Acts 21
New American Standard Bible
Paul Sails from Miletus
21 Now when (A)we had parted from them and had set sail, we ran (B)a straight course to Cos, and on the next day to Rhodes, and from there to Patara; 2 and having found a ship crossing over to (C)Phoenicia, we went aboard and set sail. 3 When we came in sight of (D)Cyprus, leaving it on the left, we kept sailing to (E)Syria and landed at (F)Tyre; for the ship was to unload its cargo there. 4 After looking up (G)the disciples, we stayed there for seven days; and they kept telling Paul, [a](H)through the Spirit, not to set foot in Jerusalem. 5 When [b]our days there were ended, we left and started on our journey, while they all, with wives and children, (I)escorted us until we were out of the city. After (J)kneeling down on the beach and praying, we said farewell to one another. 6 Then we boarded the ship, and they returned (K)home.
7 When we had finished the voyage from (L)Tyre, we arrived at Ptolemais, and after greeting (M)the brothers and sisters, we stayed with them for a day. 8 On the next day we left and came to (N)Caesarea, and we entered the house of (O)Philip the (P)evangelist, who was (Q)one of the seven, and stayed with him. 9 Now this man had four virgin daughters who were (R)prophetesses. 10 As we were staying there for some days, a prophet named (S)Agabus came down from Judea. 11 And he came to us and (T)took Paul’s belt and bound his own feet and hands, and said, “This (U)is what the Holy Spirit says: ‘In this way the Jews in Jerusalem will (V)bind the man who owns this belt and (W)hand him over to the Gentiles.’” 12 When we had heard this, we as well as the local residents began begging him (X)not to go up to Jerusalem. 13 Then Paul replied, “What are you doing, weeping and breaking my heart? For (Y)I am ready not only to be bound, but even to die in Jerusalem for (Z)the name of the Lord Jesus.” 14 And since he would not be persuaded, we became quiet, remarking, “(AA)The will of the Lord be done!”
Paul in Jerusalem
15 After these days we got ready and (AB)started on our way up to Jerusalem. 16 Some of (AC)the disciples from (AD)Caesarea also came with us, taking us to Mnason of (AE)Cyprus, a (AF)disciple of long standing with whom we were to stay.
17 After we arrived in Jerusalem, (AG)the brothers and sisters received us gladly. 18 And the following day Paul went in with us to [c](AH)James, and all (AI)the elders were present. 19 After he had greeted them, he (AJ)began to relate one by one the things which God had done among the Gentiles through his (AK)ministry. 20 And when they heard about them, they began (AL)glorifying God; and they said to him, “You see, brother, how many [d]thousands there are among the Jews of those who have believed, and they are all (AM)zealous for the Law; 21 and they have been told about you, that you are (AN)teaching all the Jews who are among the Gentiles to abandon Moses, telling them (AO)not to circumcise their children nor to [e]walk according to (AP)the customs. 22 So what is to be done? They will certainly hear that you have come. 23 Therefore, do [f]as we tell you: we have four men who (AQ)have a [g]vow upon themselves; 24 take them along and (AR)purify yourself together with them, and [h]pay their expenses so that they may (AS)shave their [i]heads; and then everyone will know that there is nothing to what they have been told about you, but that you yourself also conform, keeping the Law. 25 But regarding the Gentiles who have believed, we sent a letter, (AT)having decided that they should abstain from [j]meat sacrificed to idols and from blood and what is [k]strangled, and from sexual immorality.” 26 Then Paul [l]took along the men, and the next day, after (AU)purifying himself together with them, he (AV)went into the temple giving notice of the completion of the days of purification, until the sacrifice was offered for each one of them.
Paul Seized in the Temple
27 When (AW)the seven days were almost over, (AX)the Jews from [m](AY)Asia, upon seeing him in the temple, began to stir up all the crowd and laid hands on him, 28 crying out, “Men of Israel, help! (AZ)This is the man who instructs everyone everywhere against our people and the Law and this place; and besides, he has even brought Greeks into the temple and has (BA)defiled this holy place!” 29 For they had previously seen (BB)Trophimus the (BC)Ephesian in the city with him, and they thought that Paul had brought him into the temple. 30 Then the whole city was provoked and [n]the people rushed together, and taking hold of Paul they (BD)dragged him out of the temple, and immediately the doors were shut. 31 While they were intent on killing him, a report came up to the commander of the (BE)Roman [o]cohort that all Jerusalem was in confusion. 32 He immediately (BF)took along some soldiers and centurions and ran down to [p]the crowd; and when they saw the commander and the soldiers, they stopped beating Paul. 33 Then the commander came up and took hold of him, and ordered that he be (BG)bound with (BH)two chains; and he began asking who he was and what he had done. 34 But among the crowd, (BI)some were shouting one thing and some another, and when he could not find out the [q]facts because of the uproar, he ordered that [r]Paul be brought into (BJ)the barracks. 35 When Paul got to (BK)the stairs, it came about that he was carried by the soldiers because of the violence of the [s]mob; 36 for the multitude of people kept following them, shouting, “(BL)Away with him!”
