Началнику на хора. Псалом Давидов.

138 ^(A)Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.

^2 (B)Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.

^3 (C)Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.

⁴ Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.

⁵ Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.

⁶ Дивно е за мене (Твоето) знание, – то е високо, не мога да го постигна!

^7 (D)Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?

^8 (E)Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти.

^9 (F)Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, –

¹⁰ и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.

^11 (G)Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;

^12 (H)но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина.

^13 (I)Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.

^14 (J)Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.

^15 (K)Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.

^16 (L)Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.

¹⁷ Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!

^18 (M)Да ги изброявам ли, – но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.

^19 (N)О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!

²⁰ Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.

^21 (O)Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?

^22 (P)С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.

^23 (Q)Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;

^24 (R)и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.