Book of Common Prayer
31 (По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века: Избави ме според правдата Си.
2 Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш: Бъди ми силна канара, укрепени здание, за да ме спасиш.
3 Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.
4 Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя крепост.
5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господ Боже на истината.
6 Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,
7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволите ми, Познал си утесненията на душата ми,
8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.
9 Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
10 Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.
11 На всичките си противници станах за укор, А най-вече на ближните си, И за плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
12 Като някой умрял бях забравен от сърцето на всичките; Станах като счупен съд;
13 Защото съм чул клетвите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговориха против мене И намислиха да отнемат живота ми.
14 Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.
15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.
16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.
17 Господи, да са не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.
18 Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
19 Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, И която си показал* пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!
20 Ще те скрием в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.
21 Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.
22 А в тревогата си аз бих рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.
23 Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.
24 Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.
35 (По слав. 34). Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15 Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми* от тия лъвове.
18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22 Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
13 И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога,
14 че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат.
15 И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците.
16 И числото на воюващите конници беше двесте милиона; аз чух числото им.
17 И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха като огнени, яцинтови и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.
18 От тия три язви, 19 Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха.
20 И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;
21 също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си.
38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.
41 Но Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.