约翰福音 13
Chinese New Version (Simplified)
耶稣为门徒洗脚
13 逾越节以前，耶稣知道自己离开这世界回到父那里去的时候到了。他既然爱世上属于自己的人，就爱他们到底。 2 吃晚饭的时候（魔鬼已经把出卖耶稣的意念放在西门的儿子加略人犹大的心里）， 3 耶稣知道父已经把万有交在他手中，并且知道自己从 神而来，又要回到 神那里去， 4 就起身离席，脱去外衣，拿一条手巾束腰。 5 然后他倒了一盆水，洗门徒的脚，并且用束腰的手巾擦干。 6 轮到西门．彼得，彼得就说：“主啊，你要洗我的脚吗？” 7 耶稣回答：“我所作的，你现在不知道，以后就会明白。” 8 彼得说：“不行，你千万不可洗我的脚！”耶稣说：“如果我不洗你，你就与我没有关系了。” 9 西门．彼得说：“主啊，那就不单洗我的脚，连我的手和头都洗吧！” 10 耶稣说：“洗过澡的人，全身都洁净，只需要洗脚就可以了。你们是洁净的，但不是人人都是这样。” 11 原来耶稣知道谁要出卖他，所以他说“你们不是人人都是洁净的”。
12 耶稣洗完了门徒的脚，就穿上外衣，再坐下来，对他们说：“我给你们作的，你们明白吗？ 13 你们称呼我‘老师，主’，你们说得对，我本来就是。 14 我是主，是老师，尚且洗你们的脚，你们也应当彼此洗脚。 15 我作了你们的榜样，是要你们也照着我所作的去行。 16 我实实在在告诉你们，仆人不能大过主人，奉差遣的也不能大过差他的人。 17 你们既然知道这些事，如果去实行，就有福了。 18 我这话不是指着你们全体说的；我认识我所拣选的人，但是经上的话：‘那吃我饭的，用他的脚踢我’，必须应验。 19 现在，事情还没有发生，我就告诉你们，使你们到时可以信我就是‘那一位’。 20 我实实在在告诉你们，那接待我所差遣的，就是接待我；接待我的，就是接待那差我来的。”
耶稣预言要被人出卖(A)
21 耶稣说了这话，心里很难过，就明明地说：“我实实在在告诉你们，你们中间有一个人要出卖我。” 22 门徒面面相觑，不知道他是指着谁说的。 23 门徒中有一个人，是耶稣所爱的，侧身挨近耶稣（“侧身挨近耶稣”原文作“在耶稣的胸怀里”）。 24 西门．彼得向他示意，叫他问耶稣是指着谁说的。 25 于是那个门徒贴近耶稣的胸怀，问他：“主啊，是谁呢？” 26 耶稣回答：“我蘸一小块饼给谁，谁就是了。”于是他蘸了一小块饼，递给加略人西门的儿子犹大。 27 犹大接过饼以后，撒但就进入他的心。耶稣对他说：“你要作的，快去作吧。” 28 在座的人，没有一个知道耶稣为甚么对犹大说这话。 29 犹大是管钱的，所以有人以为耶稣叫他去买过节用的东西，或是吩咐他拿点东西去赒济穷人。 30 犹大吃了饼，立刻就出去；那时是黑夜了。
吩咐门徒要彼此相爱
31 他出去以后，耶稣就说：“现在人子得了荣耀， 神也在人子身上得了荣耀， 32 （ 神既然在人子身上得了荣耀，）（有些抄本无此句）也要在自己身上荣耀人子，并且要立刻荣耀他。 33 孩子们啊，我跟你们在一起的时候不多了。你们要寻找我，但是我对犹太人说过，现在也照样对你们说：‘我去的地方，是你们不能去的。’ 34 我给你们一条新命令，就是要你们彼此相爱；我怎样爱你们，你们也要怎样彼此相爱。 35 如果你们彼此相爱，众人就会认出你们是我的门徒了。”
预言彼得不认主(B)
36 西门．彼得对耶稣说：“主啊，你往哪里去？”耶稣回答：“我去的地方，你现在不能跟着我去，但后来却要跟着我去。” 37 彼得说：“主啊，为甚么我现在不能跟着你去？为了你，我舍命也愿意！” 38 耶稣说：“你愿意为我舍命吗？我实实在在告诉你，鸡叫之前，你必定三次不认我。”
Иоан 13
Библия, синодално издание
13 (A)Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай.
2 И във време на вечеря, когато дяволът бе вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде,
3 (B)Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
4 (C)стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се;
5 после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан.
6 Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?
7 Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш.
8 Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене.
9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
10 (D)Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички.
11 Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.
12 А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих?
13 (E)Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв.
14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму.
15 Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.
16 (F)Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил.
17 Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.
