Add parallel Print Page Options

以动物的生态质问约伯

39 “山岩间的野山羊的产期你能晓得吗?

母鹿下犊之期你能察出吗?

牠们怀胎的月数你能计算吗?

牠们生产的日期你能晓得吗?

牠们屈身,把子产下,

就除掉生产的疼痛。

幼雏渐渐健壮,在荒野长大,

牠们一离群出去,就不再返回。

谁放野驴自由出去呢?

谁解开快驴的绳索呢?

我使原野作牠的家,

使咸地作牠的居所。

牠嗤笑城里的喧哗,

不听赶野驴的呼喝声;

牠探索群山作牠的草场,

寻觅各样青绿的东西。

野牛怎肯作你的仆人,

或在你的槽旁过夜呢?

10 你怎能用套绳把野牛系在犁沟呢?

牠怎肯跟着你耙山谷之地呢?

11 你怎能因牠的力大就倚赖牠?

怎能把你所作的交给牠作呢?

12 怎能信任牠能把你的粮食运回来;

又收聚你禾场上的谷粒呢?

13 鸵鸟的翅膀欣然鼓动,

但牠的翎毛和羽毛哪有慈爱呢?

14 牠把蛋都留在地上,

使它们在土里得温暖,

15 牠却忘记了人的脚可以把蛋踩碎,

野地的走兽会把蛋践踏。

16 牠苛待幼雏,看牠们好象不是自己生的,

就算牠的劳苦白费了,也漠不关心,

17 因为 神使牠忘记了智慧,

也没有把聪明分给牠。

18 牠挺身鼓翼奔跑的时候,

就讥笑马和骑马的人。

19 马的大力是你所赐的吗?

牠颈上的鬃毛是你披上的吗?

20 是你使牠跳跃像蝗虫吗?

牠喷气之威使人惊惶。

21 牠在谷中扒地,以己力为乐,

牠出去迎战手持武器的人。

22 牠讥笑可怕的事,并不惊慌,

也不在刀剑的面前退缩。

23 箭袋、闪烁的矛与枪,

都在牠的身上铮铮有声。

24 牠震抖激动,驰骋大地,

一听见角声,就不能站定。

25 角声一响,牠就说‘呵哈’,

牠从远处闻到战争的气味,

又听见军长的雷声和战争的吶喊。

26 鹰鸟飞翔,展翅南飞,

是因着你的聪明吗?

27 大鹰上腾,在高处筑巢,

是听你的吩咐吗?

28 牠住在山岩之上,

栖息在岩崖与坚固所在之上,

29 从那里窥看猎物,

牠们的眼睛可以从远处观望。

30 牠的幼雏也都吮血;

被杀的人在哪里,鹰也在哪里。”

39 Знаеш ли времето, кога дивите кози раждат по скалите, и забелязвал ли си как раждат кошутите?

Можеш ли преброи месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, кога раждат?

Те се превиват, раждайки децата си, изхвърляйки товара си;

децата им заякват, растат в полето, отиват и не се връщат при тях.

Кой е пуснал на свобода онагра, и кой е развързал връзките на това диво животно,

(A)на което съм отредил степта за къща и солниците – за жилище?

Той се присмива на градското многолюдие и не чува виковете на карача,

дири си храна по планините и се впуща на всеки злак.

Ще поиска ли еднорогът да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли?

10 Можеш ли привърза с въже еднорог о браздата, и ще брани ли след тебе нивата?

11 Ще се ослониш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще оставиш ли нему твоята работа?

12 Ще му повярваш ли, че той ще върне семената ти и ще ги донесе на гумното ти?

13 Ти ли даде хубави крила на пауна и на камилската птица пера и пух?

14 Тя оставя яйцата си на земята и ги топли на пясъка,

15 и забравя, че крак може да ги смаже и полски звяр да ги стъпче;

16 жестока е към децата си, като да не са нейни, и се не бои, че трудът ѝ ще отиде напразно,

17 защото Бог не ѝ е дал мъдрост и не я е надарил с разум;

18 а кога се възкачи на високо, присмива се на коня и на ездача му.

19 Ти ли даде сила на коня и ти ли облече шията му с грива?

20 Можеш ли го изплаши като скакалец? Пръхтенето на ноздрите му е ужас,

21 рови с крак земята и се радва на силата си; отива срещу оръжие;

22 смее се над опасността и не се плаши и не се отвръща от меч;

23 кънти тул над него, блещи копие и сулица;

24 (B)в устрем и ярост гълта пръст и не може да стои при тръбен звук;

25 щом засвири тръба, той почва да цвили и отдалеч досеща битката, гръмкия глас на воеводите и вика.

26 Чрез твоя ли мъдрост хвърчи ястребът и насочва крила си към пладне?

27 По твоя ли дума се издига орелът и си вие гнездо на високо?

28 Той живее на скала и нощува връх зъбера на стръмнината и по непристъпни места;

29 оттам си изглежда храна: очите му виждат надалеч;

30 пилците му пият кръв, и дето има труп, там и той.

31 Продължи Господ и рече на Иова:

32 който се бори с Вседържителя, ще ли и да поучава? Който обличава Бога, нека Му отговаря.

33 Отговори Иов Господу и рече:

34 ето, аз съм нищожен; какво ще Ти отговарям? Ръката си турям на устата си.

35 Веднъж говорих, – сега няма да отговарям; говорих дори два пъти, но повече няма.