Lucas 1
Dios Habla Hoy
Prólogo
1 Muchos han emprendido la tarea de escribir la historia de los hechos que Dios ha llevado a cabo entre nosotros, 2 según nos los transmitieron quienes desde el comienzo fueron testigos presenciales y después recibieron el encargo de anunciar el mensaje. 3 Yo también, excelentísimo Teófilo, lo he investigado todo con cuidado desde el principio, y me ha parecido conveniente escribirte estas cosas ordenadamente, 4 para que conozcas bien la verdad de lo que te han enseñado.
Un ángel anuncia el nacimiento de Juan el Bautista
5 En el tiempo en que Herodes era rey del país de los judíos, vivía un sacerdote llamado Zacarías, perteneciente al turno de Abías. Su esposa, llamada Isabel, descendía de Aarón. 6 Los dos eran justos delante de Dios y obedecían los mandatos y leyes del Señor de manera intachable. 7 Pero no tenían hijos, porque Isabel era estéril; además, los dos eran ya muy ancianos.
8 Un día en que al grupo sacerdotal de Zacarías le tocó el turno de oficiar delante de Dios, 9 según era costumbre entre los sacerdotes, le tocó en suerte a Zacarías entrar en el santuario del templo del Señor para quemar incienso. 10 Mientras se quemaba el incienso, todo el pueblo estaba orando afuera. 11 En esto se le apareció a Zacarías un ángel del Señor, de pie al lado derecho del altar del incienso. 12 Al ver al ángel, Zacarías se quedó sorprendido y lleno de miedo. 13 Pero el ángel le dijo:
—Zacarías, no tengas miedo, porque Dios ha oído tu oración, y tu esposa Isabel te va a dar un hijo, al que pondrás por nombre Juan. 14 Tú te llenarás de gozo, y muchos se alegrarán de su nacimiento, 15 porque tu hijo va a ser grande delante del Señor. No tomará vino ni licor, y estará lleno del Espíritu Santo desde antes de nacer. 16 Hará que muchos de la nación de Israel se vuelvan al Señor su Dios. 17 Este Juan irá delante del Señor, con el espíritu y el poder del profeta Elías, para reconciliar a los padres con los hijos y para que los rebeldes aprendan a obedecer. De este modo preparará al pueblo para recibir al Señor.
18 Zacarías preguntó al ángel:
—¿Cómo puedo estar seguro de esto? Porque yo soy muy anciano y mi esposa también.
19 El ángel le contestó:
—Yo soy Gabriel, y estoy al servicio de Dios; él me mandó a hablar contigo y darte estas buenas noticias. 20 Pero ahora, como no has creído lo que te he dicho, vas a quedarte mudo; no podrás hablar hasta que, a su debido tiempo, suceda todo esto.
21 Mientras tanto, la gente estaba afuera esperando a Zacarías y preguntándose por qué tardaba tanto en salir del santuario. 22 Cuando al fin salió, no les podía hablar; entonces se dieron cuenta de que había tenido una visión en el santuario, pues les hablaba por señas; y siguió así, sin poder hablar.
23 Cumplido su servicio, Zacarías se fue a su casa. 24 Después de esto, su esposa Isabel quedó encinta, y durante cinco meses no salió de su casa, pensando: 25 «El Señor me ha hecho esto ahora, para que la gente ya no me desprecie.»
Un ángel anuncia el nacimiento de Jesús
26 A los seis meses, Dios mandó al ángel Gabriel a un pueblo de Galilea llamado Nazaret, 27 donde vivía una joven llamada María; era virgen, pero estaba comprometida para casarse con un hombre llamado José, descendiente del rey David. 28 El ángel entró en el lugar donde ella estaba, y le dijo:
—¡Salve, llena de gracia! El Señor está contigo.
29 María se sorprendió de estas palabras, y se preguntaba qué significaría aquel saludo. 30 El ángel le dijo:
—María, no tengas miedo, pues tú gozas del favor de Dios. 31 Ahora vas a quedar encinta: tendrás un hijo, y le pondrás por nombre Jesús. 32 Será un gran hombre, al que llamarán Hijo del Dios altísimo, y Dios el Señor lo hará Rey, como a su antepasado David, 33 para que reine por siempre sobre el pueblo de Jacob. Su reinado no tendrá fin.
34 María preguntó al ángel:
—¿Cómo podrá suceder esto, si no vivo con ningún hombre?
35 El ángel le contestó:
—El Espíritu Santo vendrá sobre ti, y el poder del Dios altísimo se posará sobre ti. Por eso, el niño que va a nacer será llamado Santo e Hijo de Dios. 36 También tu parienta Isabel va a tener un hijo, a pesar de que es anciana; la que decían que no podía tener hijos, está encinta desde hace seis meses. 37 Para Dios no hay nada imposible.
38 Entonces María dijo:
—Yo soy esclava del Señor; que Dios haga conmigo como me has dicho.
Con esto, el ángel se fue.
María visita a Isabel
39 Por aquellos días, María se fue de prisa a un pueblo de la región montañosa de Judea, 40 y entró en la casa de Zacarías y saludó a Isabel. 41 Cuando Isabel oyó el saludo de María, la criatura se le estremeció en el vientre, y ella quedó llena del Espíritu Santo. 42 Entonces, con voz muy fuerte, dijo:
—¡Dios te ha bendecido más que a todas las mujeres, y ha bendecido a tu hijo! 43 ¿Quién soy yo, para que venga a visitarme la madre de mi Señor? 44 Pues tan pronto como oí tu saludo, mi hijo se estremeció de alegría en mi vientre. 45 ¡Dichosa tú por haber creído que han de cumplirse las cosas que el Señor te ha dicho!
