Първa Царства 17:12-30

Библия, синодално издание

^12 (A)Давид беше син на ефратеца от Витлеем Иудин, на име Иесей, който имаше осем сина; в дните на Саула тоя човек достигна старост и беше най-стар между мъжете.

^13 (B)Тримата по-големи Иесееви синове отидоха със Саула на война; имената на тримата му синове, които отидоха на война, бяха: най-големият се казваше Елиав, вторият след него – Аминадав, и третият Сама;

^14 (C)Давид беше най-малък. Тримата поголеми отидоха със Саула,

^15 (D)а Давид се бе върнал от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем.

¹⁶ Оня филистимец излазяше сутрин и вечер и се показваше четирийсет дена.

¹⁷ И Иесей рече на сина си Давида: вземи за братята си ефа печено жито и тия десет хляба и ги занеси по-скоро в стана при братята си;

¹⁸ а тия десет пити сирене занеси на хилядоначалника и разпитай за здравето на братята и узнай за нуждите им.

¹⁹ Саул и те и всички израилтяни се намираха в дъбовата долина и се готвеха за боя с филистимци.

²⁰ Давид стана сутринта рано, остави овците на пазач и, като взе товара, тръгна, както му бе заповядал Иесей; и дойде при колите, когато войската бе наредена и с вик се готвеше за бой.

²¹ Тогава израилтяни и филистимци се разположиха войска срещу войска.

²² Давид остави товара си при пазача на колите, затече се в редовете, дойде и попита братята си за здравето.

^23 (E)И ето, когато той се разговаряше с тях, едноборецът, комуто името беше Голиат, филистимец от Гет, излиза от редовете филистимски и казва ония думи, и Давид ги чу.

²⁴ И всички израилтяни, като виждаха тоя човек, избягаха от него и много се бояха.

²⁵ И израилтяните казваха: видите ли тоя човек, който излиза? Той излиза, за да хули Израиля; да би го някой убил, царят би го надарил с голямо богатство, и би му дал дъщеря си за жена, и дома на баща му би направил свободен у Израиля.

^26 (F)И Давид рече на ония, които стояха с него: какво ще сторят на оногова, който убие тоя филистимец и снеме позора от Израиля? Защото, кой е тоя необрязан филистимец, дето тъй хули войнството на живия Бог?

²⁷ И народът му каза същите думи, като прибави: ето, това ще сторят на оня човек, който го убие.

^28 (G)Елиав, най-големият брат на Давида, чу, що говореше той с народа, и се разсърди Елиав на Давида и рече: защо си дошъл тук и на кого остави малкото ония овци в пустинята? Зная аз твоето големство и твоето лошо сърце; ти си дошъл да гледаш боя.

²⁹ И рече Давид: та какво съм сторил? не са ли това само думи?

³⁰ И се отвърна от него към другиго и говореше същите думи, и народът му отговаряше, както попреди.