Book of Common Prayer
(Алилуия.)
118 Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен.
2 (A)Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят.
3 (B)Те не вършат беззаконие, ходят по Неговите пътища.
4 (C)Ти заповяда да пазя твърдо Твоите заповеди.
5 (D)О, да бяха се насочили моите пътища към спазване Твоите устави!
6 (E)Тогава не бих се посрамил, гледайки всички Твои заповеди:
7 славил бих Те с правота на сърцето, като се уча от съдбите на Твоята правда.
8 Ще пазя Твоите устави; не ме оставяй съвсем.
9 (F)Как момък ще запази в чистота пътя си? – Като пази себе си според Твоето слово.
10 (G)От все сърце Те търся, не ми давай да се отклоня от Твоите заповеди.
11 (H)Скрил съм в сърцето си Твоето слово, за да не греша пред Тебе.
12 Благословен си Ти, Господи! научи ме на Твоите наредби.
13 С уста разгласях всички съдби от Твоите уста.
14 В пътя на Твоите откровения се радвам като за всяко богатство.
15 Размислям за Твоите заповеди и гледам Твоите пътища.
16 Утешавам се с Твоите наредби, не забравям Твоето слово.
17 Покажи милост към Твоя раб, и ще живея и ще пазя Твоето слово.
18 (I)Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон.
19 (J)Странник съм на земята, не скривай от мене Твоите заповеди.
20 Изнури се душата ми да желае Твоите съдби във всяко време.
21 (K)Ти укроти гордите, проклетите, които се отклоняват от Твоите заповеди.
22 Снеми от мене укора и срама, защото пазя Твоите откровения.
23 (L)Князете седят и се наговарят против мене, а Твоят раб размишлява за Твоите наредби.
24 (M)Твоите откровения са моя утеха, (и Твоите устави) – мои съветници.
25 Душата ми е в прах хвърлена: оживи ме по Твоето слово.
26 Обявих моите пътища, и Ти ме чу: научи ме на Твоите наредби.
27 Дай ми да разбера пътя на Твоите заповеди, и ще размислям за Твоите чудеса.
28 Душата ми чезне от скръб: укрепи ме по Твоето слово.
29 Отдалечи от мене пътя на лъжата, и ми дай Твоя закон.
30 (N)Избрах пътя на истината, турих пред себе си Твоите съдби.
31 Прилепих се към Твоите откровения, Господи: недей ме засрамя.
32 (O)Ще се затека по пътя на Твоите заповеди, кога разшириш сърцето ми.
33 Господи, посочи ми пътя на Твоите устави, и ще се държа о него докрай.
34 (P)Вразуми ме, и ще спазвам Твоя закон и ще го пазя от все сърце.
35 Тури ме в пътеката на Твоите заповеди, защото я силно пожелах.
36 (Q)Наклони сърцето ми към Твоите откровения, а не към корист.
37 (R)Отвърни очите ми да не виждам суета; животвори ме на Твоя път.
38 Утвърди словото Си за Твоя раб, заради благоговението пред Тебе.
39 (S)Отклони моето охулване, от което се страхувам, защото Твоите съдби са добри.
40 Ето, аз силно пожелах Твоите заповеди: животвори ме с Твоята правда.
41 Господи, да дойдат върху мене Твоите милости, Твоето спасение по словото Ти, –
42 и аз ще дам отговор на тоя. който ме хули, защото се уповавам на Твоето слово.
43 Не отнимай съвсем от устата ми словото на истината, защото аз се уповавам на Твоите съдби
44 (T)и ще пазя Твоя закон винаги, во веки веков;
45 ще ходя свободно, защото търсих Твоите заповеди;
46 (U)ще говоря за Твоите откровения пред царете, и няма да се посрамя;
47 ще се утешавам с Твоите заповеди, които съм възлюбил;
48 ще простирам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, и ще размислям за Твоите наредби.
49 Спомни словото към Твоя раб, на което да се уповавам Ти ми заповяда.
50 (V)Това е утеха в неволята ми, че Твоето слово ме оживява.
51 (W)Горделивите ме хулиха докрай, но аз не се отклоних от Твоя закон.
52 Спомнях си Твоите отвека съдби, Господи, и се утешавах.
