Book of Common Prayer
1-2 (A)Началнику на хора. За гълъбицата, занемяла в отдалечение. Творение от Давида, когато филистимци го бяха хванали в Гет.
Помилуй ме, Боже, защото човек иска да ме погълне; нападайки всеки ден. притеснява ме.
3 Моите врагове всеки ден търсят да ме погълнат, защото мнозина са, които въстават против мене, о Всевишний!
4 Кога съм в страх, на Тебе се уповавам.
5 (B)При помощта на Бога ще възхваля Неговото слово; на Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта?
6 Всеки ден извъртат думите ми; всички техни помисли за мене са зло:
7 събират се, спотайват се, наблюдават петите ми, за да хванат душата ми.
8 Нима ще избегнат отплатата за своята неправда? С гняв, Боже, повали народите.
9 У Тебе са изброени моите скитания; тури сълзите ми в съд при Тебе – не са ли те в Твоята книга?
10 (C)Враговете ми се връщат назад, колчем викна към Тебе; по това познавам, че Бог е с мене.
11 При помощта на Бога ще възхваля думите Му, при помощта на Господа ще възхваля словото Му.
12 (D)На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори човек?
13 Върху мене лежат, Боже, оброците към Тебе; на Тебе ще въздам хвала;
14 защото Ти избави душата ми от смърт, (очите ми – от сълзи,) па и нозете ми от препъване, за да ходя пред лицето Божие в светлината на живите.
74 Началнику на хора. Не погубвай. Псалом Асафов. Песен.
2 (A)Славим Те, Боже, славим, защото е близко Твоето име; това разгласят Твоите чудеса.
3 „Кога избера време, Аз ще извърша съд по правда.
4 (B)Тресе се земята и всички, които живеят на нея. Аз ще заякча стълбовете ѝ.“
5 Казвам на ония, които безумствуват: не безумствувайте, и на нечестивците: не дигайте рог,
6 не подигайте високо вашия рог, не говорете (против Бога) твърдоглаво,
7 защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята,
8 (C)но Бог е съдия: едного унижава, а другиго въздига;
9 (D)защото чашата е в ръката на Господа, виното – пълна смес – кипи в нея, и Той налива от нея. Дори нейното дрождие ще изцеждат и пият всички нечестивци по земята.
10 Аз пък вечно ще разгласям, ще възпявам името на Бога Иаковов,
11 (E)ще сломя всички рогове на нечестивците, и роговете на праведника ще се възвисят.
2 (A)Как помрачи Господ в гнева Си дъщерята Сионова! От небесата свали наземи красотата Израилева и не си спомни за подножието на нозете Си в деня на Своя гняв.
2 (B)Погуби Господ всички жилища на Иакова, не пощади, разруши в яростта Си крепостите на дъщерята Иудина, повали наземи, отхвърли царството и князете му като нечисти;
3 (C)в гневен разгар сломи всички рогове Израилеви, отдръпна десницата Си от неприятеля и се разпали против Иакова като пламнал огън, който поглъща всичко наоколо;
4 (D)изопна Своя лък като неприятел, насочи десницата Си като враг и уби всичко, що е мило за очите; върху скинията на дъщерята Сионова изля като огън яростта Си,
5 Господ стана като неприятел, изтреби Израиля, разори всичките му чертози, разруши крепостите му и разпространи у дъщерята Иудина тъга и плач.
6 (E)И премахна като от градина Своята ограда; разори Своето място на събранията, Господ направи да се забравят на Сион празници и съботи; и в гневното Си негодуване отхвърли цар и свещеник.
7 (F)Отхвърли Господ жертвеника Си, отвърна сърцето Си от Своето светилище, предаде в ръце на враговете стените на дворците му; в дома Господен те дигаха шум като в празничен ден.
8 (G)Господ реши да разруши стената на дъщерята Сионова, опна връв, не отклони ръката Си от разорението; съсипа външните крепости, и стените бидоха наедно разрушени.
9 (H)Портите ѝ в земя затънаха; Той разруши и строши заворите им; царят ѝ и князете ѝ са сред езичниците; няма вече закон, и пророците ѝ се не удостояват с видения от Господа.
14 (A)Твоите пророци ти предсказваха неща несбъдни и лъжливи, не разкриваха твоето беззаконие, за да отвърнат твоето пленение, и ти изричаха лъжливи откровения, които те докараха до изгнание.
15 (B)Ръце пляскат за тебе всички минаващи по пътя, подсвиркват и клатят глава за дъщерята Иерусалимова и казват: „това ли е градът, който наричаха съвършенство на красота, радост на цяла земя?“
16 (C)Разтворили са против тебе широки уста всички твои врагове, подсвиркват и скърцат със зъби, казвайки: „погълнахме го, само този ден и чакахме ние, дочакахме, видяхме!“
17 (D)Господ извърши, що бе определил, изпълни словото Си, изречено в стародавни дни, разори безмилостно и даде на врага да се порадва над тебе, дигна високо рога на твоите неприятели.
23 Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт;
24 не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.
2 Итъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.
2 Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?
3 (A)Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви.
4 (B)От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.
5 Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви.
6 (C)Доста е за такъв това наказание от мнозинството;
7 така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;
8 затова моля ви да покажете към него любов.
9 Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни.
10 А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам; понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово,
11 (D)за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли.
12 (A)И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си.
2 И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.
3 (B)А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо.
4 Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие.
5 Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха.
6 А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми.
7 (C)Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше.
8 (D)И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето.
9 Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.
10 (E)Нима и това не сте чели в Писанието: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:
11 това стана от Господа, и е дивно в очите ни“?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.