Book of Common Prayer
50 (По слав. 49). Асафов* псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.
2 От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
3 Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщащ, И около Него силна буря.
4 Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, казвайки:
5 Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.
6 И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)
7 Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.
8 Не ще да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, които са винаги пред Мене,
9 Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;
10 Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
11 Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.
12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.
13 Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?
14 Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;
15 И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
16 Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
17 Тъй като сам ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
18 Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
19 Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
20 Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
21 Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; Но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.
22 Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
59 (По слав. 58). За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която бе Давид, за да го убият*. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.
2 Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.
3 Защото, ето, причакват за да уловят душата ми; Силните се събират против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.
4 Без да има в мене вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш и виж.
5 Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всички народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села).
6 Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.
7 Ето, те бълват думи с устата си; Мечове има в устните им, Понеже, думат те: Кой слуша?
8 Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.
9 О Сило моя, на Тебе ще се надея. Защото Бог ми е крепост.
10 Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя повалянето на ония, които ме причакват.
11 Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свели ги, Господи, защитниче наш.
12 Поради греха на устата си, поради думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.
13 Довърши го с гняв, довърши ги да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова И до краищата на земята. (Села).
14 Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;
15 Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта не наситени.
16 А аз ще пия за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ме станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.
17 О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото Ти, Боже, милостиви мой Бог, Си крепост моя.
60 (По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше срещу средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.
2 Потресъл си земята, разпукнал си я: Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
3 Показал си на людете Си мъчителни неща: Напоил си ни с вино до омайване.
4 Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото е истината. (Села).
5 За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.
6 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам: Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
7 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
8 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!
9 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
10 Ни Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
11 Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.
12 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
33 (По слав. 32). Радвайте се праведници, в Господа; Прилично е за праведните да въздават хваление.
2 Хвалете Господа с арфа, Псалмопейте Му с десето струнен псалтир.
3 Пейте му нова песен, Свирете изкусно с възклицание.
4 Защото словото на Господа е право, И всичките Му дела са извършени с вярност.
5 Той обича правда и правосъдие; Земята е пълна с милосърдието Господно.
6 Чрез словото на Господа станаха небесата, И чрез дишането на устата Му цялото им множество.
7 Той събра като куп морските води, Тури бездните в съкровищници.
8 Нека се бои от Господа цялата земя; Нека благоговеят с боязън пред Него всички жители на вселената.
9 Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се.
10 Господ осуетява намеренията на народите; Прави безполезни мислите на племената.
11 Намеренията на Господа стоят твърди до века, Мислите на сърцето Му из род в род.
12 Блажен оня народ, на когото Бог е Господ, Людете, които е изброил за Свое наследство.
13 Господ наднича от небето, Наблюдава всичките човешки чада;
14 От местообиталището Си Гледа на всичките земни жители, -
15 Онзи, Който създаде сърцата на всички тях, Който позна всичките им работи.
16 Никой цар не се избавя чрез многочислена войска Силен мъж не се отървава с голямо юначество.
17 Безполезен е конят за избавление, И чрез голямата си сила не може да избави никого.
18 Ето, окото на Господа е върху ония, които Ме се боят, Върху ония, които се надяват на Неговата милост,
19 За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи.
20 Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш.
21 Защото в Него ще се весели сърцето ни, Понеже на Неговото свето име уповаваме.
22 Дано да бъде милостта Ти, Господи върху нас Според както сме се надявали на Тебе.
4 И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както човек, който се събужда от съня си.
2 И рече ми: Що виждаш? И рекох: Погледнах и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седем светила на него, и със седем цеви на седемте светилника, които са върху му,
3 и край него две маслинени дървета, едно отдясно на чашата е едно отляво й.
4 И проговорих та рекох на ангела, който говореше с мене, като казах: Какви са тия, господарю мой?
5 И ангелът, който говореше с мене, в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са тия? И рекох: Не зная, господарю мой?
6 Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето, Господното слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;
7 Що си ти, планино велика? Пред Зоровавела - поле! Той ще изнесе връхния камък С възклицание - Благодат! Благодат нему!
8 При това, Господното слово дойде към мене и рече: -
9 Ръцете на Зоровавела положиха основата на тоя дом; Неговите ръце тоже ще го изкарат; И ще познаеш, че Господ на Силите ме е пратил при вас.
10 Защото кой презира тоя ден на малките работи? Понеже тия ще се радват, сиреч, тия седем, Които са очите Господни, Тичащи през целия свят, Като видят отвеса в ръката на Зоровавела.
11 Тогава отговаряйки ме рекох: Какви са тия две маслинени дървета отдясно на светилника и отляво.
12 И втори път отговорих, като му казах: Какви са тия две маслинени клончета, които през двете златни цеви изпразват из себе си маслото като злато?
13 А той в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са те? И рекох: Не зная, господарю мой.
14 Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят.
9 И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове,
10 двадесетте и четири старци падат пред седещия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки:
11 Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.
5 И видях в десницата на седещия на престола книга, написана отвътре и отвън запечатана със седем печата.
2 И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й?
3 И никой, нито на небето, нито на земята, не можеше да разгъне книгата нито да я гледа.
4 И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата нито да я гледа.
5 Но един от старците ми каза: "Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата".
25 Тогава небесното царство ще се уприличи на десет девици, които взеха светилниците си, и излязоха да посрещнат младоженеца.
2 А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.
3 Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.
4 Но разумните , заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.
5 И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха.
6 А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете!
7 Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.
8 А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.
9 А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.
10 А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.
11 После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! Отвори ни.
12 А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам.
13 И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].