Book of Common Prayer
61 (A)Началнику на Идитумовия хор. Псалом Давидов.
2 (B)Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение.
3 (C)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече.
4 (D)Докога ще напирате върху човека? Вие ще бъдете сринати, всички вие, като наведена стена, като грухнала ограда.
5 (E)Те намислиха да го свалят от височината, прибягнаха до лъжа; с уста благославят, а със сърце кълнат.
6 Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата.
7 (F)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая.
8 В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога.
9 (G)Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище.
10 (H)Синовете човешки са само суета; синовете велможки – лъжа; турят ли се на къпони, те всички заедно са по-леки от празнотата.
11 (I)Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.
12 Един път каза Бог, и два пъти аз чух това, че силата е в Бога,
13 (J)и у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата.
62 (K)Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня.
2 (L)Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна,
3 (M)за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището:
4 защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят.
5 Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си.
6 Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми.
7 (N)Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи,
8 (O)защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам;
9 (P)към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа.
10 (Q)А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня.
11 Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците.
12 (R)А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда.
Алилуия.
112 (A)Хвалете, раби Господни, хвалете името Господне.
2 (B)Да бъде благословено името Господне отсега и довека.
3 (C)От изгрев-слънце до запад да бъде прославяно името Господне.
4 (D)Висок над всички народи е Господ; Неговата слава е над небесата.
5 (E)Кой е като Господа, Бога наш, Който живее във висините,
6 наклонява се и с внимание гледа на небето и на земята;
7 (F)из праха издига бедния и от калта въздига сиромаха,
8 (G)за да го постави с князете, с князете на народа му;
9 (H)неплодната настанява вкъщи като майка, радваща се за децата! Алилуия!
(Алилуия.)
115 (A)Повярвах и затова говорих: силно съм съкрушен.
2 (B)В моята необмисленост си казах: всеки човек е лъжа.
3 Какво да въздам Господу за всичкиге Му благодеяния към мене?
4 (C)Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова.
5 (D)Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ.
6 Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии.
7 (E)О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня. Ти счупи моите, окови.
8 (F)Тебе ще принеса хвалебна жертва и името Господне ще призова.
9 Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ,
10 в дворите на дома Господен, посред тебе, Иерусалиме! Алилуия.
14 (A)Ликувай, дъще Сионова! тържествувай, Израилю! весели се и радвай се от все сърце, дъще Иерусалимова!
15 (B)Господ отмени присъдата над тебе, изгони врага ти! Господ, Цар Израилев, е посред тебе: повече няма да видиш зло.
16 (C)В оня ден ще кажат на Иерусалим: „не бой се“, и на Сион: „да не отслабват ръцете ти!
17 (D)Господ, Бог твой, е посред тебе: Той е силен да те спаси; ще се развесели за тебе с радост, ще бъде милостив по любовта Си, ще тържествува за тебе с песни“.
18 Тъгуващите за тържествени празненства Аз ще събера; твои са те, върху тях тежи укор.
19 (E)Ето, Аз ще стесня всички твои притеснители в онова време и ще спася онова, що хроми, ще събера разсеяното и ще ги туря на почит и именитост по цяла тая земя на техния укор.
20 (F)В онова време ще ви доведа и тогава пак ще ви събера; защото ще ви направя именити и почетни между всички земни народи, когато ще върна вашия плен пред очите ви, казва Господ.
1 (A)Павел, раб Божий и апостол на Иисуса Христа за вярата на Божиите избраници и за познаване истината на благочестието,
2 (B)с надежда за вечен живот, който неизменният в словото Си Бог обеща преди вечни времена,
3 (C)а в свое време яви словото Си чрез проповедта, мене поверена по заповед на нашия Спасител, Бога, –
4 до Тита, истинско по общата вяра чедо: благодат, милост и мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, нашия Спасител.
5 Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал:
6 (D)който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство.
7 (E)Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба,
8 но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан,
9 (F)да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят.
10 (G)Защото има мнозина и непокорни, празнословци и измамници, особено между обрязаните,
11 на които трябва да се затулят устата: те развалят цели домове, учейки на онова, що не трябва, заради гнусна печалба.
12 Един от тях, прорицател техен, бе казал: критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси.
13 Това свидетелство е истинско. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата,
14 (H)като не дават внимание на иудейски басни и на повели от човеци, които се отвръщат от истината.
15 (I)За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест.
16 (J)Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.
1 Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,
2 (A)както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, –
3 то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,
4 за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.
5 (B)В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името ѝ – Елисавета.
6 И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.
7 Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.
8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,
9 (C)по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,
10 а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, –
11 тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,
12 и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.
13 А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;
14 (D)и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;
15 защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;
16 и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;
17 (E)и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.
18 И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
19 Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;
20 и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.
21 И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.
22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.
23 След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.
24 След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
25 тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.