Book of Common Prayer
Зайн
49 (A)Помни словото към слугата Си,
на което си ме направил да уповавам.
50 (B)Това е моята утеха в скръбта ми,
че словото Ти ме съживи.
51 (C)Горделивите ми се надсмиваха много;
но аз не се отклоних от Твоя закон.
52 Спомних си, Господи, за Твоите вековечни постановления
и се утеших.
53 (D)Горещо негодувание ме обзе заради нечестивите,
които изоставят Твоя закон.
54 Твоите наредби ми станаха песен
в дома, където съм преселник.
55 (E)Нощем си спомних Твоето име, Господи,
и опазих закона Ти.
56 Това е моето хваление,
че опазих Твоите правила.
Хет
57 (F)Господи, Ти си мой дял;
обещах си, че ще пазя Твоите думи.
58 (G)Потърсих благоволението Ти от все сърце;
смили се над мене според словото Си.
59 (H)Размислих върху пътищата си
и обърнах краката си към Твоите свидетелства.
60 Побързах и не се забавих
да опазя Твоите заповеди.
61 Връзките на нечестивите ме обвиха;
но аз не забравих Твоя закон.
62 (I)Посреднощ ставам, за да Те славя
за Твоите справедливи отсъждания.
63 Аз съм другар на всички, които се боят от Теб,
и на онези, които пазят Твоите заповеди.
64 (J)Господи, земята е пълна с Твоята милост;
научи ме на Твоите наредби.
Тет
65 Господи, Ти си сторил добро на слугата Си
според словото Си.
66 Научи ме на добро разсъждение и знание,
защото аз повярвах на Твоите заповеди.
67 (K)Преди да бях наскърбен, аз се заблуждавах;
но сега държа Твоето слово.
68 (L)Ти си благ и правиш добро;
научи ме на Твоите наредби.
69 (M)Горделивите изковаха лъжа против мене;
но аз от все сърце ще пазя Твоите правила.
70 (N)Тяхното сърце надебеля като лой;
но аз се наслаждавам в закона Ти.
71 (O)Добре ми стана, че бях наскърбен,
за да науча Твоите наредби.
72 (P)Законът на Твоите уста е за мене по-желателен
от хиляди мери злато и сребро.
Глупостта на уповаващите на богатства
49 За първия певец, псалом за Кореевите синове.
Слушайте това, всички племена;
внимавайте, всички жители на вселената,
2 (A)и нископоставени, и високопоставени,
богати и бедни заедно.
3 Устата ми ще говорят мъдрост
и размислите на сърцето ми ще бъдат за разумни неща;
4 (B)ще наведа към притча ухото си,
ще изложа на арфа гатанката си.
5 Защо да се боя във време на бедствие,
когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 (C)От онези, които уповават на имота си
и се хвалят с голямото си богатство,
7 (D)нито един не може никак да изкупи брат си,
нито да даде на Бога откуп за него.
8 (E)(Защото толкова скъп е откупът на душата им,
че всеки трябва да се оставя от това завинаги),
9 (F)за да живее вечно
и да не види изтление.
10 (G)Защото гледа, че мъдрите умират
и еднакво с тях погиват безумният и несмисленият,
и оставят богатството си на други.
11 (H)Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно
и жилищата им от род в род;
наричат земите си със своите имена.
12 (I)Но човекът не пребъдва в чест;
прилича на животните, които загиват.
13 (J)Това е пътят на безумните;
но пак идващите след тях хора одобряват думите им. (Села.)
14 (K)Определени са като овце за преизподнята;
смъртта ще им бъде овчар;
и праведните ще ги обладаят призори;
и красотата им ще повехне,
като преизподнята остава жилище на всеки един от тях.
15 (L)Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята,
защото ще ме приеме. (Села.)
16 Не бой се, когато забогатее човек,
когато се умножи славата на дома му;
17 (M)защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо,
нито ще мине славата му на друг след него.
18 (N)Ако и да е облажавал душата си приживе
и хората да го хвалят, когато прави добро на себе си,
19 (O)пак ще отиде при рода на бащите си,
които никога няма да видят светлина.
20 (P)Човек, който е на почит, а не разбира,
прилича на животните, които загиват.
