Book of Common Prayer
(Алилуия.)
118 Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен.
2 (A)Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят.
3 (B)Те не вършат беззаконие, ходят по Неговите пътища.
4 (C)Ти заповяда да пазя твърдо Твоите заповеди.
5 (D)О, да бяха се насочили моите пътища към спазване Твоите устави!
6 (E)Тогава не бих се посрамил, гледайки всички Твои заповеди:
7 славил бих Те с правота на сърцето, като се уча от съдбите на Твоята правда.
8 Ще пазя Твоите устави; не ме оставяй съвсем.
9 (F)Как момък ще запази в чистота пътя си? – Като пази себе си според Твоето слово.
10 (G)От все сърце Те търся, не ми давай да се отклоня от Твоите заповеди.
11 (H)Скрил съм в сърцето си Твоето слово, за да не греша пред Тебе.
12 Благословен си Ти, Господи! научи ме на Твоите наредби.
13 С уста разгласях всички съдби от Твоите уста.
14 В пътя на Твоите откровения се радвам като за всяко богатство.
15 Размислям за Твоите заповеди и гледам Твоите пътища.
16 Утешавам се с Твоите наредби, не забравям Твоето слово.
17 Покажи милост към Твоя раб, и ще живея и ще пазя Твоето слово.
18 (I)Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон.
19 (J)Странник съм на земята, не скривай от мене Твоите заповеди.
20 Изнури се душата ми да желае Твоите съдби във всяко време.
21 (K)Ти укроти гордите, проклетите, които се отклоняват от Твоите заповеди.
22 Снеми от мене укора и срама, защото пазя Твоите откровения.
23 (L)Князете седят и се наговарят против мене, а Твоят раб размишлява за Твоите наредби.
24 (M)Твоите откровения са моя утеха, (и Твоите устави) – мои съветници.
25 Душата ми е в прах хвърлена: оживи ме по Твоето слово.
26 Обявих моите пътища, и Ти ме чу: научи ме на Твоите наредби.
27 Дай ми да разбера пътя на Твоите заповеди, и ще размислям за Твоите чудеса.
28 Душата ми чезне от скръб: укрепи ме по Твоето слово.
29 Отдалечи от мене пътя на лъжата, и ми дай Твоя закон.
30 (N)Избрах пътя на истината, турих пред себе си Твоите съдби.
31 Прилепих се към Твоите откровения, Господи: недей ме засрамя.
32 (O)Ще се затека по пътя на Твоите заповеди, кога разшириш сърцето ми.
33 Господи, посочи ми пътя на Твоите устави, и ще се държа о него докрай.
34 (P)Вразуми ме, и ще спазвам Твоя закон и ще го пазя от все сърце.
35 Тури ме в пътеката на Твоите заповеди, защото я силно пожелах.
36 (Q)Наклони сърцето ми към Твоите откровения, а не към корист.
37 (R)Отвърни очите ми да не виждам суета; животвори ме на Твоя път.
38 Утвърди словото Си за Твоя раб, заради благоговението пред Тебе.
39 (S)Отклони моето охулване, от което се страхувам, защото Твоите съдби са добри.
40 Ето, аз силно пожелах Твоите заповеди: животвори ме с Твоята правда.
41 Господи, да дойдат върху мене Твоите милости, Твоето спасение по словото Ти, –
42 и аз ще дам отговор на тоя. който ме хули, защото се уповавам на Твоето слово.
43 Не отнимай съвсем от устата ми словото на истината, защото аз се уповавам на Твоите съдби
44 (T)и ще пазя Твоя закон винаги, во веки веков;
45 ще ходя свободно, защото търсих Твоите заповеди;
46 (U)ще говоря за Твоите откровения пред царете, и няма да се посрамя;
47 ще се утешавам с Твоите заповеди, които съм възлюбил;
48 ще простирам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, и ще размислям за Твоите наредби.
49 Спомни словото към Твоя раб, на което да се уповавам Ти ми заповяда.
50 (V)Това е утеха в неволята ми, че Твоето слово ме оживява.
51 (W)Горделивите ме хулиха докрай, но аз не се отклоних от Твоя закон.
52 Спомнях си Твоите отвека съдби, Господи, и се утешавах.
53 Ужас ме обхваща при вида на нечестивците, които напущат Твоя закон.
54 Твоите устави ми бяха песни в мястото на моето странствуване.
55 (X)Нощем си спомнях Твоето име, Господи, и пазех Твоя закон.
56 Той стана мой, защото пазя Твоите заповеди.
57 (Y)Мой дял е, Господи, – казах си, – да спазвам Твоите думи.
58 Молих Ти се от все сърце: помилуй ме по Твоето слово.
59 Размислях за моите пътища и обръщах стъпките си към Твоите откровения.
60 Бързах и не се бавих да спазвам Твоите заповеди.
61 (Z)Примките на нечестивците ме окръжиха, но аз не забравях Твоя закон.
62 (AA)По среднощ ставах да Те славословя заради Твоите праведни съдби.
63 (AB)Другар съм на всички, които Ти се боят и които пазят Твоите заповеди.
64 (AC)С Твоята милост, Господи, е пълна земята: научи ме на Твоите наредби.
65 Добро си сторил, Господи, на Твоя раб по Твоето слово.
66 Научи ме добре да разсъждавам и да познавам, защото вярвам на Твоите заповеди.
67 (AD)Преди моето страдание аз се заблуждавах; а сега пазя Твоето слово.
68 Благ и благодетелен си Ти (Господи); научи ме на Твоите наредби.
69 Горделивите плетат лъжа против мене; но аз от все сърце ще пазя Твоите заповеди.
70 (AE)Затлъстя сърцето им като тлъстина; но аз се утешавам с Твоя закон.
71 (AF)Добре ми е, че пострадах, та да се науча на Твоите наредби.
72 (AG)Законът на Твоите уста е за мене подобър от хиляда късове злато и сребро.
73 (AH)Твоите ръце ме сътвориха и устроиха; вразуми ме, и ще се науча на Твоите заповеди.
74 Които се боят от Тебе, ще ме видят и ще се зарадват, задето се уповавам на Твоето слово.
75 (AI)Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, и по справедливост Ти ме наказа.
76 Нека, прочее, Твоята милост ми бъде утеха, по Твоето слово към Твоя раб.
77 Да дойде върху ми Твоето милосърдие, и аз ще живея; защото Твоят закон е моя утеха.
78 Нека бъдат посрамени горделивите, защото ме угнетяват без вина; аз размислям за Твоите заповеди.
79 Да се обърнат към мене, които Ти се боят и които знаят Твоите откровения.
80 Да бъде сърцето ми непорочно в Твоите наредби, та да се не посрамя.
81 (AJ)Чезне душата ми за Твоето спасение; аз се уповавам на Твоето слово.
82 Очите ми чезнат за Твоето слово; аз говоря: кога ще ме утешиш?
83 (AK)Станах като мех на дим, но Твоите наредби не забравих.
84 Колко са дните на Твоя раб? Кога ще извършиш съд над моите гонители?
85 Изкопаха ми яма горделивите въпреки Твоя закон.
86 (AL)Всички Твои заповеди са истина. Несправедливо ме гонят: помогни ми;
87 без малко щяха да ме погубят на земята, но аз не оставих Твоите заповеди.
88 По Твоята милост ме оживявай, и ще пазя откровенията на Твоите уста.
89 (AM)Твоето слово, Господи, е навеки утвърдено на небесата;
90 Твоята истина е от рода в род. Ти си сложил земята, и тя стои.
91 Според Твоите решения всичко стои досега, защото всичко на Тебе служи.
92 (AN)Ако не бе Твоят закон утеха за мене, аз бих погинал в неволята си.
93 Довека няма да забравя Твоите заповеди, защото чрез тях ме оживяваш.
94 Твой съм аз, спаси ме, защото търсих Твоите заповеди.
95 Нечестивците ме причакват, за да ме погубят, но аз се вдълбочавам в Твоите откровения.
96 Видях предела на всяко съвършенство, но Твоята заповед е безмерно широка.
97 (AO)Колко обичам Твоя закон! Цял ден размислям за него.
