Деяния 28
Библия, синодално издание
28 И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта.
2 Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
3 (A)А когато Павел събра много храсти и ги тури на огъня, една ехидна поради горещината излезе и се впи в ръката му.
4 Туземците, като видяха змията, увиснала на ръката му, думаха помежду си: тоя човек е наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее.
5 Но той стърси змията в огъня и никакво зло не претърпя.
6 А те очакваха да му се яви оток, или веднага да падне мъртъв. Но, като чакаха дълго време и видяха, че му не ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той е бог.
7 Около това място бяха имотите на най-първия в острова, на име Поплий; той ни прие и три дни гощава дружелюбно.
8 И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и, като възложи върху му ръце, изцери го.
9 След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха;
10 те ни почетоха и с много почести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща.
11 След три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който бе презимувал на тоя остров и носеше знака на Диоскурите,
12 И стигнахме в Сиракуза, дето останахме три дни.
13 Оттам отплувахме и стигнахме в Ригия; а след един ден, понеже духна юг, стигнахме на втория ден в Потиоли;
14 (B)там намерихме братя, по чиято молба преседяхме у тях седем дена. И след това тръгнахме за Рим.
15 Тамошните братя, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Три кръчми. Като ги видя Павел, поблагодари на Бога и се ободри.
16 Когато дойдохме в Рим, стотникът предаде затворниците на воеводата, а на Павла позволиха да живее отделно с един войник, който го пазеше.
17 (C)След три дни Павел свика първенците иудейски и, като се събраха, думаше им: мъже братя, без да съм сторил нещо против народа или отеческите обичаи, от Иерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.
18 (D)Те, след като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото у мене нямаше никаква вина за смърт;
19 но, понеже иудеите се противяха, бях принуден да искам съд пред кесаря, обаче не с цел да обвиня в нещо народа си.
20 (E)По тая причина ви и повиках да се видим и поговорим; защото заради надеждата Израилева съм окован с тия вериги.
21 А те му отговориха: ние нито писма сме получили за тебе от Иудея, нито някой от братята е дошъл да извести или каже нещо лошо за тебе.
22 (F)Но желаем да чуем от тебе това, което ти мислиш; защото нам е известно, че на това учение навред противоречат.
23 И като му определиха ден, дойдоха твърде мнозина при него в странноприемницата; и той от сутрин до вечер им излагаше със свидетелства учението за царството Божие и ги уверяваше за Иисуса и от закона Моисеев и от пророците.
24 Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха.
25 Понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват; и в това време Павел им каза тия думи: добре е рекъл Дух Светий на отците ни чрез пророк Исаия, говорейки:
26 (G)„иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете, с очи ще гледате, и няма да видите,
27 защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“.
28 И тъй, да ви бъде знайно, че спасението Божие е изпратено на езичниците: те и ще чуят.
29 Когато каза това, иудеите се разотидоха с голяма препирня помежду си.
30 Павел живя цели две години в особена наемна къща и приемаше всички, които отиваха при него,
31 като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено.
Acts 28
New King James Version
Paul’s Ministry on Malta
28 Now when they had escaped, they then found out that (A)the island was called Malta. 2 And the (B)natives[a] showed us unusual kindness; for they kindled a fire and made us all welcome, because of the rain that was falling and because of the cold. 3 But when Paul had gathered a bundle of sticks and laid them on the fire, a viper came out because of the heat, and fastened on his hand. 4 So when the natives saw the creature hanging from his hand, they said to one another, “No doubt this man is a murderer, whom, though he has escaped the sea, yet justice does not allow to live.” 5 But he shook off the creature into the fire and (C)suffered no harm. 6 However, they were expecting that he would swell up or suddenly fall down dead. But after they had looked for a long time and saw no harm come to him, they changed their minds and (D)said that he was a god.
7 In that region there was an estate of the [b]leading citizen of the island, whose name was Publius, who received us and entertained us courteously for three days. 8 And it happened that the father of Publius lay sick of a fever and dysentery. Paul went in to him and (E)prayed, and (F)he laid his hands on him and healed him. 9 So when this was done, the rest of those on the island who had diseases also came and were healed. 10 They also honored us in many (G)ways; and when we departed, they provided such things as were (H)necessary.
Arrival at Rome
11 After three months we sailed in (I)an Alexandrian ship whose figurehead was the [c]Twin Brothers, which had wintered at the island. 12 And landing at Syracuse, we stayed three days. 13 From there we circled round and reached Rhegium. And after one day the south wind blew; and the next day we came to Puteoli, 14 where we found (J)brethren, and were invited to stay with them seven days. And so we went toward Rome. 15 And from there, when the brethren heard about us, they came to meet us as far as Appii Forum and Three Inns. When Paul saw them, he thanked God and took courage.
16 Now when we came to Rome, the centurion delivered the prisoners to the captain of the guard; but (K)Paul was permitted to dwell by himself with the soldier who guarded him.
Paul’s Ministry at Rome
17 And it came to pass after three days that Paul called the leaders of the Jews together. So when they had come together, he said to them: “Men and brethren, (L)though I have done nothing against our people or the customs of our fathers, yet (M)I was delivered as a prisoner from Jerusalem into the hands of the Romans, 18 who, (N)when they had examined me, wanted to let me go, because there was no cause for putting me to death. 19 But when the [d]Jews spoke against it, (O)I was compelled to appeal to Caesar, not that I had anything of which to accuse my nation. 20 For this reason therefore I have called for you, to see you and speak with you, because (P)for the hope of Israel I am bound with (Q)this chain.”
21 Then they said to him, “We neither received letters from Judea concerning you, nor have any of the brethren who came reported or spoken any evil of you. 22 But we desire to hear from you what you think; for concerning this sect, we know that (R)it is spoken against everywhere.”
23 So when they had appointed him a day, many came to him at his lodging, (S)to whom he explained and solemnly testified of the kingdom of God, persuading them concerning Jesus (T)from both the Law of Moses and the Prophets, from morning till evening. 24 And (U)some were persuaded by the things which were spoken, and some disbelieved. 25 So when they did not agree among themselves, they departed after Paul had said one word: “The Holy Spirit spoke rightly through Isaiah the prophet to [e]our fathers, 26 saying,
(V)‘Go to this people and say:
“Hearing you will hear, and shall not understand;
And seeing you will see, and not perceive;
27 For the hearts of this people have grown dull.
Their ears are hard of hearing,
And their eyes they have closed,
Lest they should see with their eyes and hear with their ears,
Lest they should understand with their hearts and turn,
So that I should heal them.” ’
28 “Therefore let it be known to you that the salvation of God has been sent (W)to the Gentiles, and they will hear it!” 29 [f]And when he had said these words, the Jews departed and had a great dispute among themselves.
30 Then Paul dwelt two whole years in his own rented house, and received all who came to him, 31 (X)preaching the kingdom of God and teaching the things which concern the Lord Jesus Christ with all confidence, no one forbidding him.
Footnotes
- Acts 28:2 Lit. barbarians
- Acts 28:7 Magistrate
- Acts 28:11 Gr. Dioskouroi, Zeus’s sons Castor and Pollux
- Acts 28:19 The ruling authorities
- Acts 28:25 NU your
- Acts 28:29 NU omits v. 29.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