Човекът без Бога
53 (A)За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение.
Безумният каза в сърцето си: Няма Бог.
Поквариха се хората и сториха гнусно беззаконие;
няма кой да прави добро.
2 (B)Бог надникна от небето над човешките синове,
за да види има ли някой разумен,
който да търси Бога.
3 Всеки един от тях се обърна назад; всички заедно се развратиха;
няма кой да прави добро, няма нито един.
4 (C)Без разум ли са онези, които беззаконстват,
които изпояждат народа ми, както ядат хляб,
и не призовават Бога?
5 (D)Нападна ги голям страх там, където нямаше страх;
защото Бог разпръсна костите на възпротивяващите се против тебе;
посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.
6 (E)Дано дойде от Сион избавление за Израил!
Когато Бог върне Своя народ от плен,
тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
23 (A)Авигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, и се поклони до земята.
24 И като падна при краката му, каза: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти пред теб; и послушай думите на слугинята си.
25 Нека господарят ми не обръща никакво внимание на този злонрав човек Навал[a]; защото каквото е името му, такъв е и той. Навал е името му и безумие обитава в него. А пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.
26 (B)Сега, господарю мой, в името на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържа̀л от кръвопролитие и от отмъщаване с ръката ти, то враговете ти и тези, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навал.
27 (C)А сега този подарък[b], който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми.
28 (D)Прости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ непременно ще направи за господаря ми утвърден дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни. И зло не се намери в тебе никога.
29 (E)И при все че се е вдигнал човек да те преследва и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господ, твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като с прашка.
30 А когато Господ постъпи към господаря ми според всички благости, които е говорил за теб, и те постави управител над Израил,
31 тогава няма да съжаляваш, нито ще се спъва сърцето на господаря ми, че си пролял невинна кръв или че господарят ми е отмъстил сам за себе си. Но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава си спомни за слугинята си.
32 (F)Тогава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш.
33 (G)И благословен да бъде съветът ти. Благословена да си ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от отмъщение с ръката ми.
34 (H)Защото наистина, заклевам се в живота на Господа, Израилевия Бог, Който ме въздържа̀ да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утринната зора нямаше да остане на Навал нито едно живо мъжко.
35 (I)Така Давид взе от нея онова, което му беше донесла; и ѝ каза: Иди в дома си с мир. Аз послушах думите ти и те приех.
36 (J)А Авигея дойде при Навал и, ето, той имаше в дома си угощение, като царски пир; и Наваловото сърце беше развеселено, понеже беше много пиян, затова до пукването на зората тя не му извести нищо, нито малко, нито много.
37 Но на сутринта, когато Навал изтрезня, жена му му разказа всичко; и сърцето му примря в него и той стана като камък.
38 И около десет дни след това Господ порази Навал и той умря.
39 (K)А когато Давид чу, че Навал умрял, каза: Благословен да бъде Господ, Който отсъди въздаянието ми за обидата ми от Навал и въздържа слугата Си да не стори зло; защото Господ обърна злобата на Навал върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена.
40 И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, те ѝ казаха: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена.
41 (L)А тя стана и се поклони с лицето до земята, и каза: Робинята ти е готова да бъде слугиня, да мие краката на слугите на господаря си.
42 Тогава Авигея стана и се качи на осел, и заедно с пет от нейните момичета, които тръгнаха с нея, отиде след пратениците на Давид и му стана жена.
43 (M)Давид взе още и Ахиноам от Езраел. Тези двете му станаха жени.
44 (N)А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалтий, Лаисовия син, който беше от Галим.
19 (A)Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и като пребиха Павел с камъни, извлякоха го извън града, като мислеха, че е умрял.
20 А когато учениците още стояха около него, той стана и влезе в града; и на сутринта отиде с Варнава в Дервия.
Завръщането в Антиохия Сирийска
21 (B)И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия
22 (C)и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
23 (D)И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.
24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.
26 (E)Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха извършили.
27 (F)И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил врата за езичниците, за да повярват.
28 И прекараха там доста време с учениците си.
Исус укротява бурята
35 (A)И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.
36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него.
37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода.
38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?
39 (B)И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.
40 Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.