Book of Common Prayer

Псалом на Асафа.

49 ^(A)Бог на боговете, Господ заговори и призовава земята от изгрев-слънце до запад.

^2 (B)От Сион, връх на красотата, се явява Бог;

^3 (C)иде нашият Бог, и не в безмълвие: пред Него – всепоядащ огън, и около Него – силна буря.

^4 (D)Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ:

^5 (E)съберете при Мене Моите светии, които при жертва са встъпили в завет с Мене.

⁶ И небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог.

^7 (F)Слушай, народе Мой, Аз ще говоря; Израилю, ще свидетелствувам против тебе: Аз съм Бог, твой Бог.

⁸ Не за твоите жертви ще те укорявам; твоите всесъжения винаги са пред Мене;

^9 (G)няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове,

¹⁰ защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядите планини;

¹¹ познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене.

^12 (H)Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни.

¹³ Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв?

^14 (I)Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци,

^15 (J)и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.

^16 (K)А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми,

^17 (L)а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми?

^18 (M)кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш;

^19 (N)устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете;

²⁰ седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син;

^21 (O)ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове).

²² Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, – и не ще има избавител.

^23 (P)Който принася жертва хвала, той Ме почита, и който следи своя път, нему ще явя Божие спасение.

53 Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово,

^2-3 (A)когато дойдоха зифейци и казаха на Саула: дали не у нас се крие Давид?

Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди.

^4 (B)Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми;

^5 (C)защото чужденци се дигнаха против мене, и силни търсят душата ми; те нямат Бога пред себе си.

⁶ Ето, Бог е мой помощник; Господ подкрепя душата ми.

⁷ На враговете ми Той ще въздаде за злото; изтреби ги Ти с Твоята истина.

⁸ С усърдие ще Ти принеса жертва, ще прославя името Ти, Господи, защото е благо,

^9 (D)защото Ти ме избави от всички неволи, и окото ми изгледваше неприятелите ми.

17 ^(A)И (пророк) Илия Тесвитец, от галаадските жители, каза на Ахава: жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.

² И биде слово Господне към него:

³ тръгни оттук, обърни се към изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Иордан;

^4 (B)от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там.

⁵ И той отиде и стори според словото Господне; отиде и остана при поток Хорат, който е срещу Иордан.

⁶ И враните му донасяха хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер; а пиеше от потока.

⁷ След няколко време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд за земята.

⁸ И биде слово Господне към него:

^9 (C)стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах там на една вдовица жена да те храни.

^10 (D)И стана той, та отиде в Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето, там една вдовица жена събира дърва. Той я повика и каза: дай ми малко вода в съд да пия.

¹¹ Тя отиде, за да вземе, а той завика след нея и каза: донес ми в ръце и къс хляб.

^12 (E)Тя отговори: жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, аз ще събера дветри дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем.

¹³ А Илия ѝ рече: не бой се; върви и направи, което каза; но по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси; а за себе си и сина си ще направиш после;

¹⁴ защото, тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.

¹⁵ Тя отиде и направи тъй, както ѝ каза Илия; и храни се тя, и той и домът ѝ няколко време.

¹⁶ Брашното в делвата се не свършваше, и дървеното масло в гърнето не намаляваше, по словото на Господа, което Той изрече чрез Илия.

¹⁷ След това разболя се синът на тая жена, домакинята, и болестта му беше тъй силна, че у него не остана дишане.

¹⁸ Тогава тя рече на Илия: какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми.

^19 (F)А той ѝ отговори: дай ми сина си. И го взе от ръцете ѝ, отнесе го в горницата, дето живееше, и го сложи на леглото си;

^20 (G)и викна към Господа и каза: Господи, Боже мой! нима Ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина ѝ?

^21 (H)И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! да се върне душата на това момче в него!

^22 (I)И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него, и то оживя.

^23 (J)Илия взе момчето, сне го от горницата в дома, даде го на майка му и каза: гледай, син ти е жив.

²⁴ Тогава жената рече на Илия: сега тъкмо узнах, че ти си човек Божий, и че словото Господне в твоите уста е истинско.

2 ^(A)И тъй, ако има някоя утеха в Христа, ако има някоя разтуха в любовта, ако има някое общуване на духа, ако има някое милосърдие и състрадание, –

^2 (B)направете пълна радостта ми: имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени;

^3 (C)нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си.

^4 (D)Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.

^5 (E)Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,

^6 (F)Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;

^7 (G)но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,

^8 (H)смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.

^9 (I)Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,

^10 (J)та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,

^11 (K)и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

2 ^(A)А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха:

^2 (B)де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.

³ Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с него.

⁴ И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?

⁵ А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:

^6 (C)„и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля“.

⁷ Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата,

⁸ и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.

⁹ Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.

¹⁰ А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.

^11 (D)И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.

¹² И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.