Съдии 11
Библия, синодално издание
11 (A)Галаадецът Иефтай беше човек храбър; той беше син на блудница; Иефтай бе роден от Галаада.
2 (B)И жената на Галаада му роди синове. Когато пораснаха синовете на жената, те изпъдиха Иефтая, като му казаха: ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена.
3 (C)Тогава Иефтай побягна от братята си и живя в земя Тов; и при Иефтая се събраха безделници и ходеха с него.
4 След няколко време амонитци излязоха на война против Израиля.
5 Във време на войната на амонитци с израилтяните дойдоха галаадските старейшини да вземат Иефтая от земя Тов,
6 и казаха на Иефтая: дойди, стани ни воевода, и ще се бием с амонитци.
7 Иефтай рече на галаадските старейшини: нали ме намразихте и изпъдихте из бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в беда?
8 (D)Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: затова дойдохме сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш с амонитци и да бъдеш у нас началник на всички жители галаадски.
9 И Иефтай рече на галаадските старейшини: ако ме върнете, за да се бия с амонитци, и Господ ми ги предаде, – ще остана ли у вас началник?
10 (E)Галаадските старейшини отговориха на Иефтая: Господ да бъде свидетел между нас, че ще сторим според думата ти!
11 (F)След това Иефтай отиде с галаадските старейшини, и народът го постави за свой началник и воевода, и Иефтай изрече в Масифа всички свои думи пред лицето на Господа.
12 (G)Иефтай изпрати пратеници при амонитския цар да кажат: какво искаш от мене, та си дошъл при мене да воюваш в земята ми?
13 (H)Амонитският цар каза на Иефтаевите пратеници: когато Израил идеше от Египет, завзе земята ми от Арнон до Иавок и Иордан; затова върни ми я смиром (и аз ще отстъпя).
14 (И върнаха се пратениците при Иефтая.) Иефтай още веднъж изпрати пратеници при амонитския цар
15 (I)да му кажат: тъй говори Иефтай: Израил не е завзимал земята Моавска и земята Амонитска;
16 защото, когато идеше из Египет, Израил отиде в пустинята при Червено море и дойде в Кадес;
17 (J)оттам Израил прати пратеници при едомския цар да кажат: „позволи ми да мина през земята ти“; но едомският цар не склони; и при моавския цар праща, но и той се не съгласи; затова Израил остана в Кадес.
18 (K)И тръгна през пустинята, заобиколи земята Едомска и земята Моавска, и дойде до източната граница на Моавската земя, и се разположи на стан отвъд Арнон; но не влиза в пределите Моавски, понеже Арнон е граница на Моав.
19 (L)И изпрати Израил пратеници при Сихона, цар аморейски, цар есевонски, комуто Израил каза: позволи ни да минем през твоята земя за нашето място.
20 Но Сихон се не съгласи да пропусне Израиля през пределите си, и събра Сихон целия си народ, разположи се на стан в Иаац и се удари с Израиля.
21 (M)И Господ, Бог Израилев, предаде Сихона и целия му народ в ръцете на Израиля, и той ги изби; и завладя Израил цялата земя на Аморея, който живееше в оная земя;
22 и те завладяха всички предели на Аморея от Арнон до Иавок и от пустинята до Иордан.
23 (N)И тъй, Господ, Бог Израилев, прогони Аморея пред народа Си Израиля, а ти искаш да я завладееш?
24 (O)Не владееш ли ти това, което ти е дал Хамос, твоят бог? И ние владеем всичко онова, което ни е дал за наследие Господ, Бог наш.
25 (P)Нима ти си по-добър от Валака, Сепфоров син, цар моавски? Карал ли се е той с Израиля или воювал ли е с тях?
26 Израил живее вече триста години в Есевон и в подчинените нему градове, в Ароер и в подчинените нему градове, и във всички градове, които са близо до Арнон; защо през това време не (ги) отнехте?
27 (Q)Аз не съм виновен пред тебе, и ти ми правиш зло, като си излязъл на война против мене. Господ Съдия да бъде съдия между синовете Израилеви и амонитци!
28 Но амонитският цар не послуша думите на Иефтая, които той прати до него.
29 (R)И върху Иефтая беше Дух Господен, и той премина Галаад и Манасия, премина Масифа Галаадска, и от Масифа Галаадска отиде при амонитци.
