Битие 5:32-8:22

Библия, синодално издание

^32 (A)Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове:) Сима, Хама и Иафета.

6 Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери,

^2 (B)тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше.

^3 (C)И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.

⁴ В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.

^5 (D)И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време;

^6 (E)и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.

⁷ И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох.

⁸ А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога).

^9 (F)Ето житието на Ноя: Ной беше човек праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше по Бога.

¹⁰ Ной роди трима синове: Сим, Хам и Иафет.

¹¹ Но земята се разтля пред лицето Божие, и напълни се земята със злодейства.

¹² И погледна Господ Бог на земята, и ето, тя беше разтляна: понеже всяка плът се бе отклонила от своя път на земята.

^13 (G)И рече (Господ) Бог на Ноя: краят на всяка плът дойде пред лицето Ми, защото земята се напълни със злодейства от тях; и ето, Аз ще ги изтребя от земята.

^14 (H)Направи си ковчег от гоферово дърво; направи преградки в ковчега и го засмоли отвътре и отвън със смола.

¹⁵ И го направи тъй: дължината на ковчега – триста лакти; ширината му петдесет лакти, а височината му – трийсет лакти.

¹⁶ И направи на ковчега прозорец и на един лакът го завърши отгоре, а вратата на ковчега тури отстрана; направи в него долен, среден и горен (кат).

^17 (I)И ето, Аз ще направя на земята потоп от вода, за да изтребя под небесата всяка плът, в която има жива душа; всичко, що е на земята, ще се лиши от живот.

¹⁸ Но с тебе Аз ще сключа Моя завет, и в ковчега ще влезеш ти и с тебе – твоите синове, жена ти и жените на твоите синове.

^19 (J)Вкарай в ковчега тъй също (от всякакъв добитък и от всички гадове, и) от всички животни, и от всяка плът по две, за да останат с тебе живи; нека те бъдат от мъжки и женски пол.

²⁰ От (всички) птици според рода им, и от (всякакъв) добитък според рода му, и от всички влечуги до земята според рода им, от всички по две ще влязат при тебе, за да останат живи (с тебе, от мъжки и женски пол).

²¹ А ти си вземи всякаква храна, с каквато се хранят, и я събери при себе си; тя ще бъде храна за тебе и за тях.

^22 (K)И направи Ной всичко: както му заповяда (Господ) Бог, така и направи.

7 ^(L)И рече Господ (Бог) на Ноя: влез ти и цялата ти челяд в ковчега, защото тебе видях праведен пред Мене в тоя род;

² и от всеки чист добитък вземи по седем, от мъжки и женски пол, а от нечистия добитък – по две, от мъжки и женски пол;

³ тъй също и от птиците небесни (чисти) по седем, от мъжки и женски пол, (и от всички нечисти птици по две, от мъжки и женски пол,) за да запазиш род за цялата земя;

⁴ защото след седем дена Аз ще изливам дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи; и ще изтребя от земното лице всички същества, които съм създал.

^5 (M)Ной направи всичко, що му Господ (Бог) заповяда.

⁶ А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп на земята.

^7 (N)И поради водата от потопа влезе в ковчега Ной и синовете му, и с него жена му и жените на синовете му.

⁸ И (от чистите птици и от нечистите птици, и) от чистия добитък и от нечистия добитък (и от зверовете) и от всички влечуги по земята

^9 (O)влязоха при Ноя в ковчега по две, от мъжки и женски пол, както (Господ) Бог бе заповядал на Ноя.

¹⁰ След седемте дена потопните води дойдоха на земята.

^11 (P)В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха;

¹² и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи.

¹³ В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях.

¹⁴ Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати,

¹⁵ влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа;

^16 (Q)и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега).

¹⁷ И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята;

¹⁸ а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата.

¹⁹ И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе:

²⁰ водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха.

²¹ И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци;

²² всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря.

^23 (R)Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни – всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега.

²⁴ А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.

8 ^(S)И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.

^2 (T)И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.

³ А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.

^4 (U)И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.

⁵ Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.

⁶ След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,

⁷ и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.

⁸ После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;

⁹ но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.

¹⁰ И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.

¹¹ Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.

¹² Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.

¹³ В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.

¹⁴ А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.

¹⁵ И рече (Господ) Бог на Ноя:

¹⁶ излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;

^17 (V)изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът – птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята.

¹⁸ Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;

¹⁹ всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.

²⁰ И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и ох всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.

^21 (W)И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;

²² занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.