Book of Common Prayer
Песен на възлизане. Давидова.
121 Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен.
2 Ето, нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме, –
3 (A)Иерусалиме, който си устроен като град, сглобен в едно,
4 където възлизат колената, Господните колена, по закона Израилев, да славят името Господне.
5 (B)Там стоят престолите на съда, престолите на дома Давидов.
6 (C)Искайте мир за Иерусалим: да добруват ония, които те обичат!
7 Да бъде мир в твоите стени, добруване – в твоите чертози!
8 Заради моите братя и моите ближни казвам: мир тебе!
9 (D)Заради дома на Господа, нашия Бог, желая ти добро.
Песен на възлизане.
122 (E)Подигам очи към Тебе, Който живееш на небесата!
2 (F)Ето, както очите на слугите са обърнати към ръката на господарите им, както очите на слугинята – към ръката на господарката ѝ, тъй и нашите очи – към Господа, нашия Бог, докле Той ни помилува.
3 Помилуй нас, Господи, помилуй нас, защото доста сме сити на презрение;
4 (G)доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви.
Песен на възлизане. Давидова.
123 Ако не беше Господ с нас, – нека каже Израил, –
2 ако не беше Господ с нас, когато людете се дигнаха против нас, –
3 (H)живи биха ни погълнали, когато пламна тяхната ярост против нас;
4 (I)води биха ни потопили, поток би преминал над нашата душа, –
5 бурни води биха преминали над нашата душа.
6 Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби.
7 (J)Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме.
8 (K)Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята.
Песен на възлизане.
131 (A)Спомни си, Господи, Давида и всичката му тъга:
2 как той се е клел Господу, давал оброк на Силния Иаковов:
3 (B)„няма да вляза под шатрата на дома си, няма да легна на леглото си;
4 (C)няма да дам сън на очите си и дрямка на веждите си,
5 (D)докле не намеря място за Господа, жилище за Силния Иаковов.“
6 (E)Ето, ние слушахме за него в Ефрат, намерихме го в Иаримските полета.
7 (F)Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му.
8 (G)Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, – Ти и ковчегът на Твоето могъщество.
9 Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват.
10 (H)Заради Твоя раб Давида не отвръщай лице от помазаника Си.
11 (I)Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти.
12 Ако твоите синове спазват Моя завет и Моите откровения, на които ще ги науча, то синовете им ще седят вечно на твоя престол.
13 (J)Защото Господ избра Сион, силно пожела Си (го) за жилище.
14 (K)„Това е Мое покоище навеки: тука ще се поселя, защото го силно пожелах.
15 (L)Ще благословя и преблагословя храната му, сиромасите му с хляб ще наситя;
16 свещениците му ще облека в спасение, и светиите му с радост ще се зарадват.
17 (M)Там ще въздигна рог Давиду, ще поставя светило на Моя помазаник.
18 (N)Враговете му ще облека в срам, а на него ще сияе венецът му.“
Песен на възлизане. Давидова.
132 (O)Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!
2 (P)Го е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;
3 (Q)като роса ермонска, която пада на планините Сионски, защото там Господ изрече благоволение и живот навеки.
14 (A)Тъй казва Господ: печалбите на египтяни и търговията на етиопци, и савейци, люде снажни, към тебе ще преминат и твои ще бъдат; ще те последват, във вериги ще дойдат, ще паднат пред тебе ничком и ще те молят, думайки: само ти имаш Бог, и няма друг бог.
15 Наистина, Ти си Бог съкровен, Бог Израилев, Спасител.
16 (B)Те всички ще бъдат посрамени и постидени; заедно с тях ще отидат със срам и всички, които правят идоли.
17 (C)А Израил ще бъде спасен с вечно спасение от Господа; вие не ще бъдете посрамени и постидени во веки веков.
18 (D)Защото тъй казва Господ, Който сътвори небесата, Той, Бог, Който образува земята и Който я създаде; Той я утвърди; не напразно я сътвори; Той я образува за живеене: Аз съм Господ, и няма друг.
19 (E)Не тайно говорих Аз, не в тъмно място на земята; не казах на Иакововото племе: „напразно Ме дирите“. Аз съм Господ, Който изрича правда, Който открива истината.
24 (A)Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата,
25 (B)на която аз станах служител по Божия наредба, мен възложена за вас, за да изпълня словото Божие, –
26 (C)тайната, скрита от векове и родове, а сега открита на светиите Му,
27 (D)на които Бог пожела да покаже, какво богатство на слава има за езичниците в тази тайна, именно, че Христос, упованието на славата, е във вас;
28 (E)Него ние проповядваме, като вразумяваме всички човеци и ги учим на всяка премъдрост, та всички тях да представим съвършени в Христа Иисуса;
29 (F)за това се и трудя и подвизавам по Неговата сила, която мощно действува в мене.
2 Желая да знаете, в каква голяма борба съм заради вас и заради ония, които са в Лаодикия и в Иерапол, и заради всички, които не са ме видели лично,
2 (G)за да се утешат сърцата им, та, съединени с любов за всяко обогатяване със съвършено разбиране, да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа,
3 (H)в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието.
4 А това казвам, за да не би някой да ви прелъсти с примамливи думи;
5 (I)защото ако и да отсъствувам тялом, но духом съм с вас, като се радвам и виждам вашата уредба и вашата твърда вяра в Христа.
6 Поради това, както приехте Господа Иисуса Христа, тъй и ходете по Него,
7 (J)вкоренени и утвърдени в Него и укрепени във вярата, както сте научени, преуспявайки в нея с благодарност.
12 (A)Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.
13 Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.
14 Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам.
15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.
16 Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил.
17 (B)А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско.
18 (C)Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.
19 Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.