98 С Твоята заповед Ти ме направи по-мъдър от враговете ми, защото тя е винаги с мене.
99 (AP)Станах по-разумен от всички мои учители, защото размислям за Твоите откровения.
100 (AQ)Аз съм по-вещ от старците, защото пазя Твоите заповеди.
101 Удържам нозете си от всеки лош път, за да пазя Твоето слово.
102 От Твоите съдби няма да се отклоня, защото Ти ме учиш.
103 (AR)Колко са сладки на гърлото ми Твоите думи! по-сладки от мед на устата ми.
104 (AS)Чрез Твоите заповеди съм вразумен, затова мразя всеки лъжлив път.
105 (AT)Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми.
106 (AU)Клех се да пазя справедливите Твои съдби, и ще ги изпълня.
107 Силно съм угнетен, Господи, оживи ме по Твоето слово.
108 (AV)Затова благоволи, Господи, да приемеш доброволната жертва на моите уста, и ме научи на Твоите съдби.
109 Душата ми е непрестанно в моята ръка, но Твоя закон не забравям.
110 (AW)Нечестивците ми поставиха примка, но аз не се отклоних от Твоите заповеди.
111 Твоите откровения приех като вечно наследие, защото те са радост за сърцето ми.
112 (AX)Наклоних сърцето си да изпълнявам Твоите наредби навеки, докрай.
113 Човешките измислици мразя, но Твоя закон обичам.
114 Ти си моя закрила и мой щит; на Твоето слово се уповавам.
115 (AY)Махнете се от мене, беззаконници, и аз ще пазя заповедите на моя Бог.
116 (AZ)Укрепи ме по Твоето слово, и аз ще живея; недей ме посрамя в надеждата ми;
117 подкрепи ме, и ще се спася; и в Твоите устави непрестанно ще вниквам.
118 (BA)Ти поваляш всички, които отстъпват от Твоите наредби, защото техните хитрини са лъжа.
119 Ти отхвърляш нечестивците земни като сгурия, затова обикнах Твоите откровения.
120 (BB)От Твоя страх трепери плътта ми, и от Твоите съдби се боя.
121 Аз върших съд и правда; не ме предавай на моите гонители.
122 Защити Твоя раб за негово добро, та да ме не угнетяват горделивите.
123 Очите ми чезнат, очаквайки Твоето спасение и словото на Твоята правда.
124 (BC)Постъпи с Твоя раб по милостта Си и ме научи на Твоите наредби.
125 Аз съм Твой раб: вразуми ме, и ще позная Твоите откровения.
126 (BD)Време е Господ да действува: Твоя закон разориха.
127 (BE)Но аз обичам Твоя закон повече от злато, и то от чисто злато.
128 (BF)Всички Твои заповеди – всички признавам за справедливи; всички пътища на лъжата мразя.
129 Дивни са Твоите откровения; затова душата ми ги пази.
130 (BG)Откровението на Твоите слова просвещава, вразумява простите.
131 Отварям уста и въздишам, защото жадувам за Твоите заповеди.
132 (BH)Милостно погледни към мене и ме помилуй, както постъпваш с ония, които обичат Твоето име.
133 Утвърди стъпките ми в Твоето слово и не давай да ме обладае никакво беззаконие;
134 избави ме от човешко потисничество, и ще пазя Твоите заповеди;
135 (BI)осияй Твоя раб със светлината на лицето Си, и ме научи на Твоите устави.
136 (BJ)Из очите ми потоци води текат, задето не пазят Твоя закон.
137 (BK)Праведен си Ти, Господи, и справедливи са Твоите съдби.
138 (BL)Твоите откровения, които си заповядал, са правда и съвършена истина.
139 (BM)Ревността ми ме яде, защото враговете ми забравиха Твоите слова.
140 (BN)Твоето слово е твърде чисто, и Твоят раб го обикна.
141 Малък и презрян съм аз, но Твоите заповеди не забравям.
142 (BO)Твоята правда е правда вечна, и Твоят закон е истина.
143 Скръб и тъга ме постигнаха: Твоите заповеди са моя утеха.
