Add parallel Print Page Options

Затова когато не можахме вече да търпим намерихме за добре да останем сами в Атина;

и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,

та да се не колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че на това сме определени.

Защото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.

И по тая причина, когато не можах да търпя, пратих да узнаят за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.

А когато Тимотей дойде още сега при нас, та ни донесе добри вести за вярата и любовта ви, и че имате всякога добри спомени за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,

тогава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви;

понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.

Защото как можем достатъчно да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?

10 Нощем и денем се молим преусърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.

11 А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано оправи пътя към вас.

12 И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние преизобилваме към вас,

13 за да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии.

Поради това, като не можехме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина,

(A)и изпроводихме Тимотея, наш брат и Божий служител и наш сътрудник в Христовото благовестие, за да ви укрепи и утеши във вярата ви,

(B)та да се не смущава никой в тия скърби; защото сами знаете, че за това сме отредени.

Защото ние, и когато бяхме при вас, предсказвахме ви, че ще страдаме, както се и случи, и вие знаете.

Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд.

Но сега, след като от вас дойде Тимотей при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, и че винаги имате добър спомен за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас, –

ние, при всичката ни скръб и нужда, се утешихме за вас, братя, с вашата вяра;

защото ние сме живи сега, когато вие стоите в Господа.

Каква благодарност, наистина, можем да въздадем Богу за вас, за всичката радост, с която се радваме поради вас пред нашия Бог,

10 (C)като денем и нощем твърде усърдно се молим, за да видим лицето ви и да допълним недостига на вашата вяра!

11 А Сам Бог и Отец наш и Господ наш Иисус Христос да насочи пътя ни към вас.

12 Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, каквато имаме и ние към вас,

13 (D)за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост пред Бога и Отца нашего, при дохождането на Господа нашего Иисуса Христа с всичките Му светии. Амин.

(A)Затова, като не понасяхме повече да сме далече, решихме да останем сами в Атина и изпратихме Тимотей, нашия брат и Божий служител, който работи с нас при благовестенето за Христос, да ви укрепи и утвърди във вярата ви, (B)така че никой да не се смущава от страданията. А вие сами знаете, че така ни е отредено, (C)защото и когато бяхме при вас, ви предупредихме, че ще страдаме. И както знаете, така стана. (D)Поради това и аз, като не можех вече да понасям, изпратих Тимотей, за да се осведомя за вярата ви, да не би изкусителят да ви е изкусил и нашият труд да е бил напразен.

(E)Но току-що Тимотей се завърна от вас при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, както и за това, че си спомняте винаги за нас с добро и копнеете да ни видите, както и ние вас. Затова, братя, и ние, при всичките си притеснения и несгоди, се утешихме за вас. Сега, когато вие вярвате твърдо в Господа, ние живеем истински. Каква благодарност можем да въздадем към Бога за вас за цялата радост, която изживяваме заради вас пред нашия Бог! 10 (F)Денем и нощем усърдно се молим да видим лицата ви и да допълним онова, което не достига във вашата вяра.

11 (G)Нека Сам нашият Бог Отец и нашият Господ Иисус Христос[a] да насочат пътя ни към вас. 12 А колкото до вас, Бог да благослови обичта ви един към друг и към всички, за да расте и се обогатява – обич, каквато и ние изпитваме. 13 Така ще утвърди сърцата ви, за да станете безукорни до святост пред Бога, нашия Отец, при пришествието на нашия Господ Иисус с всичките Му светии[b].

Footnotes

  1. 3:11 В някои ръкописи липсва: „Христос“.
  2. 3:13 В някои ръкописи е добавено: „Амин“.