Първо Царе 24
1940 Bulgarian Bible
24 След това Давид излезе от там и седна в недостъпните места на Ен-гади; и като се върна Саул от преследването на филистимците, известиха му, казвайки: Ето, Давид е в пустинята Ен-Гади.
2 И тогава Саул взе три хиляди мъже избрани, измежду целия Израил, та отиде да търси Давида и мъжете му по скалите на дивите кози.
3 И дойде при кошарите на овците край пътя, гдето имаше пещера; там Саул влезе по нуждата си {Еврейски: Да покрие нозете си.}, а Давид и мъжете му седяха по-навътре в пещерата.
4 И мъжете на Давида му рекоха: Ето денят, за който Господ ти каза: Ето Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти, и ще му сториш както ти се вижда за добро. Тогава Давид стана та отряза скришно полата на Сауловата мантия.
5 А по-после Давид се смути в сърцето си, за гдето отряза Сауловата пола.
6 И рече на мъжете си: Да ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да дигна ръка против него; защото е Господният помазаник.
7 С тия думи Давид спря мъжете си, и не ги остави да се подигнат против Саула. А Саул стана от пещерата и отиде по пътя си.
8 После стана Давид та излезе из пещерата и извика подир Саула казвайки: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна отдире си, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони.
9 И Давид каза на Саула: Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти?
10 Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми тоя ден в пещерата; и едни рекоха да те убия; но аз те пожалих, защото рекох: Не ща да дигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.
11 Виж още, отче мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, познай и виж, че няма ни злоба, ни престъпление в ръката ми, и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти гониш живота ми, за да го отнемеш.
12 Господ нека съди между мене и тебе, и Господ нека ми въздаде за тебе; обаче моята ръка не ще се дигне против тебе.
13 Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка не ще се дигне против тебе.
14 Подир кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? Подир умряло куче, подир една бълха.
15 Господ, прочее, нека бъде съдия и нека съди между мене и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми, и нека ме избави от ръката ти.
16 И като изговори Давид тия думи на Саула, рече Саул: Това твоят глас ли е, чадо мое Давиде? И Саул плака с висок глас.
17 И рече на Давида: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло.
18 И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото, когато Господ бе ме предал в ръцете ти, ти не ме уби.
19 Понеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ, прочее, да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.
20 И сега, ето, познавам че наистина ти ще станеш цар, и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка.
21 Сега, прочее, закълни ми се в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене, и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.
22 И Давид се закле на Саула. Тогава Саул си отиде у дома си, а Давид и мъжете му се изкачиха на твърдото място.
Първо Царе 24
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Давид пощадява Саул
24 (A)А Давид се махна оттам и живееше в недостъпни места[a] край Ен-Гади. 2 И когато Саул се завърна от преследването на филистимците, съобщиха му: „Ето Давид е в пустинните места при Ен-Гади“. 3 Тогава Саул взе три хиляди мъже, подбрани от цял Израил, и тръгна да търси Давид и хората му по скалите на планината Дивите кози. 4 (B)И по пътя отиде при овчите кошари и там имаше пещера. Саул влезе по нужда, а Давид и хората му седяха навътре в пещерата. 5 И хората на Давид му казаха: „Ето деня, за който Господ ти каза: ‘Ето Аз ще предам твоя враг в ръцете ти и ще направиш с него, каквото смяташ за добро.’“ Тогава Давид стана и отряза края на Сауловата горна дреха. 6 Но след това сърцето на Давид трепна поради това, че отряза края на Сауловата горна дреха. 7 (C)И каза на хората си: „Да ме пази Господ да не сторя това на своя господар, на помазаника Господен, да сложа ръка на него, понеже той е помазаник на Господа.“ 8 И Давид сдържа хората си с тези думи и не им позволи да нападнат Саул.
