Matthew 18
Amplified Bible, Classic Edition
18 At that time the disciples came up and asked Jesus, Who then is [really] the greatest in the kingdom of heaven?
2 And He called a little child to Himself and put him in the midst of them,
3 And said, Truly I say to you, unless you repent (change, turn about) and become like little children [trusting, lowly, loving, forgiving], you can never enter the kingdom of heaven [at all].
4 Whoever will humble himself therefore and become like this little child [trusting, lowly, loving, forgiving] is greatest in the kingdom of heaven.
5 And whoever receives and accepts and welcomes one little child like this for My sake and in My name receives and accepts and welcomes Me.
6 But whoever causes one of these little ones who believe in and [a]acknowledge and cleave to Me to stumble and sin [that is, who entices him or hinders him in right conduct or thought], it would be better ([b]more expedient and profitable or advantageous) for him to have a great millstone fastened around his neck and to be sunk in the depth of the sea.
7 Woe to the world for such temptations to sin and influences to do wrong! It is necessary that temptations come, but woe to the person on whose account or by whom the temptation comes!
8 And if your hand or your foot causes you to stumble and sin, cut it off and throw it away from you; it is better (more profitable and wholesome) for you to enter life maimed or lame than to have two hands or two feet and be thrown into everlasting fire.
9 And if your eye causes you to stumble and sin, pluck it out and throw it away from you; it is better (more profitable and wholesome) for you to enter life with only one eye than to have two eyes and be thrown into the hell (Gehenna) of fire.
10 Beware that you do not despise or feel scornful toward or think little of one of these little ones, for I tell you that in heaven their angels always are in the presence of and look upon the face of My Father Who is in heaven.
11 [c]For the Son of man came to save [[d]from the penalty of eternal death] that which was lost.
12 What do you think? If a man has a hundred sheep, and one of them has gone astray and gets lost, will he not leave the ninety-nine on the mountain and go in search of the one that is lost?
13 And if it should be that he finds it, truly I say to you, he rejoices more over it than over the ninety-nine that did not get lost.
14 Just so it is not the will of My Father Who is in heaven that one of these little ones should be lost and perish.
15 If your brother wrongs you, go and show him his fault, between you and him privately. If he listens to you, you have won back your brother.
16 But if he does not listen, take along with you one or two others, so that every word may be confirmed and upheld by the testimony of two or three witnesses.
17 If he pays no attention to them [refusing to listen and obey], tell it to the church; and if he refuses to listen even to the church, let him be to you as a pagan and a tax collector.(A)
18 Truly I tell you, whatever you forbid and declare to be improper and unlawful on earth must be [e]what is already forbidden in heaven, and whatever you permit and declare proper and lawful on earth must be [f]what is already permitted in heaven.
19 Again I tell you, if two of you on earth agree (harmonize together, make a symphony together) about whatever [anything and [g]everything] they may ask, it will come to pass and be done for them by My Father in heaven.
20 For wherever two or three are gathered (drawn together as My followers) in (into) My name, there I Am in the midst of them.(B)
21 Then Peter came up to Him and said, Lord, how many times may my brother sin against me and I forgive him and [h]let it go? [As many as] up to seven times?
22 Jesus answered him, I tell you, not up to seven times, but seventy times seven!(C)
23 Therefore the kingdom of heaven is like a human king who wished to settle accounts with his attendants.
24 When he began the accounting, one was brought to him who owed him 10,000 talents [probably about $10,000,000],
25 And because he could not pay, his master ordered him to be sold, with his wife and his children and everything that he possessed, and payment to be made.
26 So the attendant fell on his knees, begging him, Have patience with me and I will pay you everything.
27 And his master’s heart was moved with compassion, and he released him and forgave him [cancelling] the debt.
28 But that same attendant, as he went out, found one of his fellow attendants who owed him a hundred denarii [about twenty dollars]; and he caught him by the throat and said, Pay what you owe!
29 So his fellow attendant fell down and begged him earnestly, Give me time, and I will pay you all!
30 But he was unwilling, and he went out and had him put in prison till he should pay the debt.
31 When his fellow attendants saw what had happened, they were greatly distressed, and they went and told everything that had taken place to their master.
32 Then his master called him and said to him, You contemptible and wicked attendant! I forgave and cancelled all that [great] debt of yours because you begged me to.
33 And should you not have had pity and mercy on your fellow attendant, as I had pity and mercy on you?
34 And in wrath his master turned him over to the torturers (the jailers), till he should pay all that he owed.
35 So also My heavenly Father will deal with every one of you if you do not freely forgive your brother from your heart his offenses.
Footnotes
- Matthew 18:6 Hermann Cremer, Biblico-Theological Lexicon.
- Matthew 18:6 G. Abbott-Smith, Manual Greek Lexicon.
- Matthew 18:11 Many manuscripts do not contain this verse.
- Matthew 18:11 Hermann Cremer, Biblico-Theological Lexicon.
- Matthew 18:18 See footnote on Matt. 16:19.
- Matthew 18:18 See footnote on Matt. 16:19.
- Matthew 18:19 John Wycliffe, The Wycliffe Bible.
- Matthew 18:21 Joseph Thayer, A Greek-English Lexicon.
Матей 18
Библия, синодално издание
18 В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?
2 (A)И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях
3 и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;
4 (B)и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;
5 и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;
6 (C)а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.
7 (D)Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.
8 (E)Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: подобре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний;
9 (F)и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена.
10 (G)Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен.
11 (H)Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото.
12 (I)Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената?
13 И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени.
14 Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките.
15 (J)Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си;
16 (K)ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума;
17 ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.
18 (L)Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.
19 Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен;
20 защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.
21 (M)Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?
22 Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.
23 Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си.
24 Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта;
25 а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати;
26 тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
27 А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.
28 Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария[a], и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш;
29 тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя;
30 но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.
31 Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.
32 Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли;
33 не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?
34 И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.
35 Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.
Footnotes
- 18:28 Динарий – римска сребърна монета.
Copyright © 1954, 1958, 1962, 1964, 1965, 1987 by The Lockman Foundation
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