53 Ужас ме обхваща при вида на нечестивците, които напущат Твоя закон.
54 Твоите устави ми бяха песни в мястото на моето странствуване.
55 (X)Нощем си спомнях Твоето име, Господи, и пазех Твоя закон.
56 Той стана мой, защото пазя Твоите заповеди.
57 (Y)Мой дял е, Господи, – казах си, – да спазвам Твоите думи.
58 Молих Ти се от все сърце: помилуй ме по Твоето слово.
59 Размислях за моите пътища и обръщах стъпките си към Твоите откровения.
60 Бързах и не се бавих да спазвам Твоите заповеди.
61 (Z)Примките на нечестивците ме окръжиха, но аз не забравях Твоя закон.
62 (AA)По среднощ ставах да Те славословя заради Твоите праведни съдби.
63 (AB)Другар съм на всички, които Ти се боят и които пазят Твоите заповеди.
64 (AC)С Твоята милост, Господи, е пълна земята: научи ме на Твоите наредби.
65 Добро си сторил, Господи, на Твоя раб по Твоето слово.
66 Научи ме добре да разсъждавам и да познавам, защото вярвам на Твоите заповеди.
67 (AD)Преди моето страдание аз се заблуждавах; а сега пазя Твоето слово.
68 Благ и благодетелен си Ти (Господи); научи ме на Твоите наредби.
69 Горделивите плетат лъжа против мене; но аз от все сърце ще пазя Твоите заповеди.
70 (AE)Затлъстя сърцето им като тлъстина; но аз се утешавам с Твоя закон.
71 (AF)Добре ми е, че пострадах, та да се науча на Твоите наредби.
72 (AG)Законът на Твоите уста е за мене подобър от хиляда късове злато и сребро.
73 (AH)Твоите ръце ме сътвориха и устроиха; вразуми ме, и ще се науча на Твоите заповеди.
74 Които се боят от Тебе, ще ме видят и ще се зарадват, задето се уповавам на Твоето слово.
75 (AI)Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, и по справедливост Ти ме наказа.
76 Нека, прочее, Твоята милост ми бъде утеха, по Твоето слово към Твоя раб.
77 Да дойде върху ми Твоето милосърдие, и аз ще живея; защото Твоят закон е моя утеха.
78 Нека бъдат посрамени горделивите, защото ме угнетяват без вина; аз размислям за Твоите заповеди.
79 Да се обърнат към мене, които Ти се боят и които знаят Твоите откровения.
80 Да бъде сърцето ми непорочно в Твоите наредби, та да се не посрамя.
81 (AJ)Чезне душата ми за Твоето спасение; аз се уповавам на Твоето слово.
82 Очите ми чезнат за Твоето слово; аз говоря: кога ще ме утешиш?
83 (AK)Станах като мех на дим, но Твоите наредби не забравих.
84 Колко са дните на Твоя раб? Кога ще извършиш съд над моите гонители?
85 Изкопаха ми яма горделивите въпреки Твоя закон.
86 (AL)Всички Твои заповеди са истина. Несправедливо ме гонят: помогни ми;
87 без малко щяха да ме погубят на земята, но аз не оставих Твоите заповеди.
88 По Твоята милост ме оживявай, и ще пазя откровенията на Твоите уста.
89 (AM)Твоето слово, Господи, е навеки утвърдено на небесата;
90 Твоята истина е от рода в род. Ти си сложил земята, и тя стои.
91 Според Твоите решения всичко стои досега, защото всичко на Тебе служи.
92 (AN)Ако не бе Твоят закон утеха за мене, аз бих погинал в неволята си.
93 Довека няма да забравя Твоите заповеди, защото чрез тях ме оживяваш.
94 Твой съм аз, спаси ме, защото търсих Твоите заповеди.
95 Нечестивците ме причакват, за да ме погубят, но аз се вдълбочавам в Твоите откровения.
96 Видях предела на всяко съвършенство, но Твоята заповед е безмерно широка.
97 (AO)Колко обичам Твоя закон! Цял ден размислям за него.
98 С Твоята заповед Ти ме направи по-мъдър от враговете ми, защото тя е винаги с мене.
99 (AP)Станах по-разумен от всички мои учители, защото размислям за Твоите откровения.
