Трето Царе 1
1940 Bulgarian Bible
1 А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стоплюваше.
2 Затова, слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица за да престоява пред царя и да му пригажда, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни царят.
3 И тъй, потърсиха по всичките Израилеви предели красива девица, и намериха сунамката Ависага, и доведоха я при царя.
4 Девицата бе много красива, и пригаждаше на царя и му слугуваше; но царят не я позна.
5 Тогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.
6 А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се <на Давида> подир Авесалома.
7 Той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха.
8 Но свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.
9 И Адония закла овци, говеда и угоени <телци> при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги.
10 Обаче пророка Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.
11 Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?
12 Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона.
13 Иди, влез при цар Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония?
14 И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.
15 И така, Витсавее влезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше.
16 И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?
17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си <и каза>: Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми.
18 Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това.
19 И той е заклал говеда, угоени <телци> и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.
20 Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са <обърнати> очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.
21 Иначе, когато господарят ми царят заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.
22 А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан.
23 И известявайки на царя, рекоха: Ето пророка Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.
24 И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?
25 Защото той слезе днес та закла говеда, угоени <телци>, и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!
26 А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.
27 От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?
28 Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.
29 И царят се закле, казвайки: <В името на> живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,
30 непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.
31 Тогава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!
32 Тогава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя.
33 И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион;
34 и свещеник Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израиля; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон!
35 Тогава качете се <тук> подир него, и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене, и аз го назначих да бъде вожд на Израиля и на Юда.
36 А Ванаия Иодаевият син, в отговор на царя, рече: Амин! така да повели и Господ Бог на господаря ми царя!
37 Както е бил Господ с господаря ми царя, така да бъде и със Соломона, и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми цар Давида.
38 И така, свещеник Садок пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион.
39 И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра, <за срещане> та помаза Соломона. И засвириха с тръба, и всичките люде рекоха: Да живее цар Соломон!
40 И всичките люде отидоха нагоре подир него; и людете свиреха с кавали и веселяха се с голямо веселие, така че земята се цепеше от виковете им.
41 А Адония и всичките му гости чуха <шума>, като свършиха яденето си. И когато Иоав чу тръбния звук рече: Защо е тоя шум и градът развълнуван?
42 Докато още говореше, ето, Ионатан, син на свещеника Авиатара дойде; и Адония рече: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.
43 А Ионатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар;
44 и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска;
45 И свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион; и от там отидоха нагоре веселящи се, така щото градът екна. Това е шумът, който сте чули.
46 При това, Соломон седна на престола на царството.
47 Освен туй, и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да направи името на Соломона по-светло и от твоето име, и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони <както беше> на леглото си.
48 Царят още говори така: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който ми даде днес <син> да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.
49 Тогава всичките гости на Адония се уплашиха, и ставайки отидоха всеки в пътя си.
50 А Адония, понеже се уплаши от Соломона, стана и отиде да се хване за роговете на олтара.
51 И известиха на Соломона, казвайки: Ето, Адония се бои от Цар Соломона, и, ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.
52 И рече Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви.
53 И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломона. А Соломон му рече: Иди у дома си.
Трето Царе 1
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Краят на царуването на Давид
Борби за наследяване на царството
1 Когато цар Давид остаря и стигна преклонна възраст, завиваха го с дрехи, но той не можеше да се стопли. 2 Тогава неговите хора му казаха: „Нека потърсят за господаря, нашия цар, млада девица, за да стои при царя, да се грижи за него и да поляга на гърдите му; и ще бъде топло на нашия господар, царя.“ 3 И след като потърсиха по всички предели на Израил красива девица, намериха сунамитката Ависага и я доведоха при царя. 4 Девицата беше много красива, прислужваше и се грижеше за царя, но царят не я позна.
5 (A)Тогава Адония, син на Давидовата жена Агита, като се възгордя, казваше: „Аз ще бъда цар“. И си приготви колесница и конници, и петдесет воини, които го охраняваха. 6 Но баща му никога не го дразнеше с въпроса: „Защо правиш това?“ Той беше голям хубавец и се беше родил след Авесалом. 7 И той заговорничеше със Саруевия син Йоав и свещеника Авиатар и те подкрепяха Адония. 8 Но свещеник Садок, Йодаевият син Ванея, пророк Натан, Семей и Реи, и Давидовите храбреци не бяха с Адония. 9 И Адония принесе в жертва овце, говеда и охранен добитък при камъка Зохелет, който е край извора Рогел, и покани всичките си братя царски синове и всички юдеи, които служеха при царя. 10 А пророк Натан, Ванея, Давидовите храбреци и брат си Соломон не покани.
11 (B)Тогава Натан заговори на Соломоновата майка Вирсавия: „Чу ли, че Адония, Агитиният син, се е възцарил, без господарят ни Давид да знае това? 12 Затова аз те съветвам как да спасиш живота си и живота на своя син Соломон. 13 Иди, влез при цар Давид и му кажи: ‘Господарю мой, царю, не се ли закле пред слугинята си, към която се отнасяш благосклонно, като каза, че твоят син Соломон ще царува след тебе и ще седне на престола ти, и попита защо тогава Адония се е провъзгласил за цар?’ 14 И ето, докато ти все още говориш с царя, аз ще дойда след тебе и ще потвърдя твоите думи.“
15 Вирсавия отиде в спалнята при царя, а царят беше много стар и сунамитката Ависага му прислужваше. 16 Вирсавия се наведе и се поклони пред царя. Тогава царят я попита: „Какво има? Какво искаш?“ 17 А тя му каза: „Господарю мой, царю, ти се закле на слугинята си в Господа, своя Бог: ‘Твоят син Соломон ще царува след мене и той ще седне на моя престол.’ 18 А сега, ето Адония се е провъзгласил за цар, а ти, господарю мой, царю, не знаеш това. 19 Той е принесъл в жертва много говеда, охранени телета и овце и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав, обаче не е поканил твоя син Соломон. 20 А ти, мой господарю, царю, още си цар, към тебе са обърнати очите на цял Израил да им оповестиш кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него. 21 Иначе, когато моят господар, царят, почине при предците си, аз и синът ми Соломон ще бъдем обявени за заговорници.“
22 И докато тя говореше с царя, ето дойде и пророк Натан. 23 И известиха на царя: „Ето пророк Натан.“ И той влезе при царя и му се поклони до земята. 24 След това Натан каза: „Господарю мой, царю, казал ли си, че Адония ще царува след тебе, и че той ще седне на твоя престол? 25 Защото той сега е слязъл, принесъл е в жертва много говеда, угоени телета и овце, поканил е всичките царски синове, военачалниците и свещеника Авиатар и ето те ядат и пият пред него и викат: ‘Да живее цар Адония!’ 26 А не е поканил мене, твоя служител, свещеник Садок, Йодаевия син Ванея и твоя служител Соломон. 27 Станало ли е това по волята на моя господар, царя? И защо ти не откри на своя служител кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него?“
Възцаряване на Соломон
28 Тогава цар Давид в отговор каза: „Повикайте ми Вирсавия.“ Тя влезе и застана пред него. 29 И царят се закле, като каза: „Жив е Господ, Който е избавял живота ми от всяка беда! 30 Както ти се заклех в Господа, Израилевия Бог, че твоят син Соломон ще царува след мене и ще седне на престола ми вместо мене, така и ще направя това днес.“ 31 Тогава Вирсавия се наведе до земята, поклони се на царя и каза: „Да живее моят господар, царят Давид, за вечни времена!“
32 А цар Давид каза: „Повикайте при мене свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея.“ И те влязоха при царя. 33 Тогава царят им каза: „Вземете със себе си служителите на вашия господар, качете моя син Соломон на мулето ми и го заведете долу при извора Гион. 34 Нека там свещеник Садок и пророк Натан го помажат за цар на Израил и засвирете с рог, и извикайте: ‘Да живее цар Соломон!’ 35 След това се качете след него, той да дойде и да седне на престола ми, защото ще царува вместо мене и аз го определих да бъде вожд на Израил и Юда“. 36 Йодаевият син Ванея отвърна на царя: „Амин! Нека Господ Бог така да каже на моя господар, царя. 37 Както Господ беше с моя господар, царя, така да бъде Той със Соломон и да възвеличи престола му повече от престола на господаря ми цар Давид!“
38 Тогава свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевият син Ванея с хелетейците и фелетейците слязоха долу и поставиха Соломон на Давидовото муле, и го заведоха при Гион. 39 (C)И свещеник Садок взе рога с маслиново масло от скинията и помаза Соломон. След това засвириха с рог и целият народ извика: „Да живее цар Соломон!“ 40 И целият народ се изкачи след Соломон, като хората свиреха с флейти и се радваха толкова много, че земята ехтеше от виковете им.
