Book of Common Prayer
Молитва за Израил за избавление от бедствия
80 (A)За първия певец, по „Криновете на завета“[a]. Асафов псалом.
Послушай, Пастирю Израилев,
Който водиш като стадо Йосиф;
Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.
2 (B)Пред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си
и ела да ни спасиш.
3 (C)Възвърни ни, Боже, и ни осияй с лицето Си;
и ще се спасим.
4 Господи, Боже на Силите,
докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?
5 (D)Даваш им да ядат хляб със сълзи
и ги поиш изобилно със сълзи.
6 (E)Направил си ни предмет на разпра между съседите ни;
и неприятелите ни се смеят помежду си.
7 (F)Възвърни ни, Боже на Силите,
осияй ни с лицето Си и ще се спасим.
8 (G)Пренесъл си лоза от Египет
и като си изгонил народите, си я насадил.
9 (H)Приготвил си място пред нея;
и тя е пуснала дълбоко корени и е изпълнила земята.
10 Покриха се бърдата със сянката ѝ;
и клоните ѝ станаха като изящните[b] кедри,
11 (I)простря клончетата до морето
и ластарите си – до Ефрат[c].
12 (J)Защо си съборил плетищата ѝ
и я берат всички, които минават по пътя?
13 Запустява я глиган от гората
и полските зверове я изпояждат.
14 (K)Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите,
погледни от небето и виж, и посети тази лоза,
15 (L)и защити това, което е насадила Твоята десница,
и стъблото[d], което си направил силно за Себе Си.
16 (M)Тя беше изгорена с огън; отсечена беше;
погиват при заплахата[e] на лицето Ти.
17 (N)Нека ръката Ти бъде върху мъжа на Твоята десница,
върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.
18 Така ние няма да се отклоним от Тебе;
съживи ни и ще призовем Твоето име.
19 (O)Възвърни ни, Господи, Боже на Силите;
осияй ни с лицето Си и ще се спасим.
Утеха във време на беда
77 (A)За първия певец, по Едутун[a], Асафов псалом.
Викам към Бога с гласа си.
Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 (B)В деня на неволята си търсих Господа,
нощем простирах ръката си към Него, без да престана;
душата ми не искаше да се утеши.
3 (C)Спомням си за Бога и се смущавам;
оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)
4 Удържаш очите ми в безсъние;
смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.
5 (D)Размислих за древните дни,
за годините на старите времена.
6 (E)Спомням си за нощното си пеене;
размишлявам в сърцето си
и духът ми загрижено изпитва, като казва:
7 (F)Господ довека ли ще отхвърля?
Няма ли вече да покаже благоволение?
8 (G)Престанала ли е милостта Му завинаги?
Пропада ли обещанието Му завинаги?
9 (H)Забрави ли Бог да бъде благодатен?
Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)
10 (I)Тогава казах: Това е слабост за мене –
да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.
11 (J)Ще спомена делата Господни;
защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,
12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил,
и делата Ти ще преговарям.
13 (K)Боже, в святост е Твоят път;
кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Ти си Бог, Който върши чудеса;
явил си между племената силата Си.
15 (L)Изкупил си с мишцата Си народа Си,
синовете Яковови и Йосифови. (Села.)
16 (M)Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха;
разтрепериха се и бездните.
17 (N)Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас;
също и стрелите Ти прелетяха.
18 (O)Гласът на гърма Ти беше във вихрушката;
светкавиците осветиха вселената;
земята се потресе и се разклати.
19 (P)През морето беше Твоят път
и стъпките Ти – през големите води,
и следите Ти не се познаваха.
20 (Q)Водил си като стадо народа Си
с ръката на Моисей и на Аарон.
Плач за разрушаването на Йерусалим
79 (A)Асафов псалом.
Боже, народите дойдоха в наследството Ти,
оскверниха святия Твой храм,
обърнаха Йерусалим на развалини,
2 (B)мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици,
телата на светиите Ти – на земните зверове,
3 (C)проляха кръвта им като вода около Йерусалим;
и нямаше кой да ги погребва.
4 (D)Станахме за укор пред съседите си,
за присмех и поругание пред околните си.
5 (E)Докога, Господи? Ще се гневиш ли винаги?
Ще гори ли като огън ревността Ти?
6 (F)Излей гнева Си на народите, които не Те познават,
и на царствата, които не призовават името Ти;
7 защото изпоядоха Яков
и пасбищата му запустяха.