30 И даде Иефтай оброк на Господа, като каза: ако предадеш амонитци в ръцете ми,
31 то като се върна с мир от амонитци, каквото излезе насреща ми от вратата на дома ми, ще бъде за Господа, и ще го принеса всесъжение.
32 И отиде Иефтай при амонитци, за да се срази с тях, и Господ ги предаде в ръцете му;
33 (S)и им нанесе твърде голямо поражение, от Ароер до Минит, в двайсет града, и до Авел-Карамим, и се смириха амонитци пред синовете Израилеви.
34 (T)И дойде Иефтай в Масифа, в дома си, и ето, дъщеря му излиза насреща му с тимпани и хора: тя му беше едничка; той нямаше още ни син, ни дъщеря.
35 (U)Щом я видя, разкъса дрехата си и каза: ах, дъще моя! ти ме съсипа: и ти си между ония, които нарушиха покоя ми! Аз отворих (за тебе) устата си пред Господа и не мога да се отрека.
36 Тя му каза: татко! ти си отворил устата си пред Господа – прави с мене това, което са произнесли устата ти, щом като Господ е отмъстил чрез тебе на твоите врагове амонитци.
37 И каза на баща си: направи ми само ето що: пусни ме за два месеца; аз ще отида, ще се възкача на планините и ще оплача моминството си с моите дружки.
38 Той каза: иди. И я пусна за два месеца. Тя отиде с дружк ите си и оплак ва моминството си в планините.
39 След два месеца тя се върна при баща си, и той извърши над нея оброк а си, що даде, и тя не позна мъж. И стана обичай у Израиля,
40 щото всяка година дъщерите Израилеви да отиват и оплакват дъщерята на галаадеца Иефтая, четири дена всяка година.
Judges 11
New King James Version
Jephthah
11 Now (A)Jephthah the Gileadite was (B)a mighty man of valor, but he was the son of a harlot; and Gilead begot Jephthah. 2 Gilead’s wife bore sons; and when his wife’s sons grew up, they drove Jephthah out, and said to him, “You shall have (C)no inheritance in our father’s house, for you are the son of another woman.” 3 Then Jephthah fled from his brothers and dwelt in the land of (D)Tob; and (E)worthless men banded together with Jephthah and went out raiding with him.
4 It came to pass after a time that the (F)people of Ammon made war against Israel. 5 And so it was, when the people of Ammon made war against Israel, that the elders of Gilead went to get Jephthah from the land of Tob. 6 Then they said to Jephthah, “Come and be our commander, that we may fight against the people of Ammon.”
7 So Jephthah said to the elders of Gilead, (G)“Did you not hate me, and expel me from my father’s house? Why have you come to me now when you are in [a]distress?”
8 (H)And the elders of Gilead said to Jephthah, “That is why we have (I)turned[b] again to you now, that you may go with us and fight against the people of Ammon, and be (J)our head over all the inhabitants of Gilead.”
9 So Jephthah said to the elders of Gilead, “If you take me back home to fight against the people of Ammon, and the Lord delivers them to me, shall I be your head?”
10 And the elders of Gilead said to Jephthah, (K)“The Lord will be a witness between us, if we do not do according to your words.” 11 Then Jephthah went with the elders of Gilead, and the people made him (L)head and commander over them; and Jephthah spoke all his words (M)before the Lord in Mizpah.
12 Now Jephthah sent messengers to the king of the people of Ammon, saying, (N)“What do you have against me, that you have come to fight against me in my land?”
13 And the king of the people of Ammon answered the messengers of Jephthah, (O)“Because Israel took away my land when they came up out of Egypt, from (P)the Arnon as far as (Q)the Jabbok, and to the Jordan. Now therefore, restore those lands peaceably.”
