Add parallel Print Page Options

устните ти – като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови;

(A)шията ти – като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове – все щитове на юнаци;

(B)двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове.

(C)Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила.

(D)Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!

(E)Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини!

Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.

10 (F)О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати.

11 (G)Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско!

12 (H)Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор;

13 твоите разсадници са градина с нарове, най-хубави плодове, кипери с нарди,

14 нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати;

15 (I)ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан.

Read full chapter