Даниил 6:18-23

Библия, синодално издание

¹⁸ След това царят отиде в двореца си, легна да спи без вечеря и дори не поръча да му донесат храна, и сънят бягаше от него.

¹⁹ А на сутринта царят стана взори и бързо се упъти към лъвовата яма;

^20 (A)и, като приближи до ямата, с жален глас извика Даниила и му рече: „Данииле, рабе на Бога Живий! Твоят Бог, Комуто неизменно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?“

²¹ Тогава Даниил отговори на царя: „царю, жив да си вовеки!

^22 (B)Моят Бог проводи Своя Ангел и затвори устата на лъвовете, и те ме не повредиха, защото аз излязох пред Него чист, па и пред тебе, царю, не съм извършил престъпление“.

^23 (C)Тогава царят твърде много се зарадва за Даниила и заповяда да го извадят из ямата; и извадиха Даниила из ямата, и никаква повреда не се намери по него, защото той вярваше в своя Бог.