Book of Common Prayer
Законът Господен
119 (A)На еврейски език, азбучен псалом.
Алеф
Блажени онези, които са правдиви в пътя,
които ходят в закона на Господа.
2 Блажени, които пазят заповедите Му
и Го търсят от все сърце;
3 (B)които и не вършат беззаконие,
а ходят в пътищата Му.
4 Ти си ни заповядал за наредбите Си
да ги пазим грижливо.
5 Дано се оправят пътищата ми,
така че да пазя Твоите наредби!
6 (C)Няма да се посрамя тогава,
когато почитам всички Твои заповеди.
7 (D)Ще Те славя с правдиво сърце,
когато науча справедливите Ти отсъждания.
8 Наредбите Ти ще пазя;
недей ме оставя съвсем.
Бет
9 Как ще очисти младежът пътя си? –
Като му отдава внимание според Твоето слово.
10 (E)От все сърце Те потърсих;
недей ме оставя да се заблудя от заповедите Ти.
11 (F)В сърцето си опазих Твоето слово,
за да не съгрешавам пред Тебе.
12 (G)Благословен си, Господи;
научи ме на наредбите Си.
13 (H)С устните си разказах
всичките постановления, излезли из устата Ти.
14 В пътя на Твоите изявления се радвах толкова,
колкото в цялото богатство.
15 (I)За правилата Ти ще размишлявам
и Твоите пътища ще зачитам.
16 (J)В наредбите Ти ще се наслаждавам;
няма да забравя Твоето слово.
Гимел
17 (K)Показвай щедрост на слугата Си, за да живея;
така ще пазя словото Ти.
18 Отвори очите ми,
за да гледам чудесни неща в Твоя закон.
19 (L)Пришълец съм аз на земята;
не скривай от мене заповедите Си.
20 (M)Душата ми премалява от копнежа,
който имам винаги към Твоите постановления.
21 (N)Ти си изобличил горделивите;
проклети да са онези, които се отклоняват от Твоите заповеди.
22 (O)Отдалечи от мен укор и презрение,
защото опазих Твоите свидетелства.
23 (P)Даже първенци седнаха и говореха против мене;
но слугата Ти размишляваше за Твоите наредби.
24 (Q)Твоите свидетелства наистина са моя наслада
и мои съветници.
Молитва във време на беда
12 (A)За първия певец, на осмострунна арфа[a].
Давидов псалом.
Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив;
защото се губят верните измежду човешките синове.
2 (B)Всеки говори лъжа на ближния си;
с ласкателни устни говорят от двулично сърце.
3 (C)Господ ще изтреби всички ласкателни устни,
език, който говори големи неща.
4 На онези, които са казвали: Ще надвием с езика си;
устните ни са наши; кой е господар над нас?
5 (D)Поради насилието над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се
сега ще стана, казва Господ;
ще сложа в безопасност онзи, когото презират[b].
6 (E)Господните думи са чисти думи –
като сребро, претопено в пещ от пръст,
пречистено седем пъти.
7 Ти, Господи, ще ги закриляш,
ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,
8 при все че нечестивите ходят свободно от всяка страна,
понеже безчестието се въздига между човешките синове.
Увереност в Божията милост
13 (F)За първия певец. Давидов псалом.
Докога, Господи, ще ме забравяш съвсем?
Докога ще криеш лицето Си от мене?
2 Докога ще имам борба[c] в душата Си,
болки в сърцето Си всеки ден?
Докога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?
3 (G)Погледни, послушай ме, Господи, Боже мой;
просвети очите ми, да не би да заспя в смърт;
4 (H)да не би да каже неприятелят ми: Надвих му,
и да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.
5 (I)Но аз уповавам на Твоята милост;
сърцето ми ще се радва в спасението Ти.
6 (J)Ще пея на Господа,
защото е бил щедър към мене.
Човекът без Бога
14 (K)За първия певец. Давидов псалом.
Безумният каза в сърцето си:
Няма Бог.
Поквариха се; сториха нечестиви дела;
няма кой да прави добро.
2 (L)Господ надникна от небесата над човешките синове,
за да види има ли някой разумен,
който да търси Бога.
3 (M)Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха;
няма кой да прави добро, няма нито един.
4 (N)Без разум ли са всички, които беззаконстват,
които изпояждат народа ми, както ядат хляб,
и не призовават Господа?
5 Тогава ги нападна голям страх;
защото Бог е в поколението на праведните.
6 (O)Осуетихте намеренията на бедния;
Господ обаче му е прибежище.
7 (P)Дано дойде от Сион избавление на Израил!
Когато Господ върне Своя народ от плен,
тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
Помазването на Давид за цар
16 (A)Тогава Господ каза на Самумуил: Докога ще плачеш за Саул, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израил? Напълни рога си с миро и иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.
2 (B)А Самуил отвърна: Как да ида? Ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си телица и кажи: Дойдох да пожертвам на Господа;
3 и покани Есей на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще помажеш този, когото ти посоча по име.
4 (C)Самуил направи каквото каза Господ и отиде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани и го запитаха: С мир ли идваш?
5 (D)Той отговори: С мир. Идвам да пожертвам на Господа. Осветете се и елате с мене на жертвата. И той освети Есей и синовете му и ги покани на жертвата.
6 (E)И когато те влизаха и Самуил видя Елиав, си каза: Със сигурност този е помазаникът, когото Господ е избрал.
7 (F)Но Господ каза на Самуил: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил. Защото не гледам, както гледа човек; понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.
8 (G)Тогава Есей повика Авинадав и го накара да мине пред Самуил. А Самуил каза: И този не е избрал Господ.
9 (H)Тогава Есей накара Сама да мине; но Самуил каза: Нито пък този е избраникът на Господ.
10 И Есей накара да минат и седемте му сина пред Самуил; но Самуил каза на Есей: Господ не е избрал тези.
11 (I)Тогава Самуил запита Есей: Всичките ти синове ли присъстват тук? Есей отговори: Остава само най-младият. Той пасе овцете. А Самуил му каза: Прати да го доведат; защото няма да седнем около трапезата, докато той не дойде тук.
12 (J)И Есей изпрати и го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и красив наглед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото това е той.
13 (K)Тогава Самуил взе рога с мирото и го помаза пред братята му; и Господният Дух дойде със сила върху Давид от същия ден и нататък. Тогава Самуил стана и си отиде в Рама.
Петър и стотникът Корнилий
10 Имаше в Цезарея един човек на име Корнилий, стотник от така наречения Италийски полк.
2 (A)Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на хората и непрестанно се молеше на Бога.
3 (B)Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му каза: Корнилий!
4 А Той, като се взря в него, уплашен каза: Какво има, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини се издигнаха пред Бога за спомен.
5 И сега изпрати човеци в Йопия да повикат Симон, когото наричат още Петър.
6 (C)Той гостува у един кожар Симон, чиято къща е край морето, той ще ти каже какво трябва да правиш.
7 И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тези, които редовно му служеха;
8 и като им разказа всичко, прати ги в Йопия.
9 (D)А на следващия ден, когато те пътуваха и наближаваха града, около шестия час Петър се качи на покрива на къщата да се помоли.
10 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той се отнесе духом
11 (E)и видя небето отворено и някакъв съд да слиза като голямо платнище, спускано за четирите краища към земята.
12 (F)В него имаше всякакви земни четирикраки, зверове и небесни птици.
13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.
14 (G)А Петър каза: В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.
15 (H)И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти не го смятай за мръсно.
16 И това стана три пъти, след което съдът се вдигна веднага на небето.
12 (A)А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото.
Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус
13 (B)И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия[a] от Йерусалим.
14 И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.
15 (C)И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16 (D)но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.
17 Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.
18 (E)И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?
19 (F)И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ;
20 (G)и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.
21 (H)А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това.
22 (I)При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24 (J)И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели.
25 (K)И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците!
26 (L)Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?
27 (M)И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.
28 (N)И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 (O)Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30 (P)И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде.
31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32 И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?
33 И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,
34 (Q)които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.
35 Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.