Book of Common Prayer
106 (По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.
2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
3 Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.
4 Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;
5 За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
8 При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
13 Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,
14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
16 Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.
17 Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
18 И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.
19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
26 Затова Той им се закле*, Че ще ги повали в пустинята,
27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,
28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.
29 И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.
32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.
34 При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
35 Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;
36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
37 Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.
44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;
45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
14 Израилю, върни се при Господа твоя Бог, Защото си паднал чрез беззаконието си.
2 Вземете със себе си думи и върнете се при Господа; Речете му: Отнеми всяко наше беззаконие, И приеми благата ни; Така ще отдадем благодарствени приноси (Еврейски: юнци.) от устните си.
3 Асур няма да ни избави; Ние няма да яздим на коне; И няма вече да речем на делото на ръцете си - Вие сте наши богове; Защото у тебе сирачето намира милост.
4 Аз ще изцеля отстъплението им, Ще ги възлюбя доброволно, Защото гневът ми се отвърна от него.
5 Аз ще бъда като роса на Израиля; Той ще процъфти като крем, И ще простре корените си като Ливанско дърво.
6 Клоновете му ще се разпространят; Славата му ще бъде като на маслина, И благоуханието му като Ливан.
7 Които живеят под сянакта му Изново ще се съживят като жито, И ще процфтят като лоза; Дъхът му ще бъде като Ливанско вино.
8 Ефреме, какво имаш вече да се оплакваш от идолите ти? Аз го чух, и ще го пазя; Аз му съм като вечнозелена елха; От мене е твоят плод.
9 Кой е мъдър, та да разбере тия неща? Кой е разумен, та да ги познае? Защото пътищата Господни са прави, И праведните ще ходят по тях, А престъпниците ще паднат в тях.
30 На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат първосвещениците и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.
23 И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
2 О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
3 Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!
4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."
6 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
7 И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.
8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?
10 И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.
11 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.
39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.