От Давида (против Голиата).

143 ^(A)Благословен Господ, моя твърдиня, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война,

^2 (B)моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, – и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ.

^3 (C)Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание?

^4 (D)Човек е като дъх; дните му – като преклонна сянка.

^5 (E)Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят;

⁶ блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой;

^7 (F)простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни,

⁸ чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа.

^9 (G)Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе,

^10 (H)Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч.

¹¹ Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата.

^12 (I)Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери – като изкусно изваяни стълбове в палати.

^13 (J)Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища;

^14 (K)да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове.

^15 (L)Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог!