约伯记 14
Chinese Contemporary Bible (Simplified)
14 “人为妇人所生，
一生短暂，充满患难。
2 他如花盛开，转眼凋谢；
如影消逝，无法久留。
3 你还察看这样的世人吗？
还要把我召来受审吗？
4 谁能使污秽产生洁净呢？
没有人能。
5 人的年日已被限定，
你掌管他的岁月，
设定他无法逾越的界限。
6 求你转身，别去管他，
好让他如雇工度完他的日子。
7 树木若被砍下，还有希望，
它仍可重新萌芽，
嫩枝生长不息。
8 虽然树根在土里衰老，
树干在地里死去，
9 但一有水气，
它就会像新栽的树一样发芽长枝。
10 但人一死，就失去力量；
人一咽气，就不知去向。
11 湖水会枯竭，
江河会干涸，
12 人躺下便不再起来，
到诸天不复存在，
他仍不会醒来，
不会从长眠中被唤醒。
13 但愿你把我藏在阴间，
把我藏起来直到你息怒，
定下眷顾我的日期。
14 人若死了，还能复生吗？
我要在劳苦的岁月中等待，
直到我得释放的日子来临。
15 那时你呼唤，我便回应，
你必惦念你亲手所造之物。
16 那时你必鉴察我的脚步，
但不会追究我的罪恶。
17 我的过犯会被封在袋中，
你会遮盖我的罪愆。
18 “高山崩塌，
磐石挪移；
19 流水磨损石头，
急流冲走泥土；
你也这样粉碎人的希望。
20 你永远击败他，使他消逝；
你改变他的容颜，让他离世。
21 他的后人得尊荣，他无从知晓；
他们遭贬抑，他也无法察觉。
22 他只能感受自身的痛苦，
为自己哀哭。”
Иов 14
Библия, синодално издание
14 (A)Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги:
2 (B)като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира.
3 И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе?
4 (C)Кой ще се роди чист от нечист? Ни един.
5 Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине,
6 (D)отклони се от него: нека си отдъхне, докле като наемник не свърши деня си.
7 За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат:
8 ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха,
9 но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено.
10 А човек умира и изтлява. Отива си и де е той?
11 Изтичат водите из езерото, и реката пресеква и пресъхва:
12 (E)тъй човек ще легне и няма да стане; до свършъка на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън.
13 О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше за мене!
14 Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната.
15 (F)Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце;
16 (G)защото тогава би изброявал стъпките ми и не би дебнал греха ми;
17 (H)в свитък щеше да бъде запечатано беззаконието ми, и Ти би прикрил вината ми.
18 Но планината падайки се разрушава, и скалата се изместя от мястото си;
19 водата излизва камъните; разливът ѝ отвлича земния прах; тъй унищожаваш Ти и надеждата на човека.
20 Притискаш го докрай, и той заминава; изменяш лицето му и го отпращаш.
21 (I)На почит ли са децата му – той не знае; унижени ли са – той не забелязва;
22 но плътта му на него боледува, и душата в него страда.
Chinese Contemporary Bible Copyright © 1979, 2005, 2007, 2011 by Biblica® Used by permission. All rights reserved worldwide.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
