Book of Common Prayer
24 (По слав. 23). Давидов псалом. Господна е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея;
2 Защото Той е основал върху моретата, И затвърдил върху водите.
3 Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
4 Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
5 Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си.
6 Това е поколението на ония, които Го дирят; Ония, които търсят Твоето лице, те са Яков. (Села).
7 Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата.
8 Кой е Тоя Цар на славата? Господ могъщият и силният, Господ силният на бой.
9 Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата.
10 Кой е тоя Цар на славата? Господ на Силите, Той е Царят на славата (Села).
29 (По слав. 28). Давидов псалом. Отдайте Господу, вие синове на силните, Отдайте Господу слава и могъщество.
2 Отдайте Господу дължимата на името Му слава; Поклонете се Господу в света премяна.
3 Гласът Господен е над водите; Бог на славата гърми: Господ гърми над големите води,
4 Гласът Господен е силен; Гласът Господен е величествен.
5 Гласът Господен троши кедри; Да! Господ троши ливанските кедри,
6 И прави да скачат като юнец, Ливан и Сирион като див вол в младостта си.
7 Гласът Господен разцепва огнените пламъци.
8 Гласът Господен разтърсва пустинята; Господ разтърсва пустинята Кадис.
9 Гласът Господен прави да раждат кошутите, И оголва лесовете; А в храма Му всеки възгласява Слава!
10 Господ седна Цар над Потопа; Да! Господ седна Цар до века.
11 Господ ще даде сила на людете Си; Господ ще благослови людете Си с мир.
8 За първия певец на гетския инструмент. Давидов псалом. Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя; Ти си поставил славата Си над небесата.
2 Из устата на младенците и сучещите Укрепил си сила поради противниците Си, За да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.
3 Като гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил,
4 Казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?
5 А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите*, И със слава и чест си го увенчал.
6 Поставил си го господар над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му,
7 Всичките овци и говеда, Още и животните на полето,
8 Въздушните птици, морските риби, И всичко що минава през морските пътища.
9 Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!
84 (По слав. 83). За първия певец, на гетския инструмент*, псалом на Кореевите потомци. Колко са мили Твоите обиталища Господи на силите!
2 Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни; Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.
3 Дори врабчето си намира жилище, И лястовицата гнездо за себе си гдето туря пилетата си,
4 Блажени ония, които живеят в Твоя дом; Те всякога ще Те хвалят. (Села).
5 Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към Твоя дом.
6 Минаващи през долината на плача, Те я преобръщат на място на извори; И есенният дъжд я покрива с благословения.
7 Те отиват от сила в сила; Всеки от тях се явява пред Бога в Сион.
8 Господи Боже на Силите, послушай молитвата ми. Приклони ухо, Боже Яковов. (Села).
9 Боже, щите наш, виж, И погледни в лицето на Твоя помазаник.
10 Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляда други дни; Предпочел бих да стоя на прага в дома на своя Бог, Отколкото да живея в шатрите на начестието.
11 Защото Господ Бог е слънце и щит; Господ ще даде благодат и слава; Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.
12 Господи на Силите, Блажен оня човек, който уповава на Тебе.
8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.
11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
12 И голямо знамение се яви на небето, 2 Тя бе непраздна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.
3 И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони.
4 И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди.
5 И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.
6 И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двесте и шестедесет дни.
7 И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;
8 обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.
9 И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.
10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.
16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:
17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не повярвал в името на Единородния Божий Син.
19 И ето що е осъждането: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.
20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;
21 но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.