Numbers 22
English Standard Version
Balak Summons Balaam
22 Then (A)the people of Israel set out and camped in the plains of Moab beyond the Jordan at Jericho. 2 And (B)Balak the son of Zippor saw all that Israel had done to the Amorites. 3 And (C)Moab was in great dread of the people, because they were many. Moab was overcome with fear of the people of Israel. 4 And Moab said to (D)the elders of Midian, “This horde will now lick up all that is around us, as the ox licks up the grass of the field.” So Balak the son of Zippor, who was king of Moab at that time, 5 (E)sent messengers to Balaam the son of Beor (F)at Pethor, which is near the River[a] in the land of the people of Amaw,[b] to call him, saying, “Behold, a people has come out of Egypt. They cover the face of the earth, and they are dwelling opposite me. 6 (G)Come now, curse this people for me, since they are too mighty for me. Perhaps I shall be able to defeat them and drive them from the land, for I know that he whom you bless is blessed, and he whom you curse is cursed.”
7 So the elders of Moab and (H)the elders of Midian departed with (I)the fees for divination in their hand. And they came to Balaam and gave him Balak's message. 8 And he said to them, “Lodge here tonight, and I will bring back word to you, as the Lord speaks to me.” So the princes of Moab stayed with Balaam. 9 (J)And God came to Balaam and said, “Who are these men with you?” 10 And Balaam said to God, “Balak the son of Zippor, king of Moab, has sent to me, saying, 11 ‘Behold, a people has come out of Egypt, and it covers the face of the earth. Now come, curse them for me. Perhaps I shall be able to fight against them and drive them out.’” 12 God said to Balaam, “You shall not go with them. You shall not curse the people, for (K)they are blessed.” 13 So Balaam rose in the morning and said to the princes of Balak, “Go to your own land, for the Lord has refused to let me go with you.” 14 So the princes of Moab rose and went to Balak and said, “Balaam refuses to come with us.”
15 Once again Balak sent princes, more in number and more honorable than these. 16 And they came to Balaam and said to him, “Thus says Balak the son of Zippor: ‘Let nothing hinder you from coming to me, 17 (L)for I will surely do you great honor, and whatever you say to me I will do. (M)Come, curse this people for me.’” 18 But Balaam answered and said to the servants of Balak, (N)“Though Balak were to give me his house full of silver and gold, (O)I could not go beyond the command of the Lord my God to do less or more. 19 So you, too, (P)please stay here tonight, that I may know what more the Lord will say to me.” 20 (Q)And God came to Balaam at night and said to him, “If the men have come to call you, rise, go with them; (R)but only do what I tell you.” 21 So Balaam rose in the morning and saddled his donkey and went with the princes of Moab.
Balaam's Donkey and the Angel
22 But God's anger was kindled because he went, (S)and the angel of the Lord took his stand in the way (T)as his adversary. Now he was riding on the donkey, and his two servants were with him. 23 And the donkey saw the angel of the Lord standing in the road, with a drawn sword in his hand. And the donkey turned aside out of the road and went into the field. And Balaam struck the donkey, to turn her into the road. 24 Then the angel of the Lord stood in a narrow path between the vineyards, with a wall on either side. 25 And when the donkey saw the angel of the Lord, she pushed against the wall and pressed Balaam's foot against the wall. So he struck her again. 26 Then the angel of the Lord went ahead and stood in a narrow place, where there was no way to turn either to the right or to the left. 27 When the donkey saw the angel of the Lord, she lay down under Balaam. And Balaam's anger was kindled, and he struck the donkey with his staff. 28 Then the Lord (U)opened the mouth of the donkey, and she said to Balaam, “What have I done to you, that you have struck me these three times?” 29 And Balaam said to the donkey, “Because you have made a fool of me. I wish I had a sword in my hand, for then I would kill you.” 30 And the donkey said to Balaam, “Am I not your donkey, on which you have ridden all your life long to this day? Is it my habit to treat you this way?” And he said, “No.”
31 Then the Lord (V)opened the eyes of Balaam, and he saw the angel of the Lord standing in the way, with his drawn sword in his hand. And he bowed down and fell on his face. 32 And the angel of the Lord said to him, “Why have you struck your donkey these three times? Behold, I have come out (W)to oppose you because your way is perverse[c] before me. 33 The donkey saw me and turned aside before me these three times. If she had not turned aside from me, surely just now I would have killed you and let her live.” 34 Then Balaam said to the angel of the Lord, (X)“I have sinned, for I did not know that you stood in the road against me. Now therefore, if it is evil in your sight, I will turn back.” 35 And the angel of the Lord said to Balaam, “Go with the men, (Y)but speak only the word that I tell you.” So Balaam went on with the princes of Balak.
36 When Balak heard that Balaam had come, he went out to meet him at the city of Moab, (Z)on the border formed by the Arnon, at the extremity of the border. 37 And Balak said to Balaam, “Did I not send to you to call you? Why did you not come to me? Am I not able to (AA)honor you?” 38 Balaam said to Balak, “Behold, I have come to you! Have I now any power of my own to speak anything? (AB)The word that God puts in my mouth, that must I speak.” 39 Then Balaam went with Balak, and they came to Kiriath-huzoth. 40 And Balak sacrificed oxen and sheep, and sent for Balaam and for the princes who were with him.
41 And in the morning Balak took Balaam and brought him up to Bamoth-baal, and from there he saw a fraction of the people.
Footnotes
- Numbers 22:5 That is, the Euphrates
- Numbers 22:5 Or the people of his kindred
- Numbers 22:32 Or reckless
Числа 22
Библия, синодално издание
22 (A)Тогава синовете Израилеви тръгнаха и се спряха на Моавската равнина, при Иордан, срещу Иерихон.
2 (B)И Валак, Сепфоров син, видя всичко, що бе направил Израил на аморейци.
3 (C)А моавитци много се бояха от тоя народ, понеже беше многоброен; затова те твърде много се уплашиха пред синовете Израилеви.
4 (D)Тогава моавитци рекоха на мадиамските старейшини: тоя народ изтребя сега всичко около нас, както волът изтребя полската трева. А Валак, Сепфоров син, беше моавитски цар в онова време.
5 (E)Той проводи пратеници при Валаама, Веоров син, в Петор, при река Ефрат, в земята на синовете от неговия народ, да го повикат и да му кажат: ето, един народ е излязъл из Египет, покрил лицето земно и се разположил близо до мене;
6 (F)дойди, прочее, прокълни ми тоя народ, понеже е по-силен от мене: тогава негли ще бъда в сила да го поразя и да го изгоня от земята си; аз знам, че когото благословиш ти, той бива благословен, и когото прокълнеш, бива прокълнат.
7 (G)И тръгнаха моавитските старейшини и старейшините мадиамски с дарове в ръце за врачуване и дойдоха при Валаама и му обадиха Валаковите думи.
8 И той им рече: пренощувайте нощес тука, и аз ще ви отговоря, както ми каже Господ. И моавитските старейшини останаха у Валаама.
9 И дойде Бог при Валаама и му рече: какви са тия люде при тебе?
10 Валаам отговори Богу: моавитският цар Валак, Сепфоров син, (ги) е пратил при мене (да кажат):
11 (H)ето, един народ е излязъл из Египет и покрил земното лице (и се е разположил близо до мене); дойди, прочее, прокълни ми го; тогава негли ще мога да се ударя с него и да го изгоня (от земята).
12 И рече Бог на Валаама: не отивай с тях, не проклевай тоя народ, защото той е благословен.
13 И на заранта стана Валаам и каза на князете Валакови: върнете се в земята си, защото Господ не иска да ми позволи да дойда с вас.
14 Тогава моавитските князе станаха и се върнаха при Валака, и (му) казаха: Валаам не склони да дойде с на с.
15 Валак пак прати князе, по-много и по-видни от ония.
16 И те дойдоха при Валаама и му рекоха: тъй говори Валак, Сепфоров син: не отказвай да дойдеш при мене:
17 ще ти въздам големи почести и ще направя (за тебе) всичко, каквото ми кажеш; дойди, прокълни ми тоя народ.
18 (I)Отговори Валаам и каза на слугите Валакови: да ми дадеше Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, не бих могъл да престъпя заповедта на Господа, моя Бог, и да извърша нещо малко или голямо (по свой произвол);
19 но все пак, пренощувайте и вие тука, и аз ще узная, какво още ще ми каже Господ.
20 През нощта дойде Бог при Валаама и му каза: ако тия люде са дошли да те викат, стани, иди с тях; но прави само това, което ще ти казвам Аз.
21 На заранта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавитските князе.
22 И разпали се Божият гняв, задето той тръгна, и застана Ангел Господен на пътя, за да му попречи. Той яздеше на ослицата си, и с него двама негови слуги.
23 Ослицата видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, и се отби от пътя и тръгна по полето, а Валаам начена да бие ослицата, за да я върне в пътя.
24 И застана Ангелът Господен на един тесен път между лозята, дето имаше ограда и от едната и от другата страна.
25 Ослицата, като видя Ангела Господен, притисна се към оградата, та притисна о оградата ногата на Валаама; и той начена пак да я бие.
26 Ангелът Господен пак отмина и застана в теснината, дето нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво.
27 Ослицата, като видя Ангела Господен, легна под Валаама. Разгневи се Валаам и начена да бие ослицата с тояга.
28 (J)Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя продума на Валаама: какво ти сторих, та ме биеш ето вече трети път?
29 Валаам каза на ослицата: задето се поруга с мене; да имах в ръка нож, сега те бих убил.
30 А ослицата каза на Валаама: не съм ли аз твоята ослица, която ти яздиш отначало и доднес? Имала ли съм навик тъй да ти правя? Той отговори: не.
31 (K)И отвори Господ очите на Валаама, и той видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, поклони се и падна ничком.
32 И каза му Ангелът Господен: защо би ослицата си ето вече три пъти? Аз излязох да (ти) попреча, защото пътят (ти) не е прав пред Мене;
33 и ослицата, като Ме виждаше, отбиваше се от Мене ето вече три пъти; ако да не беше се отбивала от Мене, щях да те убия, а нея щях да оставя жива.
34 И рече Валаам на Ангела Господен: съгреших, понеже не знаех, че Ти стоиш на пътя пред мене; и тъй, ако това Ти е неугодно, аз ще се върна.
35 И рече Ангелът Господен на Валаама: иди с тия люде; само говори това, което Аз ще ти казвам. И отиде Валаам с Валаковите князе.
36 Валак, като чу, че Валаам иде, излезе да го посрещне в моавитския град, който е в Арнонските предели, при самата граница.
37 И каза Валак на Валаама: нали пращах аз при тебе да те викат? защо не дойде при мене? нима не мога да ти въздам почести?
38 И каза Валаам на Валака: ето аз дойдох при тебе, но мога ли да кажа нещо от себе си? каквото Бог тури в устата ми, това и ще говоря.
39 И тръгна Валаам с Валака, и дойдоха в Кириат-Хуцот.
40 И закла Валак волове и овци и прати на Валаама и на князете, които бяха с него.
41 На другия ден заранта Валак взе Валаама и го възкачи на Вааловите оброчища, за да види оттам една част от народа.
The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®), © 2001 by Crossway, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV Text Edition: 2025.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