14 So Jephthah again sent messengers to the king of the people of Ammon, 15 and said to him, “Thus says Jephthah: (R)‘Israel did not take away the land of Moab, nor the land of the people of Ammon; 16 for when Israel came up from Egypt, they walked through the wilderness as far as the Red Sea and (S)came to Kadesh. 17 Then (T)Israel sent messengers to the king of Edom, saying, “Please let me pass through your land.” (U)But the king of Edom would not heed. And in like manner they sent to the (V)king of Moab, but he would not consent. So Israel (W)remained in Kadesh. 18 And they (X)went along through the wilderness and (Y)bypassed the land of Edom and the land of Moab, came to the east side of the land of Moab, and encamped on the other side of the Arnon. But they did not enter the border of Moab, for the Arnon was the border of Moab. 19 Then (Z)Israel sent messengers to Sihon king of the Amorites, king of Heshbon; and Israel said to him, “Please (AA)let us pass through your land into our place.” 20 (AB)But Sihon did not trust Israel to pass through his territory. So Sihon gathered all his people together, encamped in Jahaz, and fought against Israel. 21 And the Lord God of Israel (AC)delivered Sihon and all his people into the hand of Israel, and they (AD)defeated[c] them. Thus Israel gained possession of all the land of the Amorites, who inhabited that country. 22 They took possession of (AE)all the territory of the Amorites, from the Arnon to the Jabbok and from the wilderness to the Jordan.
23 ‘And now the Lord God of Israel has [d]dispossessed the Amorites from before His people Israel; should you then possess it? 24 Will you not possess whatever (AF)Chemosh your god gives you to possess? So whatever (AG)the Lord our God takes possession of before us, we will possess. 25 And now, are you any better than (AH)Balak the son of Zippor, king of Moab? Did he ever strive against Israel? Did he ever fight against them? 26 While Israel dwelt in (AI)Heshbon and its villages, in (AJ)Aroer and its villages, and in all the cities along the banks of the Arnon, for three hundred years, why did you not recover them within that time? 27 Therefore I have not sinned against you, but you wronged me by fighting against me. May the Lord, (AK)the Judge, (AL)render judgment this day between the children of Israel and the people of Ammon.’ ” 28 However, the king of the people of Ammon did not heed the words which Jephthah sent him.
Jephthah’s Vow and Victory
29 Then (AM)the Spirit of the Lord came upon Jephthah, and he passed through Gilead and Manasseh, and passed through Mizpah of Gilead; and from Mizpah of Gilead he advanced toward the people of Ammon. 30 And Jephthah (AN)made a vow to the Lord, and said, “If You will indeed deliver the people of Ammon into my hands, 31 then it will be that whatever comes out of the doors of my house to meet me, when I return in peace from the people of Ammon, (AO)shall surely be the Lord’s, (AP)and I will offer it up as a burnt offering.”
32 So Jephthah advanced toward the people of Ammon to fight against them, and the Lord delivered them into his hands. 33 And he [e]defeated them from Aroer as far as (AQ)Minnith—twenty cities—and to [f]Abel Keramim, with a very great slaughter. Thus the people of Ammon were subdued before the children of Israel.
Jephthah’s Daughter
34 When Jephthah came to his house at (AR)Mizpah, there was (AS)his daughter, coming out to meet him with timbrels and dancing; and she was his only child. Besides her he had neither son nor daughter. 35 And it came to pass, when he saw her, that he (AT)tore his clothes, and said, “Alas, my daughter! You have brought me very low! You are among those who trouble me! For I (AU)have [g]given my word to the Lord, and (AV)I cannot [h]go back on it.”
36 So she said to him, “My father, if you have given your word to the Lord, (AW)do to me according to what has gone out of your mouth, because (AX)the Lord has avenged you of your enemies, the people of Ammon.” 37 Then she said to her father, “Let this thing be done for me: let me alone for two months, that I may go and wander on the mountains and [i]bewail my virginity, my [j]friends and I.”
38 So he said, “Go.” And he sent her away for two months; and she went with her friends, and bewailed her virginity on the mountains. 39 And it was so at the end of two months that she returned to her father, and he (AY)carried out his vow with her which he had vowed. She [k]knew no man.
And it became a custom in Israel 40 that the daughters of Israel went four days each year to [l]lament the daughter of Jephthah the Gileadite.
Footnotes
- Judges 11:7 trouble
- Judges 11:8 returned
- Judges 11:21 Lit. struck
- Judges 11:23 driven out
- Judges 11:33 Lit. struck
- Judges 11:33 Lit. Plain of Vineyards
- Judges 11:35 Lit. opened my mouth
- Judges 11:35 Lit. take it back
- Judges 11:37 lament
- Judges 11:37 companions
- Judges 11:39 Remained a virgin
- Judges 11:40 commemorate
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