41 Адония и всички поканени от него чуха глъчката и престанаха да ядат. А когато Йоав чу тръбния звук, каза: „Какъв е този шум на вълнение в града?“ 42 (D)Докато още говореше, ето дойде Йонатан, синът на свещеник Авиатар. Тогава Адония каза: „Влез! Ти си честен човек и носиш добра вест.“ 43 А Йонатан в отговор каза на Адония: „Обратно. Нашият господар, цар Давид, е поставил Соломон за цар. 44 И царят е изпратил с него свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея, хелетейците и фелетейците и те го качиха на царското муле. 45 А свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар при Гион. И оттам се изкачиха, като се радваха, и градът се развълнува. Ето какъв е шумът, който чувате. 46 И Соломон седна на престола на царството. 47 Тогава царските служители дойдоха да поздравят нашия господар цар Давид и казаха: ‘Твоят Бог да прослави името на Соломон повече от твоето име и да възвеличи престола му повече от твоя престол.’ И царят се поклони в леглото си. 48 Тогава царят каза: ‘Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който даде днес мой син да седне на моя престол, докато очите ми виждат това’.“
49 И всички поканени от Адония се уплашиха и тръгнаха всеки по своя път. 50 (E)Тогава Адония, понеже се уплаши заради Соломон, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника. 51 И известиха на Соломон: „Ето Адония се бои от цар Соломон и се държи за роговете на жертвеника, казвайки: ‘Нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да умъртви своя служител с меч’.“ 52 А Соломон каза: „Ако той бъде достоен човек, и косъм няма да падне от него на земята; но ако се намери злотворство у него, ще бъде умъртвен.“ 53 И Соломон изпрати да го доведат от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломон. Тогава Соломон му каза: „Иди в дома си.“
Трета Царства 1
Библия, синодално издание
1 Когато цар Давид остаря и изпълни години, завиваха го с дрехи, ала не можеше да се стопли.
2 Тогава неговите слуги му казаха: нека потърсят за нашия цар-господар млада девица, за да стои при царя, да го гледа и да лежи при него, – и ще бъде топло на нашия цар-господар.
3 (A)И търсиха по всички Израилски предели хубава девица, и намериха Ависага, сунамитка, и я доведоха при царя.
4 Девицата беше много хубава; тя гледаше царя и му прислужваше; царят обаче я не позна.
5 (B)Адония, син от Агита, се възгордя и казваше: аз ще бъда цар. Па си набави колесници и конници и петдесет души скороходци.
6 (C)Но баща му го не безпокоеше никога с питане: защо правиш това? А той беше много хубав и му се беше родил след Авесалома.
7 (D)И съветваше се той със Саруевия син Иоава и със свещеник Авиатара, и те помагаха на Адония.
8 (E)Но свещеник Садок и Ванея, Иодаев син, пророк Натан, Семей, Рисий и Давидовите юнаци не държаха страната на Адония.
9 (F)И Адония закла овци, волове и телци при камъка Зохелет, що е при извора Рогел, и покани всичките си братя, царски синове, и всички иудеи, които служеха при царя.
10 А пророк Натана и Ванея, и онези юнаци и брата си Соломона не покани.
11 (G)Тогава Натан рече на Вирсавия, Соломонова майка, думайки: чу ли, че Агитиният син Адония се прогласил за цар, а нашият господар Давид не знае за това?
12 Сега, ето, аз те съветвам: спасявай живота си и живота на сина си Соломона.
13 (H)Иди и влез при цар Давида и му кажи: не кле ли се, господарю мой, царю, на рабинята си, думайки: син ти Соломон ще бъде цар подир мене и той ще седне на престола ми? Защо тогава се е прогласил за цар Адония?
14 И ето, докле още говориш там с царя, ще вляза и аз след тебе и ще допълня твоите думи.
15 Вирсавия отиде при царя в спалнята; царят беше много стар, и сунамитката Ависага му прислужваше.
16 Вирсавия се наведе и се поклони на царя; и царят попита: какво искаш?
17 (I)Тя му отговори: господарю мой, царю! Ти се кле на рабинята си в Господа, твоя Бог: син ти Соломон ще царува подир мене и той ще седне на моя престол.
18 А сега ето, Адония се прогласил за цар, пък ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.
19 Той заклал много волове, телци и овци и поканил в сички царски синове, свещеник Авиатара и. военачалника Иоава; а Соломона, твоя раб, не поканил.
20 Но цар си ти, господарю мой, и към тебе са обърнати очите на всички израилтяни, за да им обявиш, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него.
