Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Book of Common Prayer

Daily Old and New Testament readings based on the Book of Common Prayer.
Duration: 861 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Псалми 78

Вината на Израил и милостта на Бога

78 (A)(B)Поучение на Асаф.

Народе мой, слушай Закона ми;
чуй думите, които изрекох.
(C)Ще отворя устата си и чрез притчи
ще разкрия тайните на миналите времена,
(D)(E)това, което чухме и узнахме
и каквото ни разказаха нашите бащи.
(F)Няма да скрием от децата си,
а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа
и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.
(G)Той даде наредби на Яков
и установи закон в Израил,
като заповяда на предците ни
да разказват на потомците си,
(H)за да знае следващото поколение,
потомците, които ще бъдат родени,
та да разказват те на децата си.
Да се доверяват на Бога
и да не забравят делата Му,
а да пазят заповедите Му.
(I)И да не бъдат като предците си,
род непокорен и непослушен,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше верен на Бога.
Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове,
отстъпиха в деня на битката.
10 Не опазиха завета на Бога
и отказаха да изпълняват Неговите наредби;
11 забравиха делата Му
и чудесата, които им бе показал.
12 Пред очите на предците им извърши чудеса
в египетската земя, в полето Цоан.
13 (J)Раздели морето и ги преведе през него,
а водите направи като стена.
14 (K)Денем ги води чрез облак,
а цяла нощ – с огнена светлина.
15 (L)Разсече скала в пустинята
и ги напои изобилно с вода.
16 И направи така, че да потекат потоци от скалата,
водите да потекат като реки.
17 (M)Но те продължиха да съгрешават спрямо Него;
в пустинята се противиха на Всевишния.
18 (N)Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си,
като искаха храна да задоволят лакомията си.
19 И говореха против Бога, казвайки:
„Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци.
Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“
21 (O)Господ чу и се разгневи;
разпали огън против Яков
и изсипа гняв над Израил,
22 защото не повярваха в Бога
и не се надяваха на спасение от Него.
23 (P)Той заповяда на облаците
и отвори вратите на небето,
24 (Q)за да излее манна за храна
и да им даде небесен хляб.
25 (R)Всеки ядеше ангелски хляб.
Изпрати им и храна до насита.
26 Изгони източния вятър на небето
и със силата Си доведе на неговото място южния.
27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах,
и птици като морски пясък,
28 които падаха сред стана им,
около техните шатри.
29 (S)И те ядоха и се наситиха,
тъй като им даде това, което те желаеха.
30 А докато не бяха се отказали от лакомията си
и храната им беше още в устата,
31 (T)гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях,
повали младите мъже на Израил.
32 Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават
и не вярваха на Неговите чудеса.
33 Затова Той направи дните им да минават напразно,
а годините им – в смут.
34 (U)Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си
и ревностно търсеха Бога.
35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,
че Всевишният е техен изкупител.
36 Лицемереха пред Него с устата си;
изричаха лъжи,
37 (V)защото сърцата им не бяха с Него
и не бяха верни на завета Му.
38 (W)Той обаче беше милостив, прощаваше вината им
и не ги погубваше.
Много пъти отклоняваше гнева Си
и потискаше Своята ярост.
39 И помнеше, че те са плът,
дихание, което отминава и не се връща.
40 (X)Колко пъти Му се противиха в пустинята
и го натъжаваха в безводната земя?
41 И продължаваха да подлагат Бога на изпитание
и да огорчават Тебе, Светия Израилев.
42 Не си спомняха за силата на ръката Му,
за деня, когато ги избави от потисника,
43 когато извърши в Египет Своите знамения
и на полето Цоан – чудесата Си.
44 (Y)Превърна реките им в кръв,
за да не се пият течащите им води;
45 (Z)изпрати им мухи да ги ядат
и жаби да ги погубват;
46 (AA)даде на насекомите плода на труда им,
а изработеното – на скакалците;
47 (AB)лозята им уби с град,
а плодните дървета – със слана;
48 добитъка порази с градушка,
стадата им – с мълнии.
49 Изпрати им Своя пламенен гняв,
негодуванието и яростта Си,
нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.
50 Проправи път на гнева Си
и не запази душите им от смърт,
а живота им предаде на мор;
51 (AC)порази всеки първороден в Египет,
първенците по сила в шатрите на Хам;
52 (AD)а народа Си изведе като добитък
и го водеше като стадо в пустинята.
53 (AE)Водеше ги сигурно и те не се бояха,
а враговете им ги заля морето;
54 (AF)и ги доведе до границите на Своята светиня,
на тази планина, която десницата Му бе придобила.
55 (AG)И изгони оттам народите,
а земята раздели чрез жребий
и засели Израилевите племена в чуждите шатри.
56 (AH)Но те подлагаха на изпитание Всевишния
и упорстваха,
като не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си,
измятаха се като негоден лък;
58 (AI)огорчаваха Го със своето идолопоклонство,
а със своите идоли пробуждаха гнева Му.
59 Бог чу и се разгневи,
и силно възнегодува против Израил,
60 (AJ)като напусна дома Си в Сило,
шатъра, в който пребиваваше между хората;
61 (AK)и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце.
62 (AL)Предаде на меч Своя народ
и презря Своето наследство.
63 (AM)Огън погълна младежите му,
а сватбена песен не се изпя за девиците му.
64 Свещениците му падаха от меч,
а вдовиците им не можеха да ги оплакват.
65 Но Господ се събуди като от сън,
като воин, опиянен от вино;
66 отблъсна враговете Си
и ги посрами завинаги.
67 И отхвърли дома на Йосиф,
и не избра племето на Ефрем,
68 (AN)а избра племето на Юда
и планината Сион, която обичаше.
69 И съгради светилището Си като във висините
и като земята го утвърди завинаги.
70 (AO)Избра служителя Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 отдели го от кърмачките,
за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил.
72 И той ги пасеше с чисто сърце
и ги водеше с умението на ръцете си.

