Book of Common Prayer
Хвалебна песен за избавление от неприятели
18 (A)За първия певец. Псалом на Господния слуга[a] Давид, който е говорил на Господа думите на тази песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саул. И каза:
Обичам Те, Господи, сила моя.
2 (B)Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой,
Бог мой, канара моя, на Когото се надявам,
щит мой, рогът на избавлението ми и високата ми кула.
3 (C)Ще призова Господа, Който е достохвален;
така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 (D)Връзките на смъртта ме обкръжиха;
порои от беззаконие ме уплашиха.
5 Връзките на преизподнята ме обвиха;
примките на смъртта ме стигнаха.
6 В утеснението си призовах Господа
и към Бога мой извиках.
От храма Си Той чу гласа ми
и викът ми пред Него стигна до ушите Му.
7 (E)Тогава се поклати и потресе земята;
основите на планините се разлюляха
и се поклатиха, защото Той се разгневи.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му
и огън от устата Му поглъщаше;
въглени се разпалиха от Него.
9 (F)Той сведе небесата и слезе;
и мрак беше под краката Му.
10 (G)Възседна херувим и летя;
летя на ветрени криле.
11 (H)Положи за Свое скривалище тъмнината,
за покров около Си – тъмните води,
гъстите въздушни облаци.
12 (I)От святкането пред Него
преминаха през облаците Му
град и огнени въглени.
13 (J)И гръмна Господ от небето,
Всевишният даде гласа Си,
град и огнени въглени.
14 (K)И прати стрелите Си и ги разпръсна.
Да! Светкавици в изобилие – и ги смути.
15 (L)Тогава се разкриха коритата на водите,
откриха се основите на вселената
от Твоето изобличение, Господи,
от духането на дъха на ноздрите Ти.
16 (M)Пра̀ти от височината, взе ме,
извлече ме от големи води.
17 Избави ме от силния ми неприятел,
от онези, които ме мразеха;
защото бяха по-силни от мене.
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми;
но Господ ми стана опора.
19 (N)И ме изведе на широко,
избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20 (O)Въздаде ми Господ според правдата ми;
според чистотата на ръцете ми ме възнагради,
21 защото съм опазил пътищата Господни
и не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
22 Защото всичките Му закони са били пред мен
и от наредбите Му не съм се отдалечил.
23 Непорочен бях пред Него
и се опазих от беззаконието си.
24 (P)Затова Господ ми въздаде според правдата ми,
според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
25 (Q)Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш,
към непорочния непорочен ще се явиш.
26 (R)Към чистия чист ще се явиш
и към развратния противен ще се явиш.
27 (S)Защото оскърбен народ Ти ще спасиш;
а очи горделиви ще смириш.
28 (T)Защото Ти ще запалиш светилото ми;
Господ, Бог мой, ще озари тъмнината ми.
29 Защото чрез Тебе разбивам дружина;
чрез Бога мой прескачам стена.
30 (U)Колкото до Бога, Неговият път е съвършен;
словото на Господа е опитано;
Той е щит на всички, които уповават на Него.
31 (V)Защото кой е Бог освен Господ?
И кой е канара освен нашия Бог?
32 (W)Бог, Който ме препасва със сила
и прави съвършен пътя ми,
33 (X)Той прави краката ми като краката на елените
и ме поставя на високите ми места.
34 (Y)Учи ръцете ми да воюват,
така че мишците ми опъват меден лък.
35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си;
Твоята десница ме е поддържала
и Твоята благост ме е направила велик.
36 (Z)Ти си разширил стъпките ми под мен;
и краката ми не се подхлъзнаха.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах,
и не се върнах, докато не ги довърших.
38 Стрих ги и не можаха да се повдигнат;
паднаха под краката ми.
39 Защото си ме препасал със сила за бой;
повалил си под мене въставащите против мене.
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми,
за да изтребя онези, които ме мразят.
41 (AA)Извикаха, но нямаше избавител;
към Господа викаха, но не ги послуша.
42 (AB)Тогава ги стрих като прах пред вятъра;
изхвърлих ги като кал на пътя.
43 (AC)Ти си ме избавил и от съпротивленията на народа;
поставил си ме глава на народите;
народ, който не познавах, слугува на мене;
44 (AD)щом чуха за мене, те ме послушаха;
даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45 (AE)Чужденците отслабнаха
и разтреперани излязоха от яките си скривалища.
46 Жив е Господ и благословена да бъде Канарата ми,
и да се възвиси Бог на избавлението ми,
47 (AF)Бог, Който въздава мъст за мен
и покорява под мене племена,
48 (AG)Който ме избавя от неприятелите ми.
Да! Ти ме възвисяваш над въставащите против мен,
избавяш ме от насилника.
49 (AH)Затова ще Те хваля, Господи, между народите
и на името Ти ще пея.
50 (AI)Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си
и показваш милосърдие към помазаника Си,
към Давид и към потомството му до века.
Соломон съди с мъдрост
16 (A)Тогава при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него.
17 Едната жена каза: О, господарю мой! Аз и тази жена живеем в една къща. И аз родих, докато живеех с нея в къщата.
18 А на третия ден, след като родих аз, роди и тази жена. Ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме вътре.
19 И през нощта синът на тази жена умрял, понеже легнала върху него.
20 А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от мене, докато слугинята ти спеше, и го сложила на своя скут, а своя мъртъв син сложила на моята пазва.
21 И призори, като станах, за да накърмя сина си, той беше мъртъв. Но на сутринта, като го разгледах, видях, че не беше моят син, когото бях родила.
22 А другата жена каза: Не, живият е моят син, а мъртвият е твоят син. А първата жена каза: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така двете се препираха пред царя.
23 Тогава царят каза: Едната от вас казва: Този, живият, е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата твърди: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.
24 Царят нареди: Донесете ми меч. И донесоха меч пред царя.
25 И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната майка и половината на другата.
26 (B)Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай на нея живото дете и не го убивай. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разделете го.
27 Тогава царят отговори: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тази жена е майка му.
28 (C)И целият Израил чу за съда, който царят отсъди. И се бояха от царя, защото видяха, че в него имаше Божия мъдрост, за да раздава правосъдие.
27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.
28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.
29 Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.
30 И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,
31 Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето.
33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.
34 (A)Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.
35 (B)И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.
36 От това всички се ободриха и ядоха и те.
37 (C)А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38 След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.
Корабокрушението
39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.
40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
41 (D)Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
42 И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.
43 Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
44 (E)а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.
Тайната вечеря
12 (A)А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата?
13 И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него.
14 И където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Къде е приготвената за Мене гостна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си?
15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.
16 И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както беше им казал; и приготвиха Пасхата.
17 (B)След като се свечери, Той дойде с дванадесетте.
18 (C)И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус каза: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
19 Те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз?
20 А Той им каза: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.
21 (D)Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син бива предаден! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.
22 (E)И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е Моето тяло.
23 Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея.
24 И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина.
25 Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
26 (F)И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.