А Саул стана, излезе от пещерата и потегли по пътя. 9 След това Давид стана, излезе от пещерата и викна към Саул: „Господарю мой, царю!“ Саул се огледа назад, а Давид сведе лице до земята и се поклони. 10 Тогава Давид попита Саул: „Защо се вслушваш в думите на хората, които казват: ‘Ето Давид ти желае злото’? 11 Ето днес твоите очи виждат, че Господ те предаваше сега в моите ръце в пещерата и ми казваха да те убия. Но аз те пощадих и казах: ‘Няма да вдигна ръката си срещу своя господар, понеже е помазаник на Господа.’ 12 Погледни, татко мой, и виж края на твоята връхна дреха в ръката ми, защото отрязах края на дрехата ти, но не те убих. Знай и разбери, че в ръката ми няма зло и престъпление и не съм съгрешил против тебе, а ти искаш да отнемеш живота ми. 13 Нека Господ отсъди между мене и тебе. Нека Господ да ти въздаде за мене, но моята ръка няма да се вдигне срещу тебе. 14 Както казва старата поговорка: ‘От беззаконници произлиза беззаконие.’ Затова моята ръка няма да се вдигне срещу тебе. 15 (D)Против кого е излязъл израилският цар? Кого преследваш? Едно мъртво куче! Една бълха! 16 Нека Господ да бъде съдията и да отсъди между мене и тебе. Нека види, да разследва делото ми и да ме избави от ръката ти.“
17 И след като Давид завърши с тези думи, тогава Саул каза: „Твоят глас ли е това, Давиде, сине мой?“ И Саул извиси гласа си, заплака 18 и каза на Давид: „Ти си по-справедлив от мене, защото ми отвърна с добро, а аз ти мислех злото. 19 Ти показа днес това, като ми направи добро: не ме уби, когато Господ ме предаде в ръката ти. 20 Защото, ако някой намери врага си в притеснение, ще го остави ли по пътя невредим? Господ да ти въздаде добро за това, което ти направи днес. 21 И ето сега аз зная, че наистина ще бъдеш цар и че царството на Израил ще се укрепи чрез ръката ти. 22 Закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене и няма да заличиш името ми от бащиния ми дом.“ 23 И Давид се закле на Саул и Саул тръгна за дома си, а Давид и хората му се върнаха на недостъпното място.
Footnotes
- 24:1 Евр. Мицдот – укрепени места.
Първa Царства 24
Библия, синодално издание
24 След това Давид излезе оттам и живееше по безопасните места на Ен-Гади.
2 Когато Саул се върна от филистимците, обадиха му, думайки: ето, Давид е в пустиня Ен-Гади.
3 И Саул взе три хиляди отбор мъже от цял Израил и отиде да търси Давида и людете му по планините, дето живеят сърни.
4 И дойде при една овча кошара край пътя; там имаше пещера, и Саул влезе там по нужда; а Давид и людете му седяха в дъното на пещерата.
5 (A)И казваха на Давида людете му: ето денят, за който ти говори Господ: ето, Аз ще предам твоя враг в ръцете ти, и ще сториш с него, каквото ти е угодно. Давид стана и полекичка отряза полата на Сауловата горна дреха.
6 Но след това домъчня Давиду на сърце, задето той отряза полата на Сауловата дреха.
7 (B)И рече на людете си: да ми не дава Господ да сторя това на моя господар, помазаника Господен, да туря ръка върху него, понеже той е помазаник Господен.
8 И с тия думи удържа Давид людете си и не им даде да нападнат Саула. А Саул стана и излезе из пещерата на пътя.
9 След това стана и Давид, излезе из пещерата и завика след Саула, думайки: „господарю мой, царю!“ Саул погледна назад, и Давид падна с лице на земята, и (му) се поклони.
10 И Давид рече на Саула: защо слушаш думите на ония люде, които казват: ето, Давид крои зло против тебе?
11 Ето, днес виждат очите ти, че Господ те предаваше сега в ръцете ми в пещерата, и казваха ми да те убия, но аз те пощадих и рекох: няма да вдигна ръка върху моя господар, понеже той е помазаник на Господа.
12 Татко, погледни полата на дрехата си в ръката ми: аз отрязах полата на дрехата ти, а тебе не убих; знай и се убеди, че в ръката ми няма зло, ни коварство, и че аз не съм съгрешил против тебе; а ти търсиш душата ми, за да я отнемеш.
13 Нека Господ разсъди между мене и тебе, и нека ти отмъсти Господ за мене; но моята ръка няма да бъде върху тебе,
14 както казва старата пословица: от беззаконници излиза беззаконие. Затова ръката ми няма да бъде върху тебе.
15 (C)Против кого е излязъл царят израилски? Подир кого си се разтичал? Подир мъртво псе, подир една бълха.
16 Нека Господ бъде съдия и Той да разсъди между мене и тебе. Той ще разгледа, ще разследва делото ми и ще ме спаси от ръката ти.
17 Като свърши Давид тия думи към Саула, Саул рече: твоят ли глас е това, сине мой Давиде? И издигна Саул гласа си, плака
18 (D)и рече на Давида: ти си по-прав от мене, защото ти ми отвърна с добро, а аз ти отвръщах със зло;
19 (E)ти показа това днес, като постъпи с мене милостивно: когато Господ ме предаваше в ръцете ти, ти ме не уби.
20 (F)Кой, след като намери врага си, ще го пусне здрав и читав? Господ да ти върне с добро за това, което ти ми стори днес.
