1 Samuel 30
Amplified Bible, Classic Edition
30 Now when David and his men came home to Ziklag on the third day, they found that the Amalekites had made a raid on the South (the Negeb) and on Ziklag, and had struck Ziklag and burned it with fire,
2 And had taken the women and all who were there, both great and small, captive. They killed no one, but carried them off and went on their way.
3 So David and his men came to the town, and behold, it was burned, and their wives and sons and daughters were taken captive.
4 Then David and the men with him lifted up their voices and wept until they had no more strength to weep.
5 David’s two wives also had been taken captive, Ahinoam the Jezreelitess and Abigail, the widow of Nabal the Carmelite.
6 David was greatly distressed, for the men spoke of stoning him because the souls of them all were bitterly grieved, each man for his sons and daughters. But David encouraged and strengthened himself in the Lord his God.
7 David said to Abiathar the priest, Ahimelech’s son, I pray you, bring me the ephod. And Abiathar brought him the ephod.
8 And David inquired of the Lord, saying, Shall I pursue this troop? Shall I overtake them? The Lord answered him, Pursue, for you shall surely overtake them and without fail recover all.
9 So David went, he and the 600 men with him, and came to the brook Besor; there those remained who were left behind.
10 But David pursued, he and 400 men, for 200 stayed behind who were too exhausted and faint to cross the brook Besor.
11 They found an Egyptian in the field and brought him to David, and gave him bread and he ate, and water to drink,
12 And a piece of a cake of figs and two clusters of raisins; and when he had eaten, his spirit returned to him, for he had eaten no food or drunk any water for three days and three nights.
13 And David said to him, To whom do you belong? And from where have you come? He said, I am a young man of Egypt, servant to an Amalekite; and my master left me because three days ago I fell sick.
14 We had made a raid on the South (Negeb) of the Cherethites and upon that which belongs to Judah and upon the South (Negeb) of Caleb. And we burned Ziklag with fire.
15 And David said to him, Can you take me down to this band? And he said, Swear to me by God that you will neither kill me nor deliver me into the hands of my master, and I will bring you down to this band.
16 And when he had brought David down, behold, the raiders were spread abroad over all the land, eating and drinking and dancing because of all the great spoil they had taken from the land of the Philistines and from the land of Judah.
17 And David smote them from twilight even to the evening of the next day, and not a man of them escaped, except 400 youths who rode camels and fled.
18 David recovered all that the Amalekites had taken and rescued his two wives.
19 Nothing was missing, small or great, sons or daughters, spoil or anything that had been taken; David recovered all.
20 Also David captured all the flocks and herds [which the enemy had], and the people drove those animals before him and said, This is David’s spoil.
21 And David came to the 200 men who were so exhausted and faint that they could not follow [him] and had been left at the brook Besor [with the baggage]. They came to meet David and those with him, and when he came near to the men, he saluted them.
22 Then all the wicked and base men who went with David said, Because they did not go with us, we will give them nothing of the spoil we have recovered, except that every man may lead away his wife and children and depart.
23 David said, You shall not do so, my brethren, with what the Lord has given us. He has preserved us and has delivered into our hands the troop that came against us.
24 Who would listen to you in this matter? For as is the share of him who goes into the battle, so shall his share be who stays by the baggage. They shall share alike.
25 And from that day to this he made it a statute and ordinance for Israel.
26 When David came to Ziklag, he sent part of the spoil to the elders of Judah, his friends, saying, Here is a gift for you of the spoil of the enemies of the Lord:
27 For those in Bethel, Ramoth of the Negeb, Jattir,
28 Aroer, Siphmoth, Eshtemoa,
29 Racal, the cities of the Jerahmeelites, the cities of the Kenites,
30 Hormah, Bor-ashan, Athach,
31 Hebron, and for those in all the places David and his men had habitually haunted.
Първa Царства 30
Библия, синодално издание
30 На третия ден, след като Давид и людете му тръгнаха за Секелаг, амаликитци нападнаха Секелаг от юг, превзеха го и го изгориха с огън,
2 жените пък (и всички), които бяха в него, от малък до голям, не убиха, а откараха в плен и отидоха в пътя си.
3 Приближи се Давид и людете му до града, и ето, той изгорен с огън, а жените им, синовете им и дъщерите им взети в плен.
