Book of Common Prayer
Псалом Давидов. В спомен (за съботата).
1-2 (A)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,
3 (B)защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.
4 Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;
5 (C)защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,
6 смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.
7 (D)Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;
8 защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.
9 Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.
10 Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе.
11 Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, – и нея няма у мене.
12 (E)Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч.
13 А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят;
14 (F)аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си;
15 и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор,
16 защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой.
17 И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене.
18 Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене.
19 (G)Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си.
20 А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават;
21 (H)и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто.
22 Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене;
23 побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой!
30 (A)Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж – насрещу Господа.
31 (B)Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа.
22 (C)По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато.
2 (D)Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал.
3 (E)Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват.
4 Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.
5 (F)По пътя на коварния – тръне и примки; който пази душата си, да бяга от тях.
6 Поучи момъка в начало на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее.
4 (A)А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения
2 чрез лицемерието на ония, които говорят лъжа и имат жигосана съвест,
3 които забраняват да се встъпва в брак и съветват въздържане от ястия, що Бог е създал да ги ядат с благодарност верните, и ония, които са познали истината.
4 Защото всяко творение Божие е добро, и нищо не е за отхвърляне, щом се приема с благодарение,
5 понеже се осветява чрез слово Божие и с молитва.
6 Като съветваш на това братята, ще бъдеш добър служител на Иисуса Христа, хранен с думите на вярата и на доброто учение, което си последвал.
7 От скверни и бабешки басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие,
8 (B)защото телесното упражнение за малко е полезно, а благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот.
9 Тия думи са верни и достойни за всяко възприемане.
10 Затова се и трудим и укори търпим, защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните.
11 Поръчвай това и поучавай.
12 Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота.
13 Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване.
14 Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството.
15 За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко.
16 (C)Внимавай на себе си и на учението; постоянствувай в тия неща, защото, като постъпваш тъй, и себе си ще спасиш, и ония, които те слушат.
24 Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;
25 и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде;
26 а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.
27 И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?
28 А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?
29 Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;
30 оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.