Йеремия 7:21-34

21 Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Към жертвите си прибавяйте вашите всеизгаряния и яжте месото, 22 тъй като не съм говорил на вашите предци и не съм им заповядвал за такива всеизгаряния и кръвна жертва, когато ги изведох от египетската земя. 23 Но им заповядах изрично това: ‘Слушайте гласа Ми и ще бъда ваш Бог, и ще бъдете Мой народ! И вървете по целия път, който ви заповядах, за да благоденствате.’ 24 (A)Но те не послушаха и не обърнаха ухото си, а постъпваха по съветите на закоравялото си зло сърце и обърнаха гърба си, а не лицето си към Мене. 25 (B)От деня, когато предците ви излязоха от египетската земя, до днес ви изпращах ежедневно и постоянно всичките си служители, пророците. 26 Но предците ви не Ме слушаха и не обръщаха внимание, упорстваха. Постъпиха по-зле от бащите си.“

27 (C)И когато им говориш всички тези думи, няма да те послушат. Когато ги зовеш, няма да ти отговорят. 28 Тогава им кажи: „Това е народът, който не слуша Господа, своя Бог, и не приема наставление! Верността е загубена, изчезнала е от техните уста. 29 (D)Отрежи косата си и я хвърли, Йерусалиме! И извиси плач поради оголените височини, защото Господ отхвърли и отритна рода, който предизвика Неговия гняв.

30 (E)Защото потомците на Юдея извършиха зло пред очите Ми“ – казва Господ. „Поставиха отвратителните си идоли в дома, в който се призовава Моето име, за да го осквернят. 31 (F)И изграждаха високи места с жертвеник, наречен Тофет, който е в долината на сина на Еном, за да изгарят синовете си и дъщерите си в жертвен огън, което не съм им заповядвал, нито Ми е идвало наум.“

32 „Затова, ето идват дни – казва Господ, – когато няма да се назовава вече Тофет, нито Долина на Еномовия син, но Долина на клането и ще погребват в Тофет, тъй като няма да има място другаде. 33 И труповете на този народ ще бъдат храна на птиците в небесата и на животните по земята, и няма да има кой да ги плаши. 34 (G)Тогава по градовете на Юдея и по улиците на Йерусалим ще направя така, че да престанат гласът на радостта и гласът на веселието, гласът на младоженеца и гласът на невестата, защото страната ще запустее.“

Римляни 4:13-25

Вярата в Божието обещание

13 (A)(B)Защото обещанието към Авраам и към потомството му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вяра. 14 (C)Ако привържениците на закона са наследници, вярата губи смисъл и обещанието се обезсилва, 15 (D)тъй като законът поражда гняв, а където пък няма закон, няма и престъпление. 16 (E)Ето защо оправдаването е поради вяра, за да бъде по милост. Така и обещанието ще има сила за всички, които не само по Закон, но и по вяра са потомци на Авраам, който е баща на всички нас, 17 (F)както е писано: Направих те баща на много народи – пред Бога, в Когото той повярва, Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото. 18 (G)И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“ 19 (H)И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра. 20 Той не се усъмни поради неверие в Божието обещание, а остана твърд във вярата, като въздаде слава на Бога, 21 напълно уверен, че което Бог е обещал, Той има сила и да го изпълни. 22 (I)Затова и вярата му се зачете за оправдаване. 23 Но не само за него е писано, че му е зачетена, 24 (J)но и за нас. Ще се зачете и на нас, вярващите в Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ – 25 (K)предаден за нашите грехове и възкръснал за наше оправдаване.

Йоан 7:37-52

Иисус Христос – Извор на жива вода

37 (A)(B)А в последния, важен ден на празника Иисус застана и извика с висок глас: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие. 38 Който вярва в Мене, както казва Писанието, от неговата утроба ще потекат реки от жива вода.“ 39 (C)Иисус каза това за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат, защото Светият Дух още не беше даден, понеже Иисус още не беше се прославил.

Разделение сред народа относно Иисус Христос

40 Тогава мнозина[a] от народа, като чуха тези думи, казаха: „Наистина Този е Пророкът.“ 41 (D)Други казваха: „Този е Христос.“ А някои пък казваха: „Нима от Галилея ще дойде Христос? 42 (E)Не казва ли Писанието, че Христос ще произлезе от Давидовото потомство и от градчето Витлеем, откъдето беше Давид?“ 43 (F)И така, настъпи разделение сред народа заради Него. 44 (G)Някои от тях искаха да Го хванат, но никой не сложи ръка на Него.

Неверие в синедриона

45 (H)Тогава стражите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те ги попитаха: „Защо не Го доведохте?“ 46 Стражите отговориха: „Никога човек не е говорил така, както Този Човек.“ 47 Фарисеите ги попитаха: „Да не би и вие да сте се заблудили? 48 Нима някой от първенците или от фарисеите е повярвал в Него? 49 Но този народ, който не познава Закона, е под Божие проклятие!“ 50 (I)Никодим, който беше ходил при Него нощем и беше един от тях, ги запита: 51 (J)„Нашият закон осъжда ли човека, преди да го изслуша и да разбере какво върши?“ 52 (K)В отговор те му казаха: „Да не си и ти от Галилея? Изследвай Писанията и виж, че от Галилея пророк не е излязъл.“