21 И сега зная, че ти бездруго ще станеш цар, и царството Израилево ще бъде силно в ръката ти.
22 Затова закълни ми се в Господа, че няма да изкорениш потомството ми след мене и няма да унищожиш името ми в бащиния ми дом.
23 Закле се Давид на Саула. И Саул отиде у дома си, а Давид и людете му отидоха в укрепено място.
1 Samuel 24
Expanded Bible
David Shames Saul
24 After Saul returned from chasing the Philistines, he was told, “David is in the ·Desert [Wilderness] of En Gedi.” 2 So he took three thousand ·chosen men [elite soldiers] from all Israel and began looking for David and his men near the ·Rocks [Crags] of the ·Wild [Mountain] Goats.
3 Saul came to the sheep ·pens [folds] ·beside the road [along the way]. A cave was there, and he went in to ·relieve himself [L cover his feet]. Now David and his men were hiding ·far back in [in the inner recesses of] the cave. 4 The men said to David, “Today is the day the Lord spoke of when he said, ‘I will give your enemy ·over to you [L into your hand]. ·Do anything you want with him [Deal with him as you wish/as is good in your eyes].’”
Then David crept up to Saul and ·quietly [secretly; stealthily] cut off ·a corner [the border/edge/hem] of Saul’s robe. 5 Later ·David felt guilty [David’s conscience bothered him; L the heart/mind of David struck him] because he had cut off a corner of Saul’s robe. 6 He said to his men, “May the Lord ·keep [forbid; preserve] me from doing such a thing to my master! Saul is the Lord’s ·appointed king [anointed]. I should not ·do anything [raise/L send my hand] against him, because he is the Lord’s ·appointed king [anointed]!” 7 David used these words to ·stop [restrain; persuade; rebuke; scold] his men; he did not let them attack Saul. Then Saul left the cave and went his way.
8 When David came out of the cave, he ·shouted [called] to Saul, “My ·master [lord] ·and [the] king!” Saul looked back, and David bowed ·facedown [prostrate] on the ground. 9 He said to Saul, “Why do you listen when people say, ‘David wants to harm you’? 10 You have seen ·something with [with] your own eyes today. ·The […how the] Lord ·put you in my power [L gave you into my hand] in the cave. ·They [Some] said I should kill you, but I ·was merciful [pitied/spared you]. I said, ‘I won’t ·harm [raise/L send my hand against] my master, because he is the Lord’s ·appointed king [anointed].’ 11 My father, look at this ·piece [border; edge; hem] of your robe in my hand! I cut off the ·corner [border; edge; hem] of your robe, but I didn’t kill you. ·Now understand and know [This proves] ·I am not planning any evil [there is no wrong or rebellion/treason] against you. I ·did nothing wrong to [have not sinned against] you, but you are hunting me to ·kill me [L take my life]. 12 May the Lord judge between us, and may he ·punish [avenge me on] you for the wrong you have done to me! But I ·am not against you [will not harm you/lay a hand on you]. 13 There is an old ·saying [proverb]: ‘Evil ·things [deeds] come ·from [out of] evil people.’ ·But [So] I ·am not [will not harm/raise my hand] against you. 14 Whom is the king of Israel ·coming out against [attacking]? Whom are you ·chasing [pursuing]? ·It’s as if you are chasing a [A…?] dead dog or a flea. 15 May the Lord be our judge and decide ·between you and me [which of us is right]. May he ·support me [consider/see me] and ·show that I am right [uphold/plead my cause]. May he ·save [rescue; deliver] me from ·you [L your hand/power]!”
16 When David finished saying these words, Saul asked, “Is that your voice, David my son?” And he cried loudly. 17 He said, “You are ·a better man [more righteous] than I am. You have ·been good [behaved well; L repaid good] to me, but I have ·done wrong [behaved badly; L repaid evil] to you. 18 You [L have just] told me what good things you did [L to me]. The Lord handed me over to you, but you did not kill me. 19 ·People don’t normally let an enemy get away like this, do they [L For who has found his enemy and sends him on his way safely]? May the Lord reward you ·because you were good to [or with good for what you have done for] me today. 20 I [L now] know you will surely be king, and ·you will rule [in your hand will be established] the kingdom of Israel. 21 Now swear to me by the Lord that you will not ·kill [L cut off] my ·descendants [L seed] and that you won’t wipe out my name from my father’s ·family [household; C by killing all Saul’s children].”
22 So David ·made the promise [swore] to Saul. Then Saul went back home, and David and his men went up to their ·hideout [stronghold].
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
The Expanded Bible, Copyright © 2011 Thomas Nelson Inc. All rights reserved.