John 20
Contemporary English Version
Jesus Is Alive
(Matthew 28.1-10; Mark 16.1-8; Luke 24.1-12)
20 On Sunday morning while it was still dark, Mary Magdalene went to the tomb and saw that the stone had been rolled away from the entrance. 2 She ran to Simon Peter and to Jesus' favorite disciple and said, “They have taken the Lord from the tomb! We don't know where they have put him.”
3 Peter and the other disciple started for the tomb. 4 They ran side by side, until the other disciple ran faster than Peter and got there first. 5 He bent over and saw the strips of linen cloth lying inside the tomb, but he did not go in.
6 When Simon Peter got there, he went into the tomb and saw the strips of cloth. 7 He also saw the piece of cloth that had been used to cover Jesus' face. It was rolled up and in a place by itself. 8 The disciple who got there first then went into the tomb, and when he saw it, he believed. 9 At that time Peter and the other disciple did not know that the Scriptures said Jesus would rise to life. 10 So the two of them went back to the other disciples.
Jesus Appears to Mary Magdalene
(Mark 16.9-11)
11 Mary Magdalene stood crying outside the tomb. She was still weeping, when she stooped down 12 and saw two angels inside. They were dressed in white and were sitting where Jesus' body had been. One was at the head and the other was at the foot. 13 The angels asked Mary, “Why are you crying?”
She answered, “They have taken away my Lord's body! I don't know where they have put him.”
14 As soon as Mary said this, she turned around and saw Jesus standing there. But she did not know who he was. 15 Jesus asked her, “Why are you crying? Who are you looking for?”
She thought he was the gardener and said, “Sir, if you have taken his body away, please tell me, so I can go and get him.”
16 Then Jesus said to her, “Mary!”
She turned and said to him, “Rabboni.” The Aramaic word “Rabboni” means “Teacher.”
17 Jesus told her, “Don't hold on to me! I have not yet gone to the Father. But tell my disciples I am going to the one who is my Father and my God, as well as your Father and your God.” 18 Mary Magdalene then went and told the disciples she had seen the Lord. She also told them what he had said to her.
Jesus Appears to His Disciples
(Matthew 28.16-20; Mark 16.14-18; Luke 24.36-49)
19 The disciples were afraid of the Jewish leaders, and on the evening of that same Sunday they locked themselves in a room. Suddenly, Jesus appeared in the middle of the group. He greeted them 20 and showed them his hands and his side. When the disciples saw the Lord, they became very happy.
21 After Jesus had greeted them again, he said, “I am sending you, just as the Father has sent me.” 22 Then he breathed on them and said, “Receive the Holy Spirit. 23 (A) If you forgive anyone's sins, they will be forgiven. But if you don't forgive their sins, they will not be forgiven.”
Jesus and Thomas
24 Although Thomas the Twin was one of the twelve disciples, he wasn't with the others when Jesus appeared to them. 25 So they told him, “We have seen the Lord!”
But Thomas said, “First, I must see the nail scars in his hands and touch them with my finger. I must put my hand where the spear went into his side. I won't believe unless I do this!”
26 A week later the disciples were together again. This time, Thomas was with them. Jesus came in while the doors were still locked and stood in the middle of the group. He greeted his disciples 27 and said to Thomas, “Put your finger here and look at my hands! Put your hand into my side. Stop doubting and have faith!”
28 Thomas replied, “You are my Lord and my God!”
29 Jesus said, “Thomas, do you have faith because you have seen me? The people who have faith in me without seeing me are the ones who are really blessed!”
Why John Wrote His Book
30 Jesus worked many other miracles[a] for his disciples, and not all of them are written in this book. 31 But these are written so that you will put your faith in Jesus as the Messiah and the Son of God. If you have faith in[b] him, you will have true life.
Иоан 20
Библия, синодално издание
20 (A)В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2 Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.
3 Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.
4 И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
5 И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.
6 (B)След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
7 пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а – свита отделно на едно място.
8 Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
9 (C)защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
10 Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
11 (D)А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12 и вижда два Ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13 И те ѝ казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14 (E)Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15 Иисус ѝ казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16 Иисус ѝ казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: „Равуни!“ което значи Учителю.
17 (F)Иисус ѝ казва: не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18 Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това ѝ казал.
19 (G)А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам!
20 (H)И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
21 (I)А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам.
22 И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго.
23 (J)На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.
24 А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус.
25 (K)Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26 След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам!
27 После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
28 Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!
29 (L)Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.
30 (M)И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга.
31 (N)А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
Copyright © 1995 by American Bible Society For more information about CEV, visit www.bibles.com and www.cev.bible.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
