Псалтир 141

Библия, синодално издание

Учение на Давида. Неговата молитва, когато беше в пещерата.

141 ^(A)С гласа си викнах към Господа, с гласа си се Господу помолих;

^2 (B)излях пред Него молбата си: скръбта си Нему открих.

^3 (C)Когато изнемогваше духът ми, Ти знаеше моята пътека. На пътя, по който ходих, те скришно примки ми поставиха.

^4 (D)Гледам надясно и виждам, че никой ме не признава: няма убежище за мене, никой се не грижи за душата ми.

^5 (E)Викнах към Тебе, Господи, и казах: Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите.

⁶ Чуй моите вопли, защото твърде изнемогнах; избави ме от моите гонители, защото те са по-силни от мене.

^7 (F)Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име. Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние.