Book of Common Prayer
(Алилуия.)
148 (A)Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините.
2 (B)Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови войнства.
3 Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди.
4 (C)Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата.
5 (D)Нека хвалят името на Господа, защото Той (каза – и се създадоха,) заповяда и се сътвориха;
6 постави ги за вечни векове; даде наредби, които няма да се нарушат.
7 Хвалете Господа от земята, вие, големи риби и всички бездни,
8 (E)огън и град, сняг и мъгла, и ти, бурний ветре, който изпълняваш словото Му,
9 планини и всички хълмове, плодородни дървета и всички кедри,
10 зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати,
11 (F)земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии,
12 момци и девойки, старци и деца –
13 (G)всички да хвалят името на Господа; защото само Неговото име е възвеличено, Неговата слава е на небесата и на земята.
14 Той въздигна рога на Своя народ, славата на всички Свои светии, на синовете Израилеви, близкия Нему народ. Алилуия.
(Алилуия.)
149 (H)Пейте Господу песен нова; хвала Нему в събранието на светиите.
2 (I)Да се весели Израил за своя Създател; синовете на Сиона да се радват за своя Цар.
3 Да хвалят името Му с хора, с тимпан и гусли да Му пеят,
4 (J)защото Господ благоволи към Своя народ, прославя смирените със спасение.
5 (K)Да тържествуват светиите в слава, да се радват върху леглата си.
6 (L)Славословия към Бога да бъдат в устата им, и двуостър меч в ръката им,
7 (M)за да извършат отмъщение над народите, наказание над племената,
8 да връзват техните царе във вериги и техните велможи – в окови железни,
9 (N)да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии. Алилуия.
(Алилуия.)
150 (O)Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му.
2 Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие.
3 (P)Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли.
4 (Q)Хвалете Го с тимпан и хора, хвалете Го със струни и органи.
5 Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни.
6 (R)Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия.
(Алилуия.)
114 Радвам се, че Господ чу гласа ми, молбата ми;
2 (A)наклони към мене ухо, и затова ще Го призовавам през всичките си дни.
3 (B)Смъртни болки ме обвзеха, адски мъки ме постигнаха; аз срещнах утеснение и скръб.
4 Тогава призовавах името Господне: Господи! избави душата ми.
5 (C)Милостив е Господ и праведен, и милосърден е нашият Бог.
6 (D)Господ пази простодушните: аз бях изнемогнал, и Той ми помогна.
7 Върни се, душо моя, в твоя покой, защото Господ ти стори добро.
8 (E)Ти избави душата ми от смърт, очите ми – от сълзи, и нозете ми – от препъване.
9 Ще ходя пред лицето на Господа в земята на живите.
(Алилуия.)
115 (F)Повярвах и затова говорих: силно съм съкрушен.
2 (G)В моята необмисленост си казах: всеки човек е лъжа.
3 Какво да въздам Господу за всичкиге Му благодеяния към мене?
4 (H)Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова.
5 (I)Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ.
6 Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии.
7 (J)О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня. Ти счупи моите, окови.
8 (K)Тебе ще принеса хвалебна жертва и името Господне ще призова.
9 Моите оброци ще дам Господу пред целия Негов народ,
10 в дворите на дома Господен, посред тебе, Иерусалиме! Алилуия.
9 (A)Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба,
2 закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си;
3 (B)проводи слугите си да възвестят от градските височини:
4 (C)„който е неразумен, да свърне тука!“ И на малоумните тя каза:
5 (D)„дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила;
6 (E)оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума.“
7 Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.
8 (F)Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9 (G)дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
10 (H)Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум;
11 (I)защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.
12 (Синко!) Ако си мъдър, мъдър си за себе си (и за ближните си); и ако си буен, сам ще си изтеглиш. (Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове, припка подир хвъркащи птици: защото той е оставил пътя към своето лозе и се лута по пътечките на нивата си; преминава през безводна пустиня и земя, обречена да жадува, с ръце събира безплодие.)
14 Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,
15 които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.
16 (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)
17 (A)Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.
18 А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари
19 и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.
20 (B)Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.
21 Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;
23 (C)понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.
24 А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.
25 Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.
25 (A)И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
26 А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?
27 (B)Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
28 (C)Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.
38 (A)И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39 Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40 А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, прочее, да ми помогне.
41 Иисус ѝ отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42 а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.