Исаия 6
Библия, синодално издание
6 (A)В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм.
2 (B)Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше.
3 (C)И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!
4 (D)И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим.
5 (E)И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, – и очите ми видяха Царя, Господа Саваота.
6 (F)Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника,
7 (G)докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти – и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти.
8 (H)И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене.
9 (I)Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате – и не ще видите.
10 Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря.
11 (J)И казах: за дълго ли, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее.
12 И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.
13 (K)И ако още остане десета част на нея и се възвърне, и тя пак ще бъде разорена; но както от теревинт и дъб, кога са и отсечени, остава коренът им, тъй светото семе ще бъде неин корен.
Isaiah 6
King James Version
6 In the year that king Uzziah died I saw also the Lord sitting upon a throne, high and lifted up, and his train filled the temple.
2 Above it stood the seraphims: each one had six wings; with twain he covered his face, and with twain he covered his feet, and with twain he did fly.
3 And one cried unto another, and said, Holy, holy, holy, is the Lord of hosts: the whole earth is full of his glory.
4 And the posts of the door moved at the voice of him that cried, and the house was filled with smoke.
5 Then said I, Woe is me! for I am undone; because I am a man of unclean lips, and I dwell in the midst of a people of unclean lips: for mine eyes have seen the King, the Lord of hosts.
6 Then flew one of the seraphims unto me, having a live coal in his hand, which he had taken with the tongs from off the altar:
7 And he laid it upon my mouth, and said, Lo, this hath touched thy lips; and thine iniquity is taken away, and thy sin purged.
8 Also I heard the voice of the Lord, saying, Whom shall I send, and who will go for us? Then said I, Here am I; send me.
9 And he said, Go, and tell this people, Hear ye indeed, but understand not; and see ye indeed, but perceive not.
10 Make the heart of this people fat, and make their ears heavy, and shut their eyes; lest they see with their eyes, and hear with their ears, and understand with their heart, and convert, and be healed.
11 Then said I, Lord, how long? And he answered, Until the cities be wasted without inhabitant, and the houses without man, and the land be utterly desolate,
12 And the Lord have removed men far away, and there be a great forsaking in the midst of the land.
13 But yet in it shall be a tenth, and it shall return, and shall be eaten: as a teil tree, and as an oak, whose substance is in them, when they cast their leaves: so the holy seed shall be the substance thereof.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
