Пази ме, Боже,
защото на Теб уповавам.
² Казах на Господа: Ти си Господ мой;
вън от Тебе няма добро за мене.
³ В светиите на земята и в избраните –
в тях е цялото ми благоволение.
^4 (B)Скърбите на онези, които заменят Йехова с друг бог, ще се умножат.
Аз не искам да принеса техните възлияния от кръв,
нито ще произнеса с устните си имената на боговете им.
^5 (C)Господ е делът на наследството ми и на чашата ми!
Ти поддържаш това, което ми се е паднало.
⁶ За мене делът падна на приятни места.
Да! Получих прекрасно наследство.
^7 (D)Ще благославям Господа, Който ме е вразумил;
също и през нощта ме учи сърцето ми.
^8 (E)Винаги слагам Господа пред себе си;
понеже Той е отдясно ми, аз няма да се поклатя.
^9 (F)Затова се зарадва сърцето ми и се развесели душата^[b] ми,
а още и плътта ми ще пребивава в увереност.
^10 (G)Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята;
нито ще допуснеш човека, в когото си благоволил, да види изтление.
^11 (H)Ще ми изявиш пътя на живота;
пред Твоето присъствие има пълнота от радост,
отдясно на Тебе – винаги веселие.

⁸ Гласът на възлюбения ми! Ето, той иде,
скача по горите, играе по хълмовете.
^9 (A)Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен;
ето, стои зад стената ни,
гледа в прозорците,
надзърта през решетките.
^10 (B)Възлюбеният ми проговаря и ми казва:
Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;
¹¹ защото, ето, зимата измина
и дъждът престана и си отиде;
¹² цветята се явяват по земята,
дойде време птиците да пеят^[a]
и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;
^13 (C)по смокинята зреят първите ѝ смокини
и лозята цъфтят и издават благоухание.
Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.
^14 (D)О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата,
в скришните места на стръмнините
нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти;
защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.
^15 (E)Хванете ни лисиците,
малките лисици, които погубват лозята;
защото лозята ни цъфтят.