21 И биде към мене слово Господне:

^2 (A)сине човешки! обърни лицето си към Иерусалим и кажи слово против светилищата, изречи пророчество против земята Израилева

^3 (B)и кажи на земята Израилева: тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против тебе, и ще извадя Моя меч из ножницата му и ще изтребя у тебе праведен и нечестив.

⁴ А за да изтребя у тебе праведен и нечестив, Моят меч ще излезе из ножницата си против всяка плът от юг до север.

⁵ И всяка плът ще узнае, че Аз, Господ, съм изтеглил Моя меч из ножницата му, и той вече няма да се върне.

⁶ Ти пък, сине човешки, стени и съкрушавай бедрата си, и от жалост стени пред очите им.

^7 (C)И кога те попитат: „защо стенеш?“ кажи: „от слуха, който иде“, – и ще се стопи всяко сърце, и всички ръце ще отмалеят, и всеки дух ще се сломи, и всички колена ще затреперят като вода. Ето, това ще дойде и ще се сбъдне, казва Господ Бог.

⁸ И биде към мене слово Господне:

^9 (D)сине човешки! изречи пророчество и кажи: тъй казва Господ Бог: кажи: меч, меч е наострен и лъснат,

¹⁰ наострен, за да коли повече; лъснат, за да бляска като светкавица. Да се радваме ли, че жезълът на Моя син презира всяко дърво?

¹¹ Дадох да го лъснат, за да го взема в ръка; вече е наточен тоя меч и лъснат, за да го дам в ръката на убиеца.

^12 (E)Стени и ридай, сине човешки, защото той е против Моя народ, против всички Израилеви князе: те ще бъдат на меч предадени с Моя народ: затова бий се по бедрата.

¹³ Защото той е вече изпитан. И какво, ако той презира и жезъла? Тоя не ще устои, казва Господ Бог.

¹⁴ Ти пък, сине човешки, пророкувай и удряй ръка о ръка, – и ще се удвои мечът и ще се утрои; мечът за поражаваните, мечът за поражение на великия, меч, който прониква във вътрешността на техните жилища.

¹⁵ За да се стопят сърцата, и за да бъдат повече падналите, Аз при всичките им порти ще туря страшен меч, уви! който бляска като светкавица, наострен за клане.

¹⁶ Стъкми се, мечо, и иди надясно или наляво, накъдето и да се обърне лицето ти.

^17 (F)И Аз ще ръкопляскам и ще утоля Моя гняв; Аз, Господ, казах.

¹⁸ И биде към мене слово Господне:

¹⁹ и ти, сине човешки, представи си два пътя, по които трябва да мине мечът на вавилонския цар, – и двата трябва да излизат из една земя, – и начертай ръка, начертай при разкола на пътищата за градовете.

²⁰ Представи си път, по който мечът да мине в Рава на Амоновите синове и в Иудея, в укрепения Иерусалим, –

^21 (G)защото вавилонският цар се спря на разкола, при началото на двата пътя, за да гадае: потресва стрели, пита терафимите, разглежда черен дроб.

^22 (H)В дясната му ръка е гаданието: „в Иерусалим“, дето трябва да постави тарани, да отвори уста за сеч, да издигне глас за боен вик, да докара тарани до портите, да насипе окоп, да построи обсадни кули.

²³ Туй гадание се видя в очите им лъжовно; но понеже се бяха клели с клетва, той, като си припомни тяхното вероломство, реши да го превземе.

²⁴ Затова тъй казва Господ Бог: понеже вие сами напомняте вашето беззаконие, като правите явни вашите престъпления и явявате вашите грехове в делата си, и сами напомняте това, то вие ще бъдете с ръце хванати.

²⁵ И ти, недостойни, престъпни Израилев вожде, комуто днес дойде денят, когато на неговото нечестие ще бъде турен край!

^26 (I)Тъй казва Господ Бог: снеми от себе си короната и свали венеца: това не ще го бъде вече; униженото ще се въздигне, и високото ще се унизи.

^27 (J)Ще поваля, ще поваля, ще поваля, – и него не ще го има, докле не дойде Оня, Комуто той принадлежи, и Нему ще го дам.

^28 (K)И ти, сине човешки, изречи пророчество и кажи: тъй казва Господ Бог за Амоновите синове и за тяхната похула, и кажи: меч, меч е изваден за клане, лъснат за изтреба, за да святка като светкавица, –

^29 (L)та, докато ти представят суетни видения и лъжливо ти гадаят, и тебе да тури при обезглавените нечестивци, чийто ден дойде, когато на нечестието им бъде турен край.

³⁰ Да го върна ли в ножницата му? На мястото, дето ти си сътворен, на земята, отдето ти си произлязъл, ще те съдя:

³¹ и ще излея върху тебе Моето негодуване, ще духна върху тебе с огъня на яростта Си и ще те предам в ръце на люде свирепи, опитни в убийство.

³² Ти ще станеш храна на огъня, твоята кръв ще остане на земята; не ще и да си припомнят за тебе; защото Аз, Господ, казах това.