Book of Common Prayer

Послушай, Пастирю Израилев,
Който водиш като стадо Йосиф;
Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.
^2 (B)Пред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си
и ела да ни спасиш.
^3 (C)Възвърни ни, Боже, и ни осияй с лицето Си;
и ще се спасим.
⁴ Господи, Боже на Силите,
докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?
^5 (D)Даваш им да ядат хляб със сълзи
и ги поиш изобилно със сълзи.
^6 (E)Направил си ни предмет на разпра между съседите ни;
и неприятелите ни се смеят помежду си.
^7 (F)Възвърни ни, Боже на Силите,
осияй ни с лицето Си и ще се спасим.
^8 (G)Пренесъл си лоза от Египет
и като си изгонил народите, си я насадил.
^9 (H)Приготвил си място пред нея;
и тя е пуснала дълбоко корени и е изпълнила земята.
¹⁰ Покриха се бърдата със сянката ѝ;
и клоните ѝ станаха като изящните^[b] кедри,
^11 (I)простря клончетата до морето
и ластарите си – до Ефрат^[c].
^12 (J)Защо си съборил плетищата ѝ
и я берат всички, които минават по пътя?
¹³ Запустява я глиган от гората
и полските зверове я изпояждат.
^14 (K)Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите,
погледни от небето и виж, и посети тази лоза,
^15 (L)и защити това, което е насадила Твоята десница,
и стъблото^[d], което си направил силно за Себе Си.
^16 (M)Тя беше изгорена с огън; отсечена беше;
погиват при заплахата^[e] на лицето Ти.
^17 (N)Нека ръката Ти бъде върху мъжа на Твоята десница,
върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.
¹⁸ Така ние няма да се отклоним от Тебе;
съживи ни и ще призовем Твоето име.
^19 (O)Възвърни ни, Господи, Боже на Силите;
осияй ни с лицето Си и ще се спасим.

Викам към Бога с гласа си.
Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
^2 (B)В деня на неволята си търсих Господа,
нощем простирах ръката си към Него, без да престана;
душата ми не искаше да се утеши.
^3 (C)Спомням си за Бога и се смущавам;
оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)
⁴ Удържаш очите ми в безсъние;
смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.
^5 (D)Размислих за древните дни,
за годините на старите времена.
^6 (E)Спомням си за нощното си пеене;
размишлявам в сърцето си
и духът ми загрижено изпитва, като казва:
^7 (F)Господ довека ли ще отхвърля?
Няма ли вече да покаже благоволение?
^8 (G)Престанала ли е милостта Му завинаги?
Пропада ли обещанието Му завинаги?
^9 (H)Забрави ли Бог да бъде благодатен?
Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)
^10 (I)Тогава казах: Това е слабост за мене –
да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.
^11 (J)Ще спомена делата Господни;
защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,
¹² и ще размишлявам върху всичко, което си сторил,
и делата Ти ще преговарям.
^13 (K)Боже, в святост е Твоят път;
кой бог е велик, както истинският Бог?
¹⁴ Ти си Бог, Който върши чудеса;
явил си между племената силата Си.
^15 (L)Изкупил си с мишцата Си народа Си,
синовете Яковови и Йосифови. (Села.)
^16 (M)Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха;
разтрепериха се и бездните.
^17 (N)Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас;
също и стрелите Ти прелетяха.
^18 (O)Гласът на гърма Ти беше във вихрушката;
светкавиците осветиха вселената;
земята се потресе и се разклати.
^19 (P)През морето беше Твоят път
и стъпките Ти – през големите води,
и следите Ти не се познаваха.
^20 (Q)Водил си като стадо народа Си
с ръката на Моисей и на Аарон.

Боже, народите дойдоха в наследството Ти,
оскверниха святия Твой храм,
обърнаха Йерусалим на развалини,
^2 (B)мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици,
телата на светиите Ти – на земните зверове,
^3 (C)проляха кръвта им като вода около Йерусалим;
и нямаше кой да ги погребва.
^4 (D)Станахме за укор пред съседите си,
за присмех и поругание пред околните си.
^5 (E)Докога, Господи? Ще се гневиш ли винаги?
Ще гори ли като огън ревността Ти?
^6 (F)Излей гнева Си на народите, които не Те познават,
и на царствата, които не призовават името Ти;
⁷ защото изпоядоха Яков
и пасбищата му запустяха.
^8 (G)Не си спомняй против нас беззаконията на прадедите ни.
Дано ни изпреварят скоро Твоите благи милости,
защото станахме много окаяни.
^9 (H)Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Твоето име;
избави ни и очисти греховете ни заради името Си.
^10 (I)Защо да кажат народите: Къде е техният Бог?
Нека се знае пред очите ни, между народите,
възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.
^11 (J)Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците;
според великата Твоя сила опази осъдените на смърт^[a];
^12 (K)и върни седмократно в пазвата на съседите ни
укора, с който укориха Тебе, Господи.
^13 (L)Така ние, Твоят народ и овцете на пасбището Ти,
ще те славословим довека,
от род в род ще разгласяваме Твоята хвала.

58 Извикай силно, не се щади;
издигни гласа си като тръба
и изяви на народа Ми беззаконието им
и на Якововия дом – греховете им.
² При все това те Ме търсят всеки ден
и желаят да учат пътищата Ми;
като народ, който е извършил правда
и не е изоставил постановлението на своя Бог,
те искат от Мене праведни наредби
и желаят да се приближат до Бога.
^3 (A)Защо постихме, казват, а Ти не виждаш?
Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш?
Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия
и изисквате да ви се вършат всичките ви работи.
^4 (B)Ето, вие постите, за да се препирате и карате
и за да се биете нечестиво с юмруци;
днес не постите така,
че гласът ви да се чуе горе.
^5 (C)Такъв ли е постът, който Аз съм избрал –
ден, в който човек трябва да смирява душата си?
Значи ли да навежда човек главата си като тръстика
и да си постила вретище и пепел?
Това ли ще наречеш пост и ден, угоден на Господа?
^6 (D)Не е ли това постът, който Аз съм избрал:
да развързваш несправедливите окови,
да разхлабваш връзките на ярема,
да пускаш на свобода угнетените
и да счупваш всеки хомот?
^7 (E)Не е ли да разделяш хляба си с гладния
и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив?
Когато видиш голия, да го обличаш,
и да не се криеш от своите еднокръвни?
^8 (F)Тогава твоята светлина ще изгрее като зората
и здравето ти скоро ще разцъфне;
правдата ти ще върви пред теб
и славата Господня ще ти бъде задна стража.
^9 (G)Тогава ще призоваваш и Господ ще отговаря!
Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме!
Ако махнеш отсред себе си хомота,
соченето с пръст и нечестивите думи,
¹⁰ ако подариш на гладния желаното от душата ти
и насищаш наскърбената душа,
тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината
и мракът ти ще бъде като пладне;
¹¹ Господ ще те води всякога,
ще насища душата ти в суша
и ще дава сила на костите ти;
и ти ще бъдеш като напоявана градина
и като воден извор, чиито води не пресъхват.
^12 (H)И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места^[a];
ще възстановиш основите на много поколения;
и ще те нарекат Възстановител на развалините,
Възобновител на места за заселване.