144 Правдата на Твоите откровения е вечна; вразуми ме, и ще живея.
145 Викам от все сърце: чуй ме, Господи, – и ще спазя Твоите устави.
146 Тебе призовавам: спаси ме, и ще пазя Твоите откровения.
147 (BP)Предварям зората и викам: на Твоето слово се уповавам.
148 (BQ)Очите ми предварят утринната стража, за да се вдълбочавам в Твоето слово.
149 Чуй моя глас по милостта Си, Господи; по Твоя съд оживи ме.
150 Приближиха се ония, които замислят лукавство; далече са те от Твоя закон.
151 (BR)Близък си Ти, Господи, и всички Твои заповеди са истина.
152 (BS)Отдавна узнах за Твоите откровения, които си Ти утвърдил навеки.
153 Погледни към моята неволя и ме избави, защото не забравям Твоя закон.
154 (BT)Застъпи се за делото ми и ме защити; по Твоето слово оживи ме.
155 (BU)Далеч е от нечестивците спасението, защото те не търсят Твоите наредби.
156 Много са Твоите щедрости, Господи, по Твоя съд оживи ме.
157 (BV)Много са моите гонители и врагове, но от Твоите откровения не отстъпвам.
158 (BW)Виждам отстъпниците и се съкрушавам, понеже те не пазят Твоето слово.
159 Виж, колко обичам Твоите заповеди; по милостта Си, Господи, оживи ме.
160 Истината е основа на Твоето слово, и вечен е всеки съд на Твоята правда.
161 (BX)Князете ме гонят безвинно, но сърцето ми се бои от Твоето слово.
162 (BY)Радвам се на Твоето слово, както оня, който е получил голяма печалба.
163 (BZ)Мразя лъжата и се гнуся от нея, а Твоя закон обичам.
164 Седем пъти на ден Те прославям за съдбите на Твоята правда.
165 (CA)Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма препъване.
166 (CB)Уповавам се на Твоето спасение, Господи, и Твоите заповеди изпълнявам.
167 Душата ми пази Твоите откровения, и аз ги много обичам.
168 (CC)Пазя Твоите заповеди и Твоите откровения, защото всичките ми пътища са пред Тебе.
169 Да стигне моят вик пред лицето Ти, Господи; вразуми ме по Твоето слово.
170 Да дойде молбата ми пред Твоето лице; избави ме по Твоето слово.
171 Устата ми ще произнасят хвала, кога ме научиш на Твоите устави.
172 Езикът ми ще възвести Твоето слово, защото всички Твои заповеди са праведни.
173 Да ми бъде Твоята ръка на помощ, защото Твоите заповеди избрах.
174 Господи, жадувам за Твоето спасение, и Твоят закон е моя утеха.
175 Да живее душата ми и да Те слави, и Твоите съдби да ми помогнат.
176 (CD)Заблудих се като загубена овца: подири Твоя раб, защото не съм забравил Твоите заповеди.
(Алилуия.)
145 (A)Душо моя, хвали Господа!
2 Ще възхвалям Господа, доде съм жив; ще пея Богу моему, докле съществувам.
3 (B)Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение.
4 (C)Излиза духът му, и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли.
5 (D)Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог,
6 (E)Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях, Който вечно пази вярност,
7 (F)върши съд над обидени, дава хляб на гладни. Господ отпуща затворници,
8 (G)Господ отваря очите на слепи, Господ изправя прегърбени, Господ обича праведни.
9 (H)Господ пази пришълците, поддържа сираче и вдовица, а пътя на нечестивците проваля.
10 (I)Господ ще царува вечно; твоят Бог, Сионе, е в род и род. Алилуия.
15 И Далида му каза: защо думаш: „обичам те“, а сърцето ти не е с мене? Ето, измами ме три пъти и ми не каза, в какво ти е голямата сила.
16 И понеже тя го отегчаваше с думите си всеки ден и го мъчеше, душата му се натъжи до смърт.
17 (A)И той ѝ откри цялото си сърце, като ѝ каза: бръснач не се е докосвал до главата ми, защото аз съм назорей Божий от майчината си утроба: ако ме остриже някой, ще ме напусне силата ми; аз ще отслабна и ще бъда като другите човеци.