37 As Paul was about to be brought into (BM)the barracks, he *said to the commander, “May I say something to you?” And he said, “Do you know Greek? 38 Then you are not (BN)the Egyptian who some [t]time ago stirred up a revolt and led the four thousand men of the Assassins out (BO)into the wilderness?” 39 But Paul said, “(BP)I am a Jew of Tarsus in (BQ)Cilicia, a citizen of no insignificant city; and I beg you, allow me to speak to the people.” 40 When he had given him permission, Paul, standing on (BR)the stairs, (BS)motioned to the people with his hand; and when there [u]was a great silence, he spoke to them in the [v](BT)Hebrew dialect, saying,
Footnotes
- Acts 21:4 I.e., because of impressions made by the Spirit
- Acts 21:5 Lit we had completed the days
- Acts 21:18 Or Jacob
- Acts 21:20 Lit ten thousands
- Acts 21:21 I.e., observe or live by
- Acts 21:23 Lit this which we
- Acts 21:23 I.e., a sacred duty to fulfill
- Acts 21:24 Lit spend on them
- Acts 21:24 Lit head (a requirement of the vow)
- Acts 21:25 Lit the thing
- Acts 21:25 I.e., to retain the blood
- Acts 21:26 Or took along the men the next day, and after purifying himself
- Acts 21:27 I.e., west coast province of Asia Minor
- Acts 21:30 Lit a running together of the people occurred
- Acts 21:31 Normally 600 men (the number varied)
- Acts 21:32 Lit them
- Acts 21:34 Lit certainty
- Acts 21:34 Lit he
- Acts 21:35 Lit crowd
- Acts 21:38 Lit days
- Acts 21:40 Lit occurred
- Acts 21:40 I.e., Jewish Aramaic
Деяния 21
Библия, синодално издание
21 А когато се едвам откъснахме от тях и отплувахме, стигнахме право в Кос, а на другия ден в Родос, и оттам в Патара;
2 и като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплувахме.
3 След като съзряхме Кипър и го оставихме наляво, плувахме към Сирия и слязохме в Тир, защото там трябваше корабът да се разтовари.
4 (A)И като намерихме учениците, останахме там седем дена. Те, по внушение от Духа, думаха на Павла, да не възлиза в Иерусалим.
5 (B)А като прекарахме тия дни, излязохме и тръгнахме, и ни изпровождаха всички с жени и деца до отвън града; а на брега коленичихме и се помолихме.
6 И след като се простихме един с други, влязохме в кораба, а те се върнаха у тях си.
7 А ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден.
8 (C)А на другия ден Павел и ние, които бяхме с него, излязохме и дойдохме в Кесария и, като влязохме в къщата на Филипа благовестника, който беше един от седмината дякони, останахме у него.
9 (D)Той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха.
10 (E)Докато ние стояхме у тях много дни, слезе от Иудея един пророк, на име Агав,
11 (F)и като дойде при нас, взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светии: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически.
12 Щом чухме това, и ние и тамошните го молехме да не възлиза в Иерусалим.
13 (G)Но Павел отговори: какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса.
14 (H)А понеже той се не придумваше, ние си млъкнахме и рекохме: да бъде волята Господня!
15 След тия дни се приготвихме и възлязохме в Иерусалим.
16 С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да гостуваме.
17 Когато стигнахме в Иерусалим, братята ни приеха с радост.
18 На другия ден Павел влезе с нас при Иакова; дойдоха и всички презвитери.
19 И като ги поздрави Павел, разказа им едно по едно всичко, що Бог бе сторил между езичниците чрез неговата служба.
20 (I)А те, като чуха, славеха Бога; и рекоха му: виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи, и те всички са ревнители на Закона.
21 А за тебе много им е говорено, че учиш всички иудеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичаите.
22 И тъй, какво да се прави? Бездруго ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл.
23 Направи, прочее, що ти казваме: у нас има четирима мъже, които са си дали оброк.
24 (J)Вземи ги, очисти се с тях и тегли им разноските да си острижат главата, и всички да узнаят, че, каквото са чули за тебе, не е нищо, но че и ти сам следваш да пазиш Закона.
25 (K)А за повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да се въздържат от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство.
26 Тогава Павел взе ония мъже и, като се очисти с тях, на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистянето и в който ще се пренесе за всекиго едного от тях принос.
27 А когато щяха да се свършат седемте дена, асийските иудеи, като го видяха в храма, побуниха целия народ и туриха ръце на него,
28 (L)викайки: мъже израилтяни, на помощ! Тоя човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място; при това още и елини въведе в храма, та оскверни това свято място.
29 Защото преди това бяха видели в града с него ефесеца Трофима и мислеха, че Павел го е въвел в храма.
30 (M)Целият град се раздвижи и народът се стече. И като хванаха Павла, повлякоха го навън от храма; и веднага вратата бидоха затворени.
31 И когато искаха да го убият, стигна вест до хилядника на полка, че цял Иерусалим се е побунил;
32 а той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях; те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла;
33 (N)тогава хилядникът се приближи, хвана го и заповяда да го вържат с двои вериги, и питаше: кой е той и какво е направил?
34 От народа едни крещяха едно, други – друго. А той, като не можеше поради крясъка да узнае истината, заповяда да го водят в стана.
35 А когато стигна до стъпалата, трябваше войниците да го носят, поради насилието от народа;
36 защото множеството народ вървеше подире и викаше: премахни го!
37 Когато щяха да го въведат в стана, Павел каза на хилядника: мога ли да ти кажа нещо? А тоя рече: знаеш ли гръцки?
38 (O)та не си ти, значи, оня египтянин, който преди няколко дни разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници!
39 (P)А Павел отговори: аз съм иудеин от Тарс, гражданин на тоя чутовен киликийски град; моля те, позволи ми да говоря към народа.
40 А когато тоя му позволи, Павел се изправи на стъпалата, помаха с ръка на народа и, след като настана дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и казваше:
New American Standard Bible®, Copyright © 1960, 1971, 1977, 1995, 2020 by The Lockman Foundation. All rights reserved.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