4 Давид и народът, който беше с него, нададоха вик и плакаха, докле не остана в тях сила да плачат.
5 (A)Взети бяха в плен и двете жени Давидови: Ахиноама, изреелка, и Авигея, бившата Навалова жена, кармелитка.
6 (B)Давид беше много смутен, понеже народът искаше да го убие с камъни; защото целият народ скърбеше от душа, всякой за синовете си и за дъщерите си.
7 (C)Но Давид се укрепи с надежда на Господа, своя Бог; и рече Давид на свещеник Авиатара, син Ахимелехов: донеси ми ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида.
8 Давид попита Господа, думайки: да гоня ли това пълчище, и ще ги стигна ли? И отговорено му беше: гони, ще стигнеш и отнемеш.
9 И тръгна Давид, той и шестстотин мъже, които бяха с него; и дойдоха до поток Восор, дето уморените се спряха.
10 И гони ги Давид, сам той с четиристотин души; а двеста души се спряха, защото не бяха в сила да преминат Восорския поток.
11 Намериха един египтянин на полето, доведоха го при Давида, дадоха му хляб, той яде, и го напоиха с вода;
12 (D)и му дадоха част от низа смокини и два грозда сухо грозде, и той яде и се подкрепи, защото не бе ял хляб и не бе пил вода три дни и три нощи.
13 И Давид го попита: чий си ти и откъде си? Той отговори: аз съм момък египтянин, роб на един амаликитец, и моят господар ме остави, понеже заболях има вече три дни;
14 ние навлизахме в южната част на Керет и в областта Иудина и в южната част на Халева, а Секелаг с огън изгорихме.
15 И Давид го попита: завеждаш ли ме до това пълчище? А той отговори: закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и аз ще те заведа до това пълчище.
16 Давид му се закле, и той го поведе. И ето, амаликитци, пръснати по цялата оная страна, ядяха и пиеха и празнуваха поради голямата плячка, която бяха взели от земята Филистимска и от земята Иудейска.
17 И нападна ги и ги поразяваше Давид от сумрак до вечерта на другия ден, и никой от тях се не избави, освен четиристотин момци, които възседнаха камили и побягнаха.
18 И Давид отне всичко, що бяха взели амаликитци, отне Давид и двете си жени,
19 и не се изгуби у тях нищо, ни малко, ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни плячка, нито нищо от онова, що бяха взели от тях амаликитци: всичко възвърна Давид.
20 И Давид взе всичкия дребен и едър добитък; и неговите люде вървяха пред тоя добитък и казваха: това е Давидова плячка.
21 Давид дойде при ония двеста души, които не бяха в сила да вървят подире им, и които той бе оставил при поток Восор, и те излязоха да срещнат Давида и людете, които бяха с него. Давид се приближи до тия люде и ги поздрави.
22 Тогава лошите и негодниците, които бяха ходили с Давида, почнаха да казват: задето те не ходиха с нас, няма да им дадем от плячката, която отнехме; нека всеки си вземе само жената и децата и си върви.
23 Но Давид рече: не правете тъй, братя мои, след като Господ ни даде това и ни запази и предаде в ръцете ни пълчището, което дохожда против нас.
24 (E)И кой ще ви послуша в това? (Те не са по-долни от нас.) Каквото е частта на ония, които ходиха на война, такава част трябва да бъде и за ония, които останаха при колите: между всички трябва да се подели.
25 Тъй беше от това време и насетне; и той постави това като закон и правило за Израиля доднес.
26 (F)И дойде Давид в Секелаг и от плячката прати на старейшините Иудини, свои приятели, думайки: „ето вам подарък от плячката, взета от враговете Господни“;
27 (G)прати и на ония, които са във Ветил и в южний Рамот, в Иатир (и в Гетор),
28 (H)в Ароир (и в Амад), в Шифмот, и в Естемоа (и в Гет),
29 (в Кинан, в Сафен, в Тимат) и в Рахал, в градовете иерахмеелски и в градовете кенейски,
30 в Хорма и в Хорашан, в Атах
31 и в Хеврон, и по всички места, дето Давид бе ходил, той и людете му.
Copyright © 1954, 1958, 1962, 1964, 1965, 1987 by The Lockman Foundation
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