18 (G)Не за всички ви говоря: Аз зная, кои съм избрал. Но да се сбъдне Писанието: „който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си“.
19 (H)Отсега ви казвам, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате, че съм Аз.
20 (I)Истина, истина ви казвам: който приема, когото Аз пратя, Мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, Който Ме е пратил.
21 (J)Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелствува и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22 Тогава учениците взеха да се споглеждат един други, недоумявайки, за кого говори.
23 (K)А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови.
24 Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори.
25 Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е?
26 Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот.
27 И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро.
28 Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това.
29 А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или – да раздаде нещо на сиромаси.
30 Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ.
31 (L)Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него.
32 Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.
33 (M)Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.
34 (N)Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.
36 Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш.
37 Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа.
38 (O)Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.
John 13
Douay-Rheims 1899 American Edition
13 Before the festival day of the pasch, Jesus knowing that his hour was come, that he should pass out of this world to the Father: having loved his own who were in the world, he loved them unto the end.
2 And when supper was done, (the devil having now put into the heart of Judas Iscariot, the son of Simon, to betray him,)
3 Knowing that the Father had given him all things into his hands, and that he came from God, and goeth to God;
4 He riseth from supper, and layeth aside his garments, and having taken a towel, girded himself.
5 After that, he putteth water into a basin, and began to wash the feet of the disciples, and to wipe them with the towel wherewith he was girded.
6 He cometh therefore to Simon Peter. And Peter saith to him: Lord, dost thou wash my feet?
7 Jesus answered, and said to him: What I do thou knowest not now; but thou shalt know hereafter.
8 Peter saith to him: Thou shalt never wash my feet. Jesus answered him: If I wash thee not, thou shalt have no part with me.
9 Simon Peter saith to him: Lord, not only my feet, but also my hands and my head.
10 Jesus saith to him: He that is washed, needeth not but to wash his feet, but is clean wholly. And you are clean, but not all.
11 For he knew who he was that would betray him; therefore he said: You are not all clean.
12 Then after he had washed their feet, and taken his garments, being set down again, he said to them: Know you what I have done to you?
13 You call me Master, and Lord; and you say well, for so I am.
14 If then I being your Lord and Master, have washed your feet; you also ought to wash one another's feet.
15 For I have given you an example, that as I have done to you, so you do also.
16 Amen, amen I say to you: The servant is not greater than his lord; neither is the apostle greater than he that sent him.
17 If you know these things, you shall be blessed if you do them.
18 I speak not of you all: I know whom I have chosen. But that the scripture may be fulfilled: He that eateth bread with me, shall lift up his heel against me.
19 At present I tell you, before it come to pass: that when it shall come to pass, you may believe that I am he.
20 Amen, amen I say to you, he that receiveth whomsoever I send, receiveth me; and he that receiveth me, receiveth him that sent me.
21 When Jesus had said these things, he was troubled in spirit; and he testified, and said: Amen, amen I say to you, one of you shall betray me.
22 The disciples therefore looked one upon another, doubting of whom he spoke.
23 Now there was leaning on Jesus' bosom one of his disciples, whom Jesus loved.
24 Simon Peter therefore beckoned to him, and said to him: Who is it of whom he speaketh?
25 He therefore, leaning on the breast of Jesus, saith to him: Lord, who is it?
26 Jesus answered: He it is to whom I shall reach bread dipped. And when he had dipped the bread, he gave it to Judas Iscariot, the son of Simon.
27 And after the morsel, Satan entered into him. And Jesus said to him: That which thou dost, do quickly.
28 Now no man at the table knew to what purpose he said this unto him.
29 For some thought, because Judas had the purse, that Jesus had said to him: Buy those things which we have need of for the festival day: or that he should give something to the poor.
30 He therefore having received the morsel, went out immediately. And it was night.
31 When he therefore was gone out, Jesus said: Now is the Son of man glorified, and God is glorified in him.
32 If God be glorified in him, God also will glorify him in himself; and immediately will he glorify him.
33 Little children, yet a little while I am with you. You shall seek me; and as I said to the Jews: Whither I go you cannot come; so I say to you now.
34 A new commandment I give unto you: That you love one another, as I have loved you, that you also love one another.
35 By this shall all men know that you are my disciples, if you have love one for another.
36 Simon Peter saith to him: Lord, whither goest thou? Jesus answered: Whither I go, thou canst not follow me now; but thou shalt follow hereafter.
37 Peter saith to him: Why cannot I follow thee now? I will lay down my life for thee.
38 Jesus answered him: Wilt thou lay down thy life for me? Amen, amen I say to thee, the cock shall not crow, till thou deny me thrice.
Chinese New Version (CNV). Copyright © 1976, 1992, 1999, 2001, 2005 by Worldwide Bible Society.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Public Domain (Why are modern Bible translations copyrighted?)