8 (G)Не си спомняй против нас беззаконията на прадедите ни.
Дано ни изпреварят скоро Твоите благи милости,
защото станахме много окаяни.
9 (H)Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Твоето име;
избави ни и очисти греховете ни заради името Си.
10 (I)Защо да кажат народите: Къде е техният Бог?
Нека се знае пред очите ни, между народите,
възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.
11 (J)Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците;
според великата Твоя сила опази осъдените на смърт[a];
12 (K)и върни седмократно в пазвата на съседите ни
укора, с който укориха Тебе, Господи.
13 (L)Така ние, Твоят народ и овцете на пасбището Ти,
ще те славословим довека,
от род в род ще разгласяваме Твоята хвала.
Бедствия в Юдея – скакалци и суша
1 Господнето слово, което дойде към Йоил, Фатуилевия син:
2 (A)Слушайте това, старци,
и отворете ухо, всички жители на земята:
Ставало ли е такова нещо във вашите дни
или в дните на бащите ви?
3 (B)Разкажете това на децата си
и децата ви нека го разкажат на своите деца,
и техните деца – на следващо поколение.
4 (C)Каквото остави гъсеницата, изяде го скакалецът;
и каквото остави скакалецът, изяде го червеят;
и каквото остави червеят, изяде го бръмбарът.
5 (D)Изтрезнейте, пияници, и плачете,
и ридайте, всички винопийци, за новото вино;
защото бе отнето от устата ви.
6 (E)Понеже на земята Ми излезе народ
силен и без брой,
чиито зъби са лъвски
и който има кътни зъби като лъвица.
7 (F)Опустоши лозата Ми
и сломи смокините Ми;
обели я съвсем и я хвърли;
пръчките ѝ се обелиха.
8 (G)Плачѝ като сгодена девица, опасана с вретище,
за мъжа на младостта си.
9 (H)Хлебният принос и възлиянието престанаха
в дома Господен;
и свещениците, служителите Господни, жалеят.
10 (I)Запустя полето, жалее земята;
защото се загуби житото,
изсъхна младото вино, дървеното масло е слабо.
11 (J)Посрамете се, земеделци, и ридайте лозари,
за пшеницата и за ечемика;
защото жътвата на нивата се изгуби.
12 (K)Лозата изсъхна и смокинята повехна;
нарът, палмата и ябълката,
дори всичките полски дървета изсъхнаха;
и радостта изчезна сред човешките синове.
Призив за пост и молитва
13 (L)Опашете се с вретище и плачете, свещеници;
ридайте, служители на олтара;
елате, нощувайте във вретище,
служители на моя Бог;
защото хлебният принос и възлиянието са прекратени
в дома на вашия Бог.
15 (A)Търгуващите с тези неща, които се обогатиха от нея, ще застанат надалеч поради страх от мъките ѝ, ще плачат и ще ридаят, като казват:
16 (B)Горко, горко, велики граде, облечен във висон, пурпур и червен плат и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери;
17 (C)защото в един час запустя толкова богатство! И всеки морски капитан, всеки пътник по море, моряците и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч
18 (D)и викаха, като гледаха дима от неговото изгаряне: Кой град приличаше на великия град?
19 (E)И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене, като казваха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя!
20 (F)Веселете се за него, небеса, и вие, светии, вие, апостоли и пророци, защото Бог му е отсъдил възмездие за всичко, което той ви е сторил.
21 (G)И един силен ангел взе камък, голям като воденичен, и го хвърли в морето, и каза: С такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, великият град, и вече няма да се намери.
22 (H)Глас от онези, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи и от тръбачи няма вече да се чува в теб; и никакъв художник от каквото и да било изкуство няма вече да има в теб; и шум от воденица няма вече да се чува в тебе;
23 (I)светлина от светило няма вече да свети в теб; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци бяха големците на земята, понеже чрез твоите магии бяха измамени всички народи.
24 (J)И в него бе открита[a]пролятата кръв от пророци и светии и от всички заклани на земята.
12 (A)Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.
13 (B)А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи;
14 и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните.
Притча за поканените на голямата вечеря
15 (C)И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
16 (D)А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
17 (E)И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово.
18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
19 Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.
20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.
21 (F)И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
22 Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.
23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
24 (G)защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.