Първо Коринтяни 9
Библия, синодално издание
9 (A)Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа?
2 (B)Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа.
3 Това е моята защита против ония, които ме осъждат
4 (C)Нима нямаме власт да ядем и да пием?
5 Нима нямаме власт да водим със себе си сестра жена, както и другите апостоли и братята Господни и Кифа?
6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим?
7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млякото на стадото?
8 Нима по човешки говоря това? Не и законът ли казва същото?
9 (D)Защото в Моисеевия закон е писано: „не вързвай устата на вол, който вършее“. Нима за воловете се грижи Бог?
10 Или казва това главно за нас? – Да, за нас е писано това; защото, който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи, каквото очаква.
11 (E)Ако ние сме посеяли у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното?
12 (F)Ако други имат дял в онова, що вие владеете, то колко повече ние? Обаче, ние се не ползувахме от това право, а всичко търпим, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие.
13 (G)Не знаете ли, че, които свещенодействуват, се хранят от светилището, и които служат на олтара, делят си с олтара принесеното?
14 (H)Тъй и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
15 Но аз се не възползувах ни с едно от тия права; и не писах това, за да се приложи всичко туй към мене. Защото за мене е по-добре да умра, отколкото някой да ми осуети похвалата.
16 (I)Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам!
17 Ако доброволно върша това, имам награда; ако ли недоброволно, изпълнявам само поверена мен служба.
18 А каква ми е наградата? Тая, че, проповядвайки Евангелието, благовествувам за Христа даром, без да се ползувам от своето право в благовестието.
19 (J)Защото, бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях:
20 за иудеите станах като иудеин, за да придобия иудеите; за подзаконните станах подзаконен, за да придобия подзаконните;
21 (K)за нямащите закон станах като да съм без закон (макар да не съм без закон пред Бога, но съм под закона на Христа), за да придобия нямащите закон;
22 (L)за немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои.
23 А това го правя заради Евангелието, за да бъда участник в неговите блага.
24 (M)Не знаете ли, че, които се надтичват на игрище, всички тичат, ала само един получава наградата? Така тичайте, за да постигнете целта.
25 (N)Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа: те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен.
26 Прочее, аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух;
27 (O)но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана.
1 Corinthians 9
King James Version
9 Am I am not an apostle? am I not free? have I not seen Jesus Christ our Lord? are not ye my work in the Lord?
2 If I be not an apostle unto others, yet doubtless I am to you: for the seal of mine apostleship are ye in the Lord.
3 Mine answer to them that do examine me is this,
4 Have we not power to eat and to drink?
5 Have we not power to lead about a sister, a wife, as well as other apostles, and as the brethren of the Lord, and Cephas?
6 Or I only and Barnabas, have not we power to forbear working?
7 Who goeth a warfare any time at his own charges? who planteth a vineyard, and eateth not of the fruit thereof? or who feedeth a flock, and eateth not of the milk of the flock?
8 Say I these things as a man? or saith not the law the same also?
9 For it is written in the law of Moses, thou shalt not muzzle the mouth of the ox that treadeth out the corn. Doth God take care for oxen?
10 Or saith he it altogether for our sakes? For our sakes, no doubt, this is written: that he that ploweth should plow in hope; and that he that thresheth in hope should be partaker of his hope.
11 If we have sown unto you spiritual things, is it a great thing if we shall reap your carnal things?
12 If others be partakers of this power over you, are not we rather? Nevertheless we have not used this power; but suffer all things, lest we should hinder the gospel of Christ.
13 Do ye not know that they which minister about holy things live of the things of the temple? and they which wait at the altar are partakers with the altar?
14 Even so hath the Lord ordained that they which preach the gospel should live of the gospel.
15 But I have used none of these things: neither have I written these things, that it should be so done unto me: for it were better for me to die, than that any man should make my glorying void.
16 For though I preach the gospel, I have nothing to glory of: for necessity is laid upon me; yea, woe is unto me, if I preach not the gospel!
17 For if I do this thing willingly, I have a reward: but if against my will, a dispensation of the gospel is committed unto me.
18 What is my reward then? Verily that, when I preach the gospel, I may make the gospel of Christ without charge, that I abuse not my power in the gospel.
19 For though I be free from all men, yet have I made myself servant unto all, that I might gain the more.
20 And unto the Jews I became as a Jew, that I might gain the Jews; to them that are under the law, as under the law, that I might gain them that are under the law;
21 To them that are without law, as without law, (being not without law to God, but under the law to Christ,) that I might gain them that are without law.
22 To the weak became I as weak, that I might gain the weak: I am made all things to all men, that I might by all means save some.
23 And this I do for the gospel's sake, that I might be partaker thereof with you.
24 Know ye not that they which run in a race run all, but one receiveth the prize? So run, that ye may obtain.
25 And every man that striveth for the mastery is temperate in all things. Now they do it to obtain a corruptible crown; but we an incorruptible.
26 I therefore so run, not as uncertainly; so fight I, not as one that beateth the air:
27 But I keep under my body, and bring it into subjection: lest that by any means, when I have preached to others, I myself should be a castaway.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