100 (AQ)Аз съм по-вещ от старците, защото пазя Твоите заповеди.
101 Удържам нозете си от всеки лош път, за да пазя Твоето слово.
102 От Твоите съдби няма да се отклоня, защото Ти ме учиш.
103 (AR)Колко са сладки на гърлото ми Твоите думи! по-сладки от мед на устата ми.
104 (AS)Чрез Твоите заповеди съм вразумен, затова мразя всеки лъжлив път.
105 (AT)Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми.
106 (AU)Клех се да пазя справедливите Твои съдби, и ще ги изпълня.
107 Силно съм угнетен, Господи, оживи ме по Твоето слово.
108 (AV)Затова благоволи, Господи, да приемеш доброволната жертва на моите уста, и ме научи на Твоите съдби.
109 Душата ми е непрестанно в моята ръка, но Твоя закон не забравям.
110 (AW)Нечестивците ми поставиха примка, но аз не се отклоних от Твоите заповеди.
111 Твоите откровения приех като вечно наследие, защото те са радост за сърцето ми.
112 (AX)Наклоних сърцето си да изпълнявам Твоите наредби навеки, докрай.
113 Човешките измислици мразя, но Твоя закон обичам.
114 Ти си моя закрила и мой щит; на Твоето слово се уповавам.
115 (AY)Махнете се от мене, беззаконници, и аз ще пазя заповедите на моя Бог.
116 (AZ)Укрепи ме по Твоето слово, и аз ще живея; недей ме посрамя в надеждата ми;
117 подкрепи ме, и ще се спася; и в Твоите устави непрестанно ще вниквам.
118 (BA)Ти поваляш всички, които отстъпват от Твоите наредби, защото техните хитрини са лъжа.
119 Ти отхвърляш нечестивците земни като сгурия, затова обикнах Твоите откровения.
120 (BB)От Твоя страх трепери плътта ми, и от Твоите съдби се боя.
121 Аз върших съд и правда; не ме предавай на моите гонители.
122 Защити Твоя раб за негово добро, та да ме не угнетяват горделивите.
123 Очите ми чезнат, очаквайки Твоето спасение и словото на Твоята правда.
124 (BC)Постъпи с Твоя раб по милостта Си и ме научи на Твоите наредби.
125 Аз съм Твой раб: вразуми ме, и ще позная Твоите откровения.
126 (BD)Време е Господ да действува: Твоя закон разориха.
127 (BE)Но аз обичам Твоя закон повече от злато, и то от чисто злато.
128 (BF)Всички Твои заповеди – всички признавам за справедливи; всички пътища на лъжата мразя.
129 Дивни са Твоите откровения; затова душата ми ги пази.
130 (BG)Откровението на Твоите слова просвещава, вразумява простите.
131 Отварям уста и въздишам, защото жадувам за Твоите заповеди.
132 (BH)Милостно погледни към мене и ме помилуй, както постъпваш с ония, които обичат Твоето име.
133 Утвърди стъпките ми в Твоето слово и не давай да ме обладае никакво беззаконие;
134 избави ме от човешко потисничество, и ще пазя Твоите заповеди;
135 (BI)осияй Твоя раб със светлината на лицето Си, и ме научи на Твоите устави.
136 (BJ)Из очите ми потоци води текат, задето не пазят Твоя закон.
137 (BK)Праведен си Ти, Господи, и справедливи са Твоите съдби.
138 (BL)Твоите откровения, които си заповядал, са правда и съвършена истина.
139 (BM)Ревността ми ме яде, защото враговете ми забравиха Твоите слова.
140 (BN)Твоето слово е твърде чисто, и Твоят раб го обикна.
141 Малък и презрян съм аз, но Твоите заповеди не забравям.
142 (BO)Твоята правда е правда вечна, и Твоят закон е истина.
143 Скръб и тъга ме постигнаха: Твоите заповеди са моя утеха.
144 Правдата на Твоите откровения е вечна; вразуми ме, и ще живея.
145 Викам от все сърце: чуй ме, Господи, – и ще спазя Твоите устави.
146 Тебе призовавам: спаси ме, и ще пазя Твоите откровения.
147 (BP)Предварям зората и викам: на Твоето слово се уповавам.