46 María dijo:
«Mi alma alaba la grandeza del Señor;
47 mi espíritu se alegra en Dios mi Salvador.
48 Porque Dios ha puesto sus ojos en mí, su humilde esclava,
y desde ahora siempre me llamarán dichosa;
49 porque el Todopoderoso ha hecho en mí grandes cosas.
¡Santo es su nombre!
50 Dios tiene siempre misericordia
de quienes lo reverencian.
51 Actuó con todo su poder:
deshizo los planes de los orgullosos,
52 derribó a los reyes de sus tronos
y puso en alto a los humildes.
53 Llenó de bienes a los hambrientos
y despidió a los ricos con las manos vacías.
54 Ayudó al pueblo de Israel, su siervo,
y no se olvidó de tratarlo con misericordia.
55 Así lo había prometido a nuestros antepasados,
a Abraham y a sus futuros descendientes.»
56 María se quedó con Isabel unos tres meses, y después regresó a su casa.
Nacimiento de Juan el Bautista
57 Al cumplirse el tiempo en que Isabel debía dar a luz, tuvo un hijo. 58 Sus vecinos y parientes fueron a felicitarla cuando supieron que el Señor había sido tan bueno con ella. 59 A los ocho días, llevaron a circuncidar al niño, y querían ponerle el nombre de su padre, Zacarías. 60 Pero su madre dijo:
—No. Tiene que llamarse Juan.
61 Le contestaron:
—No hay nadie en tu familia con ese nombre.
62 Entonces preguntaron por señas al padre del niño, para saber qué nombre quería ponerle. 63 El padre pidió una tabla para escribir, y escribió: “Su nombre es Juan.” Y todos se quedaron admirados. 64 En aquel mismo momento Zacarías volvió a hablar, y comenzó a alabar a Dios. 65 Todos los vecinos estaban asombrados, y en toda la región montañosa de Judea se contaba lo sucedido. 66 Todos los que lo oían se preguntaban a sí mismos: «¿Qué llegará a ser este niño?» Porque ciertamente el Señor mostraba su poder en favor de él.
El himno de Zacarías
67 Zacarías, el padre del niño, lleno del Espíritu Santo y hablando proféticamente, dijo:
68 «¡Bendito sea el Señor, Dios de Israel,
porque ha venido a rescatar a su pueblo!
69 Nos ha enviado un poderoso salvador,
un descendiente de David, su siervo.
70 Esto es lo que había prometido en el pasado
por medio de sus santos profetas:
71 que nos salvaría de nuestros enemigos
y de todos los que nos odian,
72 que tendría compasión de nuestros antepasados
y que no se olvidaría de su santa alianza.
73 Y éste es el juramento que había hecho
a nuestro padre Abraham:
que nos permitiría
74 vivir sin temor alguno,
libres de nuestros enemigos,
para servirle
75 con santidad y justicia,
y estar en su presencia toda nuestra vida.
76 En cuanto a ti, hijito mío,
serás llamado profeta del Dios altísimo,
porque irás delante del Señor
preparando sus caminos,
77 para hacer saber a su pueblo
que Dios les perdona sus pecados
y les da la salvación.
78 Porque nuestro Dios, en su gran misericordia,
nos trae de lo alto el sol de un nuevo día,
79 para dar luz a los que viven
en la más profunda oscuridad,
y dirigir nuestros pasos
por el camino de la paz.»
80 El niño crecía y se hacía fuerte espiritualmente, y vivió en los desiertos hasta el día en que se dio a conocer a los israelitas.
Лука 1
Библия, синодално издание
1 Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,
2 (A)както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, –
3 то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,
4 за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.
5 (B)В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името ѝ – Елисавета.
6 И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.
7 Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.
8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,
9 (C)по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,
10 а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, –
11 тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,
12 и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.
13 А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;
14 (D)и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;
15 защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;
16 и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;
17 (E)и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.
18 И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
19 Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;
20 и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.
21 И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.
22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.
23 След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.
24 След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
25 тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.
26 А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
27 (F)при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
28 Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29 А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
30 И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
31 (G)и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32 (H)Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33 (I)и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
34 А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
35 (J)Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
36 Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;
37 защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
38 Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.
39 И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,
40 и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.
41 Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,
42 извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
43 И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?
44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.
45 И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.
46 (K)И рече Мариам: душата ми величае Господа,
47 и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
48 задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
49 задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;
50 (L)и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;
51 (M)Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;
52 (N)свали силни от престоли и въздигна смирени;
53 (O)гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;
54 (P)взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, –
55 (Q)както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
56 И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.
57 А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.
58 И чуха съседите и роднините ѝ, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.
59 На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.
60 Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан.
61 И рекоха ѝ: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
62 И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.
63 Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.
64 И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.
65 И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.
66 Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.
67 И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:
68 (R)благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ
69 (S)и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,
70 (T)(както възвести през устата на Своите свети от века пророци) –
71 спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;
72 (U)за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, –
73 (V)клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;
74 (W)за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни,
75 (X)безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.
76 (Y)И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,
77 и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,
78 (Z)поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише,
79 за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.
80 А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.
Dios habla hoy ®, © Sociedades Bíblicas Unidas, 1966, 1970, 1979, 1983, 1996.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
