Book of Common Prayer
Вината на Израил и милостта на Бога
Народе мой, слушай Закона ми;
чуй думите, които изрекох.
2 (C)Ще отворя устата си и чрез притчи
ще разкрия тайните на миналите времена,
3 (D)(E)това, което чухме и узнахме
и каквото ни разказаха нашите бащи.
4 (F)Няма да скрием от децата си,
а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа
и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.
5 (G)Той даде наредби на Яков
и установи закон в Израил,
като заповяда на предците ни
да разказват на потомците си,
6 (H)за да знае следващото поколение,
потомците, които ще бъдат родени,
та да разказват те на децата си.
7 Да се доверяват на Бога
и да не забравят делата Му,
а да пазят заповедите Му.
8 (I)И да не бъдат като предците си,
род непокорен и непослушен,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше верен на Бога.
9 Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове,
отстъпиха в деня на битката.
10 Не опазиха завета на Бога
и отказаха да изпълняват Неговите наредби;
11 забравиха делата Му
и чудесата, които им бе показал.
12 Пред очите на предците им извърши чудеса
в египетската земя, в полето Цоан.
13 (J)Раздели морето и ги преведе през него,
а водите направи като стена.
14 (K)Денем ги води чрез облак,
а цяла нощ – с огнена светлина.
15 (L)Разсече скала в пустинята
и ги напои изобилно с вода.
16 И направи така, че да потекат потоци от скалата,
водите да потекат като реки.
17 (M)Но те продължиха да съгрешават спрямо Него;
в пустинята се противиха на Всевишния.
18 (N)Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си,
като искаха храна да задоволят лакомията си.
19 И говореха против Бога, казвайки:
„Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци.
Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“
21 (O)Господ чу и се разгневи;
разпали огън против Яков
и изсипа гняв над Израил,
22 защото не повярваха в Бога
и не се надяваха на спасение от Него.
23 (P)Той заповяда на облаците
и отвори вратите на небето,
24 (Q)за да излее манна за храна
и да им даде небесен хляб.
25 (R)Всеки ядеше ангелски хляб.
Изпрати им и храна до насита.
26 Изгони източния вятър на небето
и със силата Си доведе на неговото място южния.
27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах,
и птици като морски пясък,
28 които падаха сред стана им,
около техните шатри.
29 (S)И те ядоха и се наситиха,
тъй като им даде това, което те желаеха.
30 А докато не бяха се отказали от лакомията си
и храната им беше още в устата,
31 (T)гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях,
повали младите мъже на Израил.
32 Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават
и не вярваха на Неговите чудеса.
33 Затова Той направи дните им да минават напразно,
а годините им – в смут.
34 (U)Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си
и ревностно търсеха Бога.
35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,
че Всевишният е техен изкупител.
36 Лицемереха пред Него с устата си;
изричаха лъжи,
37 (V)защото сърцата им не бяха с Него
и не бяха верни на завета Му.
38 (W)Той обаче беше милостив, прощаваше вината им
и не ги погубваше.
Много пъти отклоняваше гнева Си
и потискаше Своята ярост.
39 И помнеше, че те са плът,
дихание, което отминава и не се връща.
40 (X)Колко пъти Му се противиха в пустинята
и го натъжаваха в безводната земя?
41 И продължаваха да подлагат Бога на изпитание
и да огорчават Тебе, Светия Израилев.
42 Не си спомняха за силата на ръката Му,
за деня, когато ги избави от потисника,
43 когато извърши в Египет Своите знамения
и на полето Цоан – чудесата Си.
44 (Y)Превърна реките им в кръв,
за да не се пият течащите им води;
45 (Z)изпрати им мухи да ги ядат
и жаби да ги погубват;
46 (AA)даде на насекомите плода на труда им,
а изработеното – на скакалците;
47 (AB)лозята им уби с град,
а плодните дървета – със слана;
48 добитъка порази с градушка,
стадата им – с мълнии.
49 Изпрати им Своя пламенен гняв,
негодуванието и яростта Си,
нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.
50 Проправи път на гнева Си
и не запази душите им от смърт,
а живота им предаде на мор;
51 (AC)порази всеки първороден в Египет,
първенците по сила в шатрите на Хам;
52 (AD)а народа Си изведе като добитък
и го водеше като стадо в пустинята.
53 (AE)Водеше ги сигурно и те не се бояха,
а враговете им ги заля морето;
54 (AF)и ги доведе до границите на Своята светиня,
на тази планина, която десницата Му бе придобила.
55 (AG)И изгони оттам народите,
а земята раздели чрез жребий
и засели Израилевите племена в чуждите шатри.
56 (AH)Но те подлагаха на изпитание Всевишния
и упорстваха,
като не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си,
измятаха се като негоден лък;
58 (AI)огорчаваха Го със своето идолопоклонство,
а със своите идоли пробуждаха гнева Му.
59 Бог чу и се разгневи,
и силно възнегодува против Израил,
60 (AJ)като напусна дома Си в Сило,
шатъра, в който пребиваваше между хората;
61 (AK)и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце.
62 (AL)Предаде на меч Своя народ
и презря Своето наследство.
63 (AM)Огън погълна младежите му,
а сватбена песен не се изпя за девиците му.
64 Свещениците му падаха от меч,
а вдовиците им не можеха да ги оплакват.
65 Но Господ се събуди като от сън,
като воин, опиянен от вино;
66 отблъсна враговете Си
и ги посрами завинаги.
