Иоан 12
Библия, синодално издание
12 (A)Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.
2 (B)Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.
3 Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.
4 Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:
5 защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?
6 (C)Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)
7 А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.
8 (D)Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.
9 Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.
10 А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,
11 защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.
12 На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,
13 (E)взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
14 А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:
15 (F)„не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“.
16 Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
17 Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.
18 Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
19 А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.
20 Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;
21 те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.
22 Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.
23 Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.
24 Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.
25 (G)Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.
26 (H)Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.
27 (I)Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.
28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.
29 А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.
30 Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.
31 (J)Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.
32 (K)И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.
33 А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
34 (L)Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?
35 Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.
36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.
37 Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,
38 (M)за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?“
39 Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:
40 (N)„Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря“.
41 Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.
42 Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43 (O)защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.
44 А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;
45 и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.
46 (P)Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.
47 (Q)И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.
48 (R)Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.
49 (S)Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.
50 И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.
John 12
World English Bible
12 Then, six days before the Passover, Jesus came to Bethany, where Lazarus was, who had been dead, whom he raised from the dead. 2 So they made him a supper there. Martha served, but Lazarus was one of those who sat at the table with him. 3 Therefore Mary took a pound[a] of ointment of pure nard, very precious, and anointed Jesus’ feet and wiped his feet with her hair. The house was filled with the fragrance of the ointment.
4 Then Judas Iscariot, Simon’s son, one of his disciples, who would betray him, said, 5 “Why wasn’t this ointment sold for three hundred denarii[b] and given to the poor?” 6 Now he said this, not because he cared for the poor, but because he was a thief, and having the money box, used to steal what was put into it.
7 But Jesus said, “Leave her alone. She has kept this for the day of my burial. 8 For you always have the poor with you, but you don’t always have me.”
9 A large crowd therefore of the Jews learned that he was there; and they came, not for Jesus’ sake only, but that they might see Lazarus also, whom he had raised from the dead. 10 But the chief priests conspired to put Lazarus to death also, 11 because on account of him many of the Jews went away and believed in Jesus.
12 On the next day a great multitude had come to the feast. When they heard that Jesus was coming to Jerusalem, 13 they took the branches of the palm trees and went out to meet him, and cried out, “Hosanna![c] Blessed is he who comes in the name of the Lord,(A) the King of Israel!”
14 Jesus, having found a young donkey, sat on it. As it is written, 15 “Don’t be afraid, daughter of Zion. Behold, your King comes, sitting on a donkey’s colt.”(B) 16 His disciples didn’t understand these things at first, but when Jesus was glorified, then they remembered that these things were written about him, and that they had done these things to him. 17 The multitude therefore that was with him when he called Lazarus out of the tomb and raised him from the dead was testifying about it. 18 For this cause also the multitude went and met him, because they heard that he had done this sign. 19 The Pharisees therefore said among themselves, “See how you accomplish nothing. Behold, the world has gone after him.”
20 Now there were certain Greeks among those who went up to worship at the feast. 21 Therefore, these came to Philip, who was from Bethsaida of Galilee, and asked him, saying, “Sir, we want to see Jesus.” 22 Philip came and told Andrew, and in turn, Andrew came with Philip, and they told Jesus.
23 Jesus answered them, “The time has come for the Son of Man to be glorified. 24 Most certainly I tell you, unless a grain of wheat falls into the earth and dies, it remains by itself alone. But if it dies, it bears much fruit. 25 He who loves his life will lose it. He who hates his life in this world will keep it to eternal life. 26 If anyone serves me, let him follow me. Where I am, there my servant will also be. If anyone serves me, the Father will honor him.
27 “Now my soul is troubled. What shall I say? ‘Father, save me from this time’? But I came to this time for this cause. 28 Father, glorify your name!”
Then a voice came out of the sky, saying, “I have both glorified it and will glorify it again.”
29 Therefore the multitude who stood by and heard it said that it had thundered. Others said, “An angel has spoken to him.”
30 Jesus answered, “This voice hasn’t come for my sake, but for your sakes. 31 Now is the judgment of this world. Now the prince of this world will be cast out. 32 And I, if I am lifted up from the earth, will draw all people to myself.” 33 But he said this, signifying by what kind of death he should die.
34 The multitude answered him, “We have heard out of the law that the Christ remains forever.(C) How do you say, ‘The Son of Man must be lifted up’? Who is this Son of Man?”
35 Jesus therefore said to them, “Yet a little while the light is with you. Walk while you have the light, that darkness doesn’t overtake you. He who walks in the darkness doesn’t know where he is going. 36 While you have the light, believe in the light, that you may become children of light.” Jesus said these things, and he departed and hid himself from them. 37 But though he had done so many signs before them, yet they didn’t believe in him, 38 that the word of Isaiah the prophet might be fulfilled, which he spoke:
“Lord, who has believed our report?
To whom has the arm of the Lord been revealed?”(D)
39 For this cause they couldn’t believe, for Isaiah said again:
40 “He has blinded their eyes and he hardened their heart,
lest they should see with their eyes,
and perceive with their heart,
and would turn,
and I would heal them.”(E)
41 Isaiah said these things when he saw his glory, and spoke of him. (F) 42 Nevertheless, even many of the rulers believed in him, but because of the Pharisees they didn’t confess it, so that they wouldn’t be put out of the synagogue, 43 for they loved men’s praise more than God’s praise.
44 Jesus cried out and said, “Whoever believes in me, believes not in me, but in him who sent me. 45 He who sees me sees him who sent me. 46 I have come as a light into the world, that whoever believes in me may not remain in the darkness. 47 If anyone listens to my sayings and doesn’t believe, I don’t judge him. For I came not to judge the world, but to save the world. 48 He who rejects me, and doesn’t receive my sayings, has one who judges him. The word that I spoke will judge him in the last day. 49 For I spoke not from myself, but the Father who sent me gave me a commandment, what I should say and what I should speak. 50 I know that his commandment is eternal life. The things therefore which I speak, even as the Father has said to me, so I speak.”
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
by Public Domain. The name "World English Bible" is trademarked.