Book of Common Prayer
1-2 Началнику на хора. Псалом Давидов. За спомен.
Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш.
3 (A)В стид и срам да потънат, които търсят душата ми! Да бъдат обърнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло!
4 (B)Да бъдат обърнати назад, задето ме хулеха ония, които ми казваха: о, добре, добре!
5 Нека се зарадват и развеселят за Тебе всички, които Те търсят, и които обичат Твоето спасение, непрестанно да казват: велик е Бог!
6 Аз пък съм беден и сиромах; Боже, побързай към мене! Ти си помощ моя и Избавител мой! Господи, не се забавяй!
Учение Асафово.
73 (A)Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище?
2 (B)Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил.
3 Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.
4 (C)Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;
5 изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони;
6 и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;
7 (D)предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;
8 рекоха в сърцето си: „да ги разорим съвсем“, – и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.
9 (E)Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.
10 Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?
11 Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,
12 Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята!
13 (F)Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;
14 Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;
15 (G)Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки.
16 Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;
17 (H)Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.
18 (I)Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.
19 Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.
20 Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища.
21 (J)Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име.
22 (K)Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния;
23 не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.
5 (A)Тогава всички Израилеви колена дойдоха при Давида в Хеврон и казаха: ето, ние сме твои кости и твоя плът;
2 (B)още вчера и завчера, докле Саул царуваше над нас, ти извеждаше и въвеждаше Израиля; и Господ ти каза: ти ще пасеш Моя народ Израиля, и ти ще бъдеш вожд на Израиля.
3 (C)Тогава всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон, и цар Давид сключи с тях завет пред Господа в Хеврон; и помазаха Давида за цар над (цял) Израил.
4 (D)Давид беше на трийсет години, когато се възцари; той царува четирийсет години.
5 (E)В Хеврон царува над Иуда седем години и шест месеца, и в Иерусалим царува трийсет и три години над цял Израил и над Иуда.
6 (F)Царят тръгна за Иерусалим заедно с людете си против иевусейци, жители на оная страна; но те думаха на Давида: ти няма да влезеш тук; слепи и хроми ще те пропъдят, – това значеше: Давид няма да влезе тук.
7 (G)Но Давид превзе крепостта Сион: това е Давидовият град.
8 (H)И оня ден Давид каза: всеки, убивайки иевусейци, нека поразява с копие и хроми и слепи, които мразят душата Давидова. Затова се и казва: сляп и хром няма да влезе в дома (Господен).
9 (I)И Давид се засели в крепостта, и я нарече Давидов град, и застрои наоколо от Мило и навътре.
10 И Давид напредваше и се въздигаше, и Господ Бог Саваот беше с него.
11 (J)Тирският цар Хирам проводи при Давида пратеници и кедрови дървета, дърводелци и каменоделци, и те съградиха на Давида дом.
12 (K)Давид разбра, че Господ го е утвърдил за цар над Израиля и е въздигнал царството му заради Своя народ Израиля.
17 Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога.
2 Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията,
3 (A)като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос.
4 И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, – голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.
5 Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа.
6 (B)А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук;
7 тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар – Иисус.
8 И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това.
9 Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги.
10 А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога.
11 (C)Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй.
12 И мнозина от тях повярваха – и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко.
13 Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа.
14 Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там.
15 Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.
24 (A)И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.
25 Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му;
26 а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря ѝ.
27 Но Иисус ѝ рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
28 А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата.
29 И каза ѝ: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти.
30 И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря ѝ лежеше на постелката.
31 (B)Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.
32 И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на него ръка.
33 Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;
34 и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата, сиреч, отвори се.
35 И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.
36 И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха.
37 (C)И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.