67 И отхвърли дома на Йосиф,
и не избра племето на Ефрем,
68 (AN)а избра племето на Юда
и планината Сион, която обичаше.
69 И съгради светилището Си като във висините
и като земята го утвърди завинаги.
70 (AO)Избра служителя Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 отдели го от кърмачките,
за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил.
72 И той ги пасеше с чисто сърце
и ги водеше с умението на ръцете си.
21 Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Към жертвите си прибавяйте вашите всеизгаряния и яжте месото, 22 тъй като не съм говорил на вашите предци и не съм им заповядвал за такива всеизгаряния и кръвна жертва, когато ги изведох от египетската земя. 23 Но им заповядах изрично това: ‘Слушайте гласа Ми и ще бъда ваш Бог, и ще бъдете Мой народ! И вървете по целия път, който ви заповядах, за да благоденствате.’ 24 (A)Но те не послушаха и не обърнаха ухото си, а постъпваха по съветите на закоравялото си зло сърце и обърнаха гърба си, а не лицето си към Мене. 25 (B)От деня, когато предците ви излязоха от египетската земя, до днес ви изпращах ежедневно и постоянно всичките си служители, пророците. 26 Но предците ви не Ме слушаха и не обръщаха внимание, упорстваха. Постъпиха по-зле от бащите си.“
27 (C)И когато им говориш всички тези думи, няма да те послушат. Когато ги зовеш, няма да ти отговорят. 28 Тогава им кажи: „Това е народът, който не слуша Господа, своя Бог, и не приема наставление! Верността е загубена, изчезнала е от техните уста. 29 (D)Отрежи косата си и я хвърли, Йерусалиме! И извиси плач поради оголените височини, защото Господ отхвърли и отритна рода, който предизвика Неговия гняв.
30 (E)Защото потомците на Юдея извършиха зло пред очите Ми“ – казва Господ. „Поставиха отвратителните си идоли в дома, в който се призовава Моето име, за да го осквернят. 31 (F)И изграждаха високи места с жертвеник, наречен Тофет, който е в долината на сина на Еном, за да изгарят синовете си и дъщерите си в жертвен огън, което не съм им заповядвал, нито Ми е идвало наум.“
32 „Затова, ето идват дни – казва Господ, – когато няма да се назовава вече Тофет, нито Долина на Еномовия син, но Долина на клането и ще погребват в Тофет, тъй като няма да има място другаде. 33 И труповете на този народ ще бъдат храна на птиците в небесата и на животните по земята, и няма да има кой да ги плаши. 34 (G)Тогава по градовете на Юдея и по улиците на Йерусалим ще направя така, че да престанат гласът на радостта и гласът на веселието, гласът на младоженеца и гласът на невестата, защото страната ще запустее.“
Вярата в Божието обещание
13 (A)(B)Защото обещанието към Авраам и към потомството му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вяра. 14 (C)Ако привържениците на закона са наследници, вярата губи смисъл и обещанието се обезсилва, 15 (D)тъй като законът поражда гняв, а където пък няма закон, няма и престъпление. 16 (E)Ето защо оправдаването е поради вяра, за да бъде по милост. Така и обещанието ще има сила за всички, които не само по Закон, но и по вяра са потомци на Авраам, който е баща на всички нас, 17 (F)както е писано: Направих те баща на много народи – пред Бога, в Когото той повярва, Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото. 18 (G)И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“ 19 (H)И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра. 20 Той не се усъмни поради неверие в Божието обещание, а остана твърд във вярата, като въздаде слава на Бога, 21 напълно уверен, че което Бог е обещал, Той има сила и да го изпълни. 22 (I)Затова и вярата му се зачете за оправдаване. 23 Но не само за него е писано, че му е зачетена, 24 (J)но и за нас. Ще се зачете и на нас, вярващите в Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ – 25 (K)предаден за нашите грехове и възкръснал за наше оправдаване.
Иисус Христос – Извор на жива вода
37 (A)(B)А в последния, важен ден на празника Иисус застана и извика с висок глас: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие. 38 Който вярва в Мене, както казва Писанието, от неговата утроба ще потекат реки от жива вода.“ 39 (C)Иисус каза това за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат, защото Светият Дух още не беше даден, понеже Иисус още не беше се прославил.
Разделение сред народа относно Иисус Христос
40 Тогава мнозина[a] от народа, като чуха тези думи, казаха: „Наистина Този е Пророкът.“ 41 (D)Други казваха: „Този е Христос.“ А някои пък казваха: „Нима от Галилея ще дойде Христос? 42 (E)Не казва ли Писанието, че Христос ще произлезе от Давидовото потомство и от градчето Витлеем, откъдето беше Давид?“ 43 (F)И така, настъпи разделение сред народа заради Него. 44 (G)Някои от тях искаха да Го хванат, но никой не сложи ръка на Него.
Неверие в синедриона
45 (H)Тогава стражите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те ги попитаха: „Защо не Го доведохте?“ 46 Стражите отговориха: „Никога човек не е говорил така, както Този Човек.“ 47 Фарисеите ги попитаха: „Да не би и вие да сте се заблудили? 48 Нима някой от първенците или от фарисеите е повярвал в Него? 49 Но този народ, който не познава Закона, е под Божие проклятие!“ 50 (I)Никодим, който беше ходил при Него нощем и беше един от тях, ги запита: 51 (J)„Нашият закон осъжда ли човека, преди да го изслуша и да разбере какво върши?“ 52 (K)В отговор те му казаха: „Да не си и ти от Галилея? Изследвай Писанията и виж, че от Галилея пророк не е излязъл.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.