Add parallel Print Page Options

16 А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му;

и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник.

Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се;

сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството.

И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми?

Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет.

После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет.

И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината.

Read full chapter