18 Далида, като видя, че той ѝ откри цялото си сърце, изпрати и повика филистимските владелци, като им каза: дойдете сега; той ми откри цялото си сърце. И дойдоха при нея филистимските владелци и донесоха сребро в ръцете си.
19 (B)И (Далида) го приспа на коленете си, па повик а един човек, та му заповяда да остриже седемте плетеници на главата му. И почна той да отслабва, и силата му го напусна.
20 (C)Тя каза: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и каза: ще отида, както и по-преди, и ще се освободя. Ала не знаеше, че Господ отстъпи от него.
21 (D)Филистимци го хванаха и му извадиха очите, доведоха го в Газа и го обковаха с две медни вериги, и той мелеше в затвора.
22 Между това космите на главата му, както бяха остригани, почнаха да растат.
23 (E)Филистимските владелци се събраха, за да принесат голяма жертва на Дагона, своя бог, и да се повеселят, и казаха: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни Самсона.
24 Също и народът, като видя, прославяше своя бог, думайки: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни и опустошителя на нашата земя, който изби много от нас.
25 (F)И когато се развесели сърцето им, казаха: повикайте Самсона (от затвора), нека ни повесели. И повикаха Самсона от затвора, и той ги веселеше, (и му удряха плесници) и го туриха между стълбовете.
26 И Самсон каза на момчето, което го водеше за ръка: заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи домът, и да се облегна на тях. (Момчето тъй и направи.)
27 А домът беше пълен с мъже и жени: там бяха всички филистимски владелци, и на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха на веселящия ги Самсона.
28 (G)Викна Самсон към Господа и рече: Господи Боже! спомни си за мене и ме подкрепи само сега, о Боже! за да си отмъстя изведнъж на филистимци за двете си очи.
29 И измести Самсон от мястото двата средни стълба, на които се крепеше домът, като наблегна на тях, на единия с дясната си ръка, на другия с лявата.
30 (H)И Самсон рече: умри, душо моя, с филистимци! И наблегна с всичка сила, и домът рухна върху владелците и върху целия народ, който беше с него. И умрелите, които (Самсон) умъртви при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше умъртвил през живота си.
31 (I)И дойдоха братята му и целият му бащин дом, взеха го, па отидоха и го погребаха между Цора и Естаол, в гроба на баща му Маноя. Той беше съдия над Израиля двайсет години. (След Самсона издигна се Емегар, Енанов син, и изби от другоплеменниците шестстотин души, освен добитъка. И той избави Израиля.)
13 (A)Трети път вече ида при вас: „от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума“.
2 (B)Напред казах и казвам, като да съм при вас втори път, и сега, като отсъствувам, пиша на съгрешилите отнапред и на всички други, че, кога дойда пак, няма да щадя;
3 вие търсите доказателства за Христа, Който говори в мене: Той не е безсилен спрямо вас, но е силен във вас.
4 (C)Защото, ако и да бе разпнат по немощ, ала е жив чрез силата Божия; и ние също, ако и да сме немощни в Него, ще бъдем живи с Него чрез сила Божия спрямо вас.
5 (D)Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си опитвайте. Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни.
6 А за нас, надявам се, ще узнаете, че ние не сме недостойни.
7 Молим Бога да не вършите никакво зло, не за да се покажем ние достойни, но за да вършите вие добро, та ние да бъдем като недостойни.
8 Защото ние сме силни не против истината, а за истината.
9 Радваме се, кога сме ние слаби, а вие силни; тъкмо за това се и молим – за ваше съвършенство.
10 (E)Пиша тия неща, като не съм при вас, та, кога дойда при вас, да не употребя строгост според властта, що ми е дадена от Господа за съзидване, а не за разстройване.
11 (F)И тъй, братя, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир, – и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.
25 (A)Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години,
26 и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше ѝ станало още по-зле,
27 като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му;
28 защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея.
29 И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта.
30 (B)А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
32 Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това.
33 Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 А Той ѝ рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.