21 Инак, кога моят господар, царят, почине при отците си, ще обвинят мене и сина ми Соломона.
22 Докле тя още говореше с царя, дойде и пророк Натан.
23 (J)Обадиха на царя, думайки: ето пророк Натан. И той влезе при царя и му се поклони ничком доземи.
24 И Натан каза: господарю мой, царю! казал ли си ти: Адония ще царува след мене и той ще седне на моя престол?
25 (K)Защото сега той слязъл, заклал много волове, телци и овци, поканил всички цареви синове, военачалници и свещеник Авиатара, и ето, те ядат и пият у него, и викат: да живее цар Адония!
26 А мене, твоя раб, свещеник Садока, Иодаевия син Ванея и твоя раб Соломона не покани.
27 Не е ли станало това по волята на моя цар-господар? И защо ти не откри на своя раб, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него?
28 Отговори цар Давид и рече: повикайте ми Вирсавия. Тя влезе и застана пред царя.
29 (L)Царят се кълнеше и думаше: жив Господ, Който е избавял душата ми от всяка беда!
30 (M)Както ти се клех в Господа, Бога Израилев, думайки, че син ти Соломон ще царува след мене и той ще седне на престола ми вместо мене, – тъй ще и направя това днес.
31 Тогава Вирсавия се наведе ничком доземи, поклони се на царя и рече: да живее моят господар, цар Давид, довека!
32 И цар Давид каза: повикайте ми свещеник Садока, пророк Натана и Иодаевия син Ванея. И те влязоха при царя.
33 (N)И царят им рече: вземете със себе си слугите на вашия господар, качете Соломона, моя син, на мулето ми и го заведете в Гион,
34 (O)нека го помаже там свещеник Садок и пророк Натан за цар над Израиля, затръбете с тръба и извикайте: да живее цар Соломон!
35 (P)След това придружете го назад, и той ще дойде и ще седне на моя престол; той ще царува вместо мене; нему съм завещал да бъде вожд на Израиля и на Иуда.
36 (Q)Ванея, Иодаев син, отговори на царя и каза: амин! тъй да каже Господ, Бог на моя цар-господар:
37 както Господ беше с моя цар-господар, тъй да бъде Той и със Соломона и да възвеличи престола му повече от престола на моя господар, цар Давида!
38 (R)Тогава свещеник Садок, пророк Натан, Иодаевият син Ванея, хелетейци и фелетейци отидоха и качиха Соломона на цар Давидовото муле и го поведоха към Гион.
39 (S)И свещеник Садок взе рог с елей от скинията и помаза Соломона. И затръбиха с тръба, и цял народ завика: да живее цар Соломон!
40 И целият народ придружаваше Соломона и народът свиреше с пищялки и се много радваше, тъй че земята ехтеше от виковете му.
41 И чу Адония и всички поканени от него, щом бяха престанали да ядат; а Иоав, като чу тръбен звук, запита: от какво е тоя шум на вълнуващия се град?
42 (T)Докле още говореше, дойде Ионатан, син на свещеник Авиатара. И Адония каза: влез, ти си честен човек и носиш добра вест.
43 Ионатан отговори и рече на Адония: да, нашият господар, цар Давид, постави Соломона за цар;
44 (U)и царят изпрати с него свещеник Садока, пророк Натана, Иодаевия син Ванея, хелетейци и фелетейци, и те го качиха на царското муле;
45 и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха в Гион за цар, и потеглиха оттам с радост, и градът се раздвижи. Ето от какво е шумът, който чувате.
46 И Соломон вече седна на царския престол.
47 (V)А царските служители идваха да поздравят нашия господар, цар Давида, думайки: твоят Бог да прослави името на Соломона повече от твоето име и да възвеличи неговия престол повече от твоя престол. И царят се поклони от леглото си
48 и каза тъй: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който днес дарува (от семето ми) седналия на моя престол и моите очи виждат това.
49 Тогава всички поканени у Адония се уплашиха, станаха и се разотидоха всякой по пътя си.
50 (W)Адония пък, като се боеше от Соломона, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника.
51 (X)И обадиха на Соломона, думайки: ето, Адония се бои от цар Соломона, и ето, той се държи за роговете на жертвеника и казва: нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да убие с меч своя раб.
52 (Y)И Соломон каза: ако той бъде честен човек, ни един косъм от него няма да падне на земята; но, ако се намери в него лукавство, ще умре.
53 И (цар) Соломон прати, та го доведоха от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломона. А Соломон му каза: иди у дома си.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
