, който получи двата, спечели още два.
18 А този, който получи единия, отиде, изкопа дупка в земята и скри парите на господаря си.
19 След дълго време дойде господарят на тези слуги и поиска сметка от тях.
20 И когато се приближи този, който беше получил петте таланта, донесе още пет таланта и каза: Господарю, ти ми даде пет таланта; ето, аз спечелих още пет.
21 (C)Господарят му каза: Хубаво, ти си добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.
22 Приближи се и този, който беше получил двата таланта, и каза: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.
23 (D)Господарят му каза: Хубаво, добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.
24 Тогава се приближи този, който беше получил един талант, и каза: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал;
25 и като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
26 А господарят отговори: Лукав и ленив слуга! Знаел си, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал.
27 Ти поне трябваше да внесеш парите ми при банкерите и когато си дойда, щях да взема своето с лихва.
28 Затова вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта.
29 (E)Защото на всеки, който има, ще се даде и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
30 (F)А този безполезен слуга хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.