148 (BQ)Очите ми предварят утринната стража, за да се вдълбочавам в Твоето слово.
149 Чуй моя глас по милостта Си, Господи; по Твоя съд оживи ме.
150 Приближиха се ония, които замислят лукавство; далече са те от Твоя закон.
151 (BR)Близък си Ти, Господи, и всички Твои заповеди са истина.
152 (BS)Отдавна узнах за Твоите откровения, които си Ти утвърдил навеки.
153 Погледни към моята неволя и ме избави, защото не забравям Твоя закон.
154 (BT)Застъпи се за делото ми и ме защити; по Твоето слово оживи ме.
155 (BU)Далеч е от нечестивците спасението, защото те не търсят Твоите наредби.
156 Много са Твоите щедрости, Господи, по Твоя съд оживи ме.
157 (BV)Много са моите гонители и врагове, но от Твоите откровения не отстъпвам.
158 (BW)Виждам отстъпниците и се съкрушавам, понеже те не пазят Твоето слово.
159 Виж, колко обичам Твоите заповеди; по милостта Си, Господи, оживи ме.
160 Истината е основа на Твоето слово, и вечен е всеки съд на Твоята правда.
161 (BX)Князете ме гонят безвинно, но сърцето ми се бои от Твоето слово.
162 (BY)Радвам се на Твоето слово, както оня, който е получил голяма печалба.
163 (BZ)Мразя лъжата и се гнуся от нея, а Твоя закон обичам.
164 Седем пъти на ден Те прославям за съдбите на Твоята правда.
165 (CA)Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма препъване.
166 (CB)Уповавам се на Твоето спасение, Господи, и Твоите заповеди изпълнявам.
167 Душата ми пази Твоите откровения, и аз ги много обичам.
168 (CC)Пазя Твоите заповеди и Твоите откровения, защото всичките ми пътища са пред Тебе.
169 Да стигне моят вик пред лицето Ти, Господи; вразуми ме по Твоето слово.
170 Да дойде молбата ми пред Твоето лице; избави ме по Твоето слово.
171 Устата ми ще произнасят хвала, кога ме научиш на Твоите устави.
172 Езикът ми ще възвести Твоето слово, защото всички Твои заповеди са праведни.
173 Да ми бъде Твоята ръка на помощ, защото Твоите заповеди избрах.
174 Господи, жадувам за Твоето спасение, и Твоят закон е моя утеха.
175 Да живее душата ми и да Те слави, и Твоите съдби да ми помогнат.
176 (CD)Заблудих се като загубена овца: подири Твоя раб, защото не съм забравил Твоите заповеди.
(Алилуия.)
145 (A)Душо моя, хвали Господа!
2 Ще възхвалям Господа, доде съм жив; ще пея Богу моему, докле съществувам.
3 (B)Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение.
4 (C)Излиза духът му, и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли.
5 (D)Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог,
6 (E)Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях, Който вечно пази вярност,
7 (F)върши съд над обидени, дава хляб на гладни. Господ отпуща затворници,
8 (G)Господ отваря очите на слепи, Господ изправя прегърбени, Господ обича праведни.
9 (H)Господ пази пришълците, поддържа сираче и вдовица, а пътя на нечестивците проваля.
10 (I)Господ ще царува вечно; твоят Бог, Сионе, е в род и род. Алилуия.
17 (A)И каза Ахитофел на Авесалома: ще избера дванайсет хиляди души и ще стана да отида да гоня тая нощ Давида;
2 (B)ще го нападна, когато бъде изморен и с отпуснати ръце, и ще му вселя страх; и всички люде, които са с него, ще се разбягат; и аз ще убия само царя
3 и всички люде ще обърна към тебе; и кога изчезне един, чиято душа търсиш ти, тогава целият народ ще миряса.
4 Допаднаха се тия думи на Авесалома и на всички Израилеви старейшини.
5 И Авесалом каза: повикайте архитенеца Хусия; да чуем, какво ще каже той.
6 Дойде Хусий при Авесалома, и Авесалом му каза, думайки: ето какво казва Ахитофел; да постъпя ли според думите му? Ако ли не, говори ти.
7 (C)И Хусий каза на Авесалома: тоя път не е добър съветът, който е дал Ахитофел.
8 И Хусий продължи: ти познаваш баща си и людете му; те са храбри и много раздразнени, като мечка в поле, чиито малки са грабнати, (и като свирен глиган в поле,) и баща ти е човек войнствен; той няма да се спре да нощува с народа.
9 (D)Ето, сега той се крие в някоя пещера или другаде, и ако някой падне при първото нападение върху тях, и чуят и кажат: „разбити са людете, които тръгнаха след Авесалома“,
10 тогава и най-храбрият, чието сърце е като лъвско сърце, ще падне духом; защото на цял Израил е известно, колко е храбър баща ти, и колко са юнаци ония, които са с него.
11 Затова аз съветвам: нека се събере при тебе цял Израил, от Дан до Вирсавия, в множество, като пясък край море, и ти сам ще тръгнеш посред него;
12 и тогава ще идем против него, дето и да се намерва, и ще го нападнем, както роса пада на земята; и не ще му остане ни един човек от всички ония, които са с него;
13 ако пък влезе в някой град, то цял Израил ще донесе при тоя град въжа, и ние ще го завлечем в реката, тъй че камъче не ще остане.
14 (E)И каза Авесалом и цял Израил: съветът на архитенеца Хусия е по-добър от Ахитофеловия съвет. Тъй Господ отсъди да се осуети добрият Ахитофелов съвет, за да навлече Господ злочестина върху Авесалома.
15 И Хусий каза на свещениците Садока и Авиатара: тъй и тъй Ахитофел съветва Авесалома и старейшините Израилеви, аз пък посъветвах тъй и тъй.
16 И сега пратете по-скоро и кажете на Давида тъй: недей остава тая нощ на равнината в пустинята, а по-скоро мини отвъд, за да не загине царят и всички люде, които са с него.
17 (F)Ионатан и Ахимаас стояха при извора Рогел. И отиде една слугиня, та им разказа, а те отидоха и обадиха на цар Давида; защото те не можеха да се вестят в града.
18 Видя ги един момък и обади на Авесалома; но те и двамата скоро заминаха и отидоха в Бахурим, в къщата на един човек, в чийто двор имаше кладенец, и те се спуснаха в него.
19 (G)А жената взе, та простря върху устието на кладенеца покривка и насипа отгоре ѝ грухано жито, тъй че нищо се не забелязваше.
20 Дойдоха Авесаломовите слуги вкъщи при жената и попитаха: де са Ахимаас и Ионатан? А жената им отговори: преминаха реката през брода. Те търсиха и не намериха, и се върнаха в Иерусалим.
21 (H)Когато си заминаха, ония излязоха из кладенеца, отидоха и обадиха на цар Давида, като му казаха: ставайте и по-скоро преминете през водата, защото Ахитофел даде такъв и такъв съвет за вас.
22 Тогава Давид стана и всички люде, които бяха с него, и преминаха Иордан; на разсъмване не остана нито един, който да не беше преминал Иордан.
23 (I)Ахитофел, като видя, че съветът му не бе изпълнен, оседла осела, приготви се, отиде у дома си, в своя град, направи завещание за дома си, и се обеси, и умря, и го погребаха в бащиния му гроб.
6 (A)Тъй, Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за оправдание.
7 (B)Знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови.
8 (C)И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: „в тебе ще бъдат благославяни всички народи“.
9 И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам,
10 (D)а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: „проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона“.
11 (E)А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото „праведният чрез вяра ще бъде жив“.
12 (F)А законът не иска вяра; но говори: „който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях“.
13 (G)Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: „проклет е всеки, който виси на дърво“),
14 (H)та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.
30 (A)Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
31 Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско.
32 (B)Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене.
33 (C)Вие бяхте пратени при Иоана, и той засвидетелствува за истината.
34 Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие.
35 Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му.
36 (D)Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.
37 (E)И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели;
38 и словото Му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате Ономува, Когото е Той пратил.
39 (F)Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене.
40 (G)Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
41 От човеци слава не приемам,
42 но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия.
43 Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете.
44 (H)Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?
45 Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител, Моисей, на когото се вие уповавате.
46 (I)Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа.
47 Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на Моите думи?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.