Micah 7
King James Version
7 Woe is me! for I am as when they have gathered the summer fruits, as the grapegleanings of the vintage: there is no cluster to eat: my soul desired the firstripe fruit.
2 The good man is perished out of the earth: and there is none upright among men: they all lie in wait for blood; they hunt every man his brother with a net.
3 That they may do evil with both hands earnestly, the prince asketh, and the judge asketh for a reward; and the great man, he uttereth his mischievous desire: so they wrap it up.
4 The best of them is as a brier: the most upright is sharper than a thorn hedge: the day of thy watchmen and thy visitation cometh; now shall be their perplexity.
5 Trust ye not in a friend, put ye not confidence in a guide: keep the doors of thy mouth from her that lieth in thy bosom.
6 For the son dishonoureth the father, the daughter riseth up against her mother, the daughter in law against her mother in law; a man's enemies are the men of his own house.
7 Therefore I will look unto the Lord; I will wait for the God of my salvation: my God will hear me.
8 Rejoice not against me, O mine enemy: when I fall, I shall arise; when I sit in darkness, the Lord shall be a light unto me.
9 I will bear the indignation of the Lord, because I have sinned against him, until he plead my cause, and execute judgment for me: he will bring me forth to the light, and I shall behold his righteousness.
10 Then she that is mine enemy shall see it, and shame shall cover her which said unto me, Where is the Lord thy God? mine eyes shall behold her: now shall she be trodden down as the mire of the streets.
11 In the day that thy walls are to be built, in that day shall the decree be far removed.
12 In that day also he shall come even to thee from Assyria, and from the fortified cities, and from the fortress even to the river, and from sea to sea, and from mountain to mountain.
13 Notwithstanding the land shall be desolate because of them that dwell therein, for the fruit of their doings.
14 Feed thy people with thy rod, the flock of thine heritage, which dwell solitarily in the wood, in the midst of Carmel: let them feed in Bashan and Gilead, as in the days of old.
15 According to the days of thy coming out of the land of Egypt will I shew unto him marvellous things.
16 The nations shall see and be confounded at all their might: they shall lay their hand upon their mouth, their ears shall be deaf.
17 They shall lick the dust like a serpent, they shall move out of their holes like worms of the earth: they shall be afraid of the Lord our God, and shall fear because of thee.
18 Who is a God like unto thee, that pardoneth iniquity, and passeth by the transgression of the remnant of his heritage? he retaineth not his anger for ever, because he delighteth in mercy.
19 He will turn again, he will have compassion upon us; he will subdue our iniquities; and thou wilt cast all their sins into the depths of the sea.
20 Thou wilt perform the truth to Jacob, and the mercy to Abraham, which thou hast sworn unto our fathers from the days of old.
Михей 7
Библия, синодално издание
7 Горко ми! Защото с мене сега е като след обиране летни плодове, като след гроздобер: ни зрънце за ядене, нито зрял плод, какъвто желае душата ми.
2 (A)Няма вече милосърдни по земята, няма правдиви между людете; всички кроят сплетни, за да проливат кръв; всеки туря на брата си примка.
3 (B)Ръцете им са насочени да правят зло; началник иска подаръци, съдия съди за подкуп, а велможи изказват лоши похоти на душата си и изопачават делото.
4 Най-добрият от тях е като трън и справедливият е по-лош от бодлив плет. Денят на Твоите предвестници, Твоето посещение наближава; сега ще ги обхване смущение.
5 (C)Не вярвайте на другар, не се осланяйте на приятел; пред тая, която лежи на твоето лоно, пази се да отваряш твърде устата си.
6 (D)Защото син позори баща си, дъщеря въстава против майка, снаха против свекърва; врагове на човека са неговите домашни.
7 Аз пък ще гледам към Господа, ще се уповавам на Бога на моето спасение: Бог мой ще ме чуе.
8 (E)Не се радвай за мене, моя неприятелко! Макар да съм паднал, но ще стана; макар да съм в мрак, но Господ е светлина за мене.
9 Аз ще пренасям гнева Господен, – защото съм съгрешил пред Него, – докле реши делото ми и извърши съд над мене; тогава Той ще ме изведе на светло, и аз ще видя правдата Му.
10 (F)И ще види това моята неприятелка, и срам ще покрие оная, която ми казваше: „де е Господ, Бог твой?“ Ще се нагледат на нея очите ми, как тя ще бъде тъпкана като кал по улици.
11 (G)В деня, кога се съзидат стените ти, – в тоя ден междата ще се отмести надалеч.
12 (H)В оня ден ще дойдат при тебе от Асирия, от египетските градове и от Египет до река Ефрат, и от море до море и от планина до планина.
13 А тая земя ще бъде пустиня поради вината на жителите ѝ, поради плодовете на делата им.
14 (I)Паси с жезъла Си Твоя народ, овцете на наследието Си, които живеят уединено в гората сред Кармил; да си пасат те във Васан и Галаад, както в стародавни дни!
15 (J)Ще му явя дивни дела – както в дните на твоето излизане от Египетската земя.
16 Ще видят това народите и ще се засрамят при всичката си мощ; ще турят ръка на уста, ушите им ще оглушеят;
17 (K)ще лижат прах като змия, като земни червеи ще изпълзят из своите укрепления; ще се уплашат от Господа, нашия Бог, и ще се убоят от Тебе.
18 (L)Кой Бог е като Тебе, да прощава беззаконие и да не смята престъплението на остатъка на Своето наследие? Той вечно се не гневи, защото обича да се смилява.
19 (M)Той пак ще се смили над нас, ще изглади нашите беззакония. Ти ще хвърлиш всички наши грехове в морските дълбини.
20 (N)Ти ще покажеш вярност към Иакова, милост към Авраама, както си с клетва обещал на отците